Държавата е зло, а по-голямата и по-силната държава е по-голямо и по-силно зло - горе-долу в този дух са няколко статии и много изказвания на Лев Толстой от края на живота му. Всъщност тази година се отбелязват 100 години от смъртта на всепризнатия класик на световната литература, когото литературоведите слагат по значимост редом с Шекспир, Гьоте, Сервантес. България, както се знае, беше много важна за писателя, дори има свидетелства как той няколко пъти е искал да я посети. Един от митовете е, че преди да умре на станция Астапово, е имал за цел да стигне до с. Алан Кайряк (Ясна поляна) край Бургас...

Бързам да кажа, че съм бил многократно свидетел на неудобството, което Толстой причинява при официозни чествания, ако те не се ограничават с казионните доклади. Велик, огромен писател, така подходящ за знаме на национална кауза, пък има изказвания, в които ругае патриотизма - и руския, както и всеки друг. Дълбоко вярващ, поставящ християнството и християнските добродетели като основа на моралния кодекс, пък толкова неудобен за Руската православна църква, че тя го отлъчва. На гроба на Толстой днес няма дори кръст. Непримирим бунтовник, радетел за социална справедливост и равенство, пък неприемлив за идеологията на комунизма с твърденията си, че познава човешката природа, и твърди -



не може да има справедлив строй, управляван от несправедливи хора



- пак ще бъде зло. Опитвали са се да го обясняват и критикуват от какви ли не позиции в какви ли не статии - от "Лев Толстой като огледало на руската революция" (Владимир Илич Ленин), до "Лев Толстой като анархист, пънкар и хипар" (Ендрю Медисън)...

Общо взето, с основание са се опитвали. Толстой - мислителят е неприятен както за улегналата и конформистка мисъл, така и за пустотата на самоцелния модернизъм. В статиите си "Дойде му времето" ("Время пришло"), "За държавата" ("О государстве"), в сборника си "Пътят на живота" той е толкова радикален, че неслучайно тези произведения се замъгляват в школните програми - те не укрепват държавността, а напротив.

Номерът на изследователите на Толстой, имащи задача да наблягат на "прогресивното" и да омаловажават "реакционното" в творчеството му, е следният. Изкарват Толстой художника великан и гений, а Толстой мислителя - наивник, почти склеротик, на стари години изпаднал в деменция и чудачества. Това на Изток, както и на Запад впрочем. Писателят Чарлз Пърси Сноу, от една страна лорд, а от друга - писател, останал далеко от големите, в една своя статия за живота на Толстой дори стигна до прозрението, че за тези радикални възгледи на класика от Ясна поляна не е виновно друго, а настъпилото с възрастта спадане на потентността му. Тоест идеите и революционността му са плод на хормонални дефицити. (Интересно как Сноу е туширал риска да има идеи на старини при липсата на виагра по негово време.)

Причината за подобен подход е една - старият Толстой



е много неприятен за авторитетите



Особено неугодни са идеите му за държавата.

"За пръв разбрах какво е това държава" - пише в статията си "За държавата" Толстой година преди смъртта си. Срещнал в полето един надзирател и го попитал защо служи на такава гадна служба. Онзи признал, че службата е гадна, ама му плащат 35 рубли месечно. На Толстой просветнало - ако човекът не беше надзирател, щеше да печели по 8 рубли на месец. Нататък той не се церемони. "Въоръжените, грубите, жестоките хора грабят трудолюбивите, безобидни и уседнали люде. Понякога ги грабят с нападения - отмъкнат каквото намерят и си идат, - а понякога се заселват между трудещите се и си устройват постоянен грабеж, тоест отнемат част от труда им и го ползват, като се пазят с оръжие. За още по-широко разпространение на грабежа си и за негово стабилизиране те със заплахи, най-вече с подкуп, а често и с двете неща накуп, си подбират помощници между ограбваните, които да им помагат после в грабежа..

Върху това и само върху това се гради цялото държавно управление... върху това са устроени всевъзможните държавни учреждения: разни сенати, съвети, парламенти, императори и крале."

В "Дойде му времето" Толстой с присъщия си просветителски и опростен стил разяснява какво е държавата: "Държавата значи власт". Но власт е не друго, а хора, продължава той - хора, в чиито ръце си отдаваме живота. А какви са тези хора? Най-добрите или поне най-силните? Не, уви - Толстой ги смята за получили властта или по наследство, или по безсъвестна извратеност, или чрез ловкостта си, също безнравствено, успели да се прошмугат между избраните.

Две десетилетия преди Първата световна война и четири преди Втората Толстой пише: "Всяко правителство, а особено правителството, имащо и военна власт,



е ужасно, най-опасното в света учреждение



Правителството в най-широк смисъл, включвайки в него и капиталистите, и пресата, не е нещо друго освен организация, при която многото хора са във властта на стоящи над тях малко хора; тези малко се подчиняват на още по-малко, а те на съвсем малко и т.н.... Така че това учреждение е подобно на конус... Върха на този конус завладява тези или този, който е по-хитър, по-дързък и по-безсъвестен от останалите или е случаен наследник на тези, които са по-дръзки и безсъвестни.

Днеска е Борис Годунов, утре Григорий Отрепьев, днеска е разпътната Екатерина, удушила мъжа си с любовниците си, утре е Пугачов, вдругиден безумният Павел, Николай, Александър III.

Днеска е Наполеон, утре Бурбон или Орлеански...; днес е Гладстон, утре Солсбъри, Чембърлейн..."

Ако имаше кой да го чуе, може би списъкът нямаше да продължи с по-гръмки имена: Сталин, Мусолини, Хитлер, Мао, Саддам, Буш... Продължава и днес. А Толстой си е все така неприятен - за целия списък.