:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,227,832
Активни 93
Страници 16,785
За един ден 1,302,066

Шествия, чифте милион и закани в стил "Разделяй и тъпей"

Един полицейски "Чавдар" , макар и ням, каза повече и по-убедително от всички приказливци
Димитър Денков
Сериозните неща винаги минават през лични преживявания; затова ето едно лично преживяване от тая седмица. Може да ви се стори маниерно, но то си е ваш проблем. Моят проблем е преживяването покрай един полицейски автобус, който, макар и ням, говори по-убедително от всички приказливци. Ако си падате по силни метафори, спокойно може да видите в него държавата ни.

Разбира се, че това е нелепо и смешно. Нелепо и смешно ми бе и на мен още от понеделник. И как не? Представете си най-голямата аудитория на Софийския университет, нащърбена от петдесетина души, дошли на среща с председателката на Народното събрание Цецка Цачева и с председателя на комисията за образование, наука, младеж, спорт и т.н. Огнян Стоичков; до тях - ректорът проф. Иван Илчев. Напрегнати, напомпани като за важна среща. Важна е: обявява се парламентарен дар, чифте милион за университета на гол тумбак в държавата, спестени целево от парламента. Това, че правителството отне обаче много повече от уж гарантирания преди година бюджет за всички университети, си е негов проблем. Поради което и нито дума за това разделение на властите и демокрация. В стил "разделяй и владей" обаче се подхвърля приказката за БАН, която щяла да се реформира и разформира. Някой подхвърля "Това е убийство", гостите - без коментар; домакините - също. Разприда се грижата за образованието като евентуален бюджетен приоритет - този път в стил "разделяй и тъпей". Текат мили спомени на Цецка за същата аудитория, когато била студентка. Накрая ректорът обявява, че независимо от всичко това на другия ден ще има шествие - къде като протест, къде като подкрепа на реформите за качествено образование.



На другия ден наистина има шествие



То е доста по-сериозно от очакванията на умърлушената университетска колегия, нищо, че услужливи медии преброиха къде 400 участници; все пак полицията ги обяви за над 3000. Още по-сериозно щеше да е, ако се бе провело точно преди три години, когато за европейски процент от БВП за образование и с почти същите искания протестираха учителите. Но миналото си е минало, пък и по онова време университетите и БАН имаха, изглежда, далеч по-важни проблеми от тоя да подкрепят даскалите: зима идеше и т.н. Затова нека се върнем към настоящето, в което даскалите имат по-важни проблеми от тоя да подкрепят университета и БАН в напъните им за повече средства за образование и наука - зима иде и т.н. Понеже шествието е по-скоро протестно, тъй като студентите надуват свирки, вувузели и носят неприлични плакати (Борисов като доктор хонорис кауза на П.У.Т.К.А. - Перник, Дянков да си go home и др.), под "Съединението прави силата" ги посреща пак г-жа Цачева. Естествено, иска обяснение от ректора: защо пред парламента, който спести и ви дари два милиона, демокрация - да, площадна - не и т.н. Рояк репортерки обсаждат тая висша двойка: да чуят някоя премъдрост, та да изтипосат хващащо окото заглавие и характерна поза - примерно "Ректорът в премеждие": с тога, под чатала му - оградително колче, от ония, черните с глава (вж. "Труд", първа страница от 17.11.). И понеже репортерките знаят, че който говори пред двайсетина микрофона и десетина камери, сигурно има какво умно да каже, се блъскат около Цецка, оставяйки без внимание професори и студенти, които държат бойки речи досущ като в телевизор със спрян звук. Пък и хората вече дюдюкат по-силно под Let it be. После се отправят към другите сгради на държавността - президентството и Министерския съвет. Там пак се говори, този път пред по-малко микрофони и без никакви представители на властта, но повече - пак за наука, образование, европейски бюджет, припомнят се славните времена, когато щяха да дойдат танковете и падаха правителства, които не чували гласа на студентството. Понеже времената очевидно са други и идеалите на протестиращите преди години бяха осъществени тутакси с махането на петолъчката от Партийния дом, alias Народно събрание, сега се внася съответна декларация със съответно не толкова конкретни искания. Шествието се връща по обратния път до Ректората, където стотина студенти блокират за няколко минути кръстовището, напомняйки за славните революционни дни от 1997 г., когато властта си беше тръгнала. После си тръгват. Вероятно не само защото за това ги приканва ректорът, а и защото е циганско лято, тая власт е стабилна, бирата по градинките е доста по-смислено занятие от объркване на градския транспорт. Извън това, че София е европейска столица, за разлика от Лондон, където вандалстващи студенти блокират метрото и окупират партийни централи изцяло в неевропейски дух. Тръгвам си и аз.



И тогава видях автобуса



Има мигове, когато тайните на нещата ни се разкриват в цялата им пълнота; тогава ни става по-скоро мъчно, отколкото радостно, че досега не сме ги забелязвали. Затова ни потапят в кротка тъга. Този миг беше такъв. Автобусът, раздрънкан полицейски "Чавдар", с който бяха докарани допълнителни сили за охрана на Народното събрание, бе паркиран до задния му вход. Стоеше празен, излишен и тъжен. Стъклата му бяха мътни, капакът на багажника - ръждив, чистачките - отделени от стъклото с бутилка минерална вода да не дрънкат. В този си вид в която и да е прилична държава не би минал не просто технически, не би минал дори естетически преглед. И все пак бе извършил геройство - бе дошъл до центъра на столицата, до храма на държавността, та да докара пазителите на реда от евентуални смутители на същия. Зад него стоеше лъскава лимузина с номер 0001. А между тях - оная неизказуема мъка, пред която стават още по-безпредметни всички нелепи приказки, отекли се през седмицата: за алтернативи за възраждане, образование и наука, за култура и изкуство, за ред и законност, за бюджет и приоритети, за главни прокурори убийци, за таралежи на гол гъз и изобщо за европейско бъдеще на Отечеството.
Снимка: БГНЕС
В 272 аудитория на СУ Цецка Цачева участва в дискусия с академичната общност на тема "Политики за подкрепа на качественото университетско образование и на качествената университетска наука". Обявява се парламентарен дар, чифте милион за университета на гол тумбак в държавата, спестени целево от парламента.
362
12172
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
362
 Видими 
19 Ноември 2010 19:07
Има мигове, когато тайните на нещата ни се разкриват в цялата им пълнота; тогава ни става по-скоро мъчно, отколкото радостно, че досега не сме ги забелязвали. Затова ни потапят в кротка тъга. Този миг беше такъв. Автобусът, раздрънкан полицейски "Чавдар", с който бяха докарани допълнителни сили за охрана на Народното събрание, бе паркиран до задния му вход. Стоеше празен, излишен и тъжен.

Където народът - там и ние! Какъвто народът - такива и ние. "Това"е неперходното, това е лентичката, която ни чака в края на всеки наш старт.
19 Ноември 2010 19:44


щях да се учудя, ако студентите вместо да правят калабалък на митинга бяха отишли да четат в библиотеката.
статията не ми хареса.
19 Ноември 2010 19:46
.
19 Ноември 2010 19:52
Денков, поздравления!
Нека само направя едно уточнение. И по време на учителската стачка почти всички учени и преподаватели подкрепяха учителите (но бяха блокирани от руководствата), и сега е същото. На ниво хора - подкрепата е почти пълна. На ниво ректори - съвсем различно положение. Явно ректори по-лесно се пазаруват.
19 Ноември 2010 19:59
Статията -
За "Разделяй и владей" знаем, стигне ли се до нужда от преодоляване - забравяме какво знаем.
Ректорите ще ви прецакат, вузовци.
А лелка Цецка надали е била в големите зали - рабфаковци ги събираха в по-малките.
----------------------------------------
Блогът на Генек

19 Ноември 2010 20:04
Денков-

Гуспужата ще помни дълго натискането на таралежа с голо дупе....Та Илчев й виновен-
19 Ноември 2010 20:08
Доста умърлушено. Пише, пише човек, пък като изтърси нещо такова, целият му фасон отива по дяволите.
19 Ноември 2010 20:37
Мнението ми за Цецка Цачева съм изказвал и друг път. То е
Но нека бъдем коректни. Информацията, че била "рабфаковка" е неточна и меко казано фалшва.
Направете една проста сметка :
Родена 1958 година
Завършила гимназия на 18 години = 1976 година
Според форумната клюка, била стругарка, да приемем поне 2 годин
Значи почнала да следва 1978 г.
Ми аз завърших 1968 г. Още по мое време нямаше Рабфак. Имаше разни други привилигировани, съкратени офицери, партийни работници ..., но рабфаковци нямаше. Пък и изброените по горе , поне на лекции и упражнения , ходеха заедно с нас. Та Цецка няма като как да е била в Рабфак.
Имах някога един , така да се каже началник Рабфаковец. Той казваше в моменти на откровение, че хванал последния влак на Рабфака през 1956 г.
Рабфака беше необходим на Народна Дмократична Република България, за да създаде кадри и подмени "вражеската" интелегенция и то основно - техническа в първите години след 9 септември. От по възрасни съм чувал, че доктори и юристи Рабфака не произвеждал.
19 Ноември 2010 20:38
Изобщо не можах да разбера идеята на статията. Тази тема вече я дъвкахме и предъвквахме. Май е само "лаф да става".
19 Ноември 2010 20:46
Сбур, работи се по принципа: "Абе аз да кажа че сестра ти е проститутка, пък ти после доказвай че нямаш се сестра".
Тя Цецка че не е цвете, не е. Но нека да се атакуват истинските й недостатъци, а не въображаеми такива. Иначе се създава впечатление, че противниците й са останали без аргументи. Както след вчерашната статия на философа се изпариха всички аргументи за "голямата БГ наука".
19 Ноември 2010 20:48
Ами безсилна и бездушна, скучна е статията - вместо пространни описания на рейса и возилото 0001, просто трябваше да има снимките им и толкоз. Ама явно не посмял да ги снима, тогава да си замълчи като всички овчици...
19 Ноември 2010 20:58
Грешиш, лукчо. Никакви аргументи не са се изпарили след вчерашната статия на философа. Просто мястото стана толкова непроветриво, че всички, които имаха какво да кажат, просто избягаха от стаята. Доста добър начин да се прекрати една сериозна дискусия, между другото.
Гледай сега ако спамаджията и тука, и тука ще опустее.
19 Ноември 2010 20:59
На университета парите малко, на полицаите автобуса стар, а пък лимузината нова...
19 Ноември 2010 21:01
Николас,
В детайлите се крие дяволът- дублетни форми са си о-мърлушено и у-такова .
Иначе за статията
19 Ноември 2010 21:07
Die Hexe, добре, спамаджията го игнорираме (макар че каза доста истини за образованието зад локвата). Но пак не се виждат аргументи против написаното в доклада, което цитирахме аз и още един форумец. Само смея да запитам: ако ви бяха оставили всичките пари от бЮджета, дали щяхте да си направите БАНците сами нужната реформа? Въпросът е риторичен. Или не е нужна реформа в БАН?
19 Ноември 2010 21:12
През 1943 г. съветският писател Евгений Шварц завършва пиесата си "Драконът", започната в началото на войната. След като преминава всички разрешения и одобрения на следващата година пиесата е поставена на московска сцена и забранена веднага след премиерата. Защо е забранена може само да се досещаме.
Драконът на Шварц властва над един град в продължение на 400 години. Всяка година той убива по една девойка, но хората така са свикнали с него, че дори бащата на поредната жертва когато разговаря със странстващия рицар Ланселот ( не английския, не и форумния Сър Ланселот) казва:" Нашият град е много спокоен. Тук никога нищо не се случва..." Рицарят се учудва: "А драконът?" "А, това ли. Та ние толкова сме свикнали с него... Той е толкова добър... Когато нашият град беше застрашен от холера, по молба на градския лекар той дъхна с огненото си дихание над езерото и водата завря. Целият град пи преварена вода и се спаси от епидемията... Уверявам ви, единственият начин да се избавите от дракони е да си имате собствен дракон."
Кметът е подмазвач, синът му - доносник на дракона, обреченето момиче се радва, че след като умре целият град ще пости три дни в нейна чест...
Драконът презрително поучава Ланселот: "Човешките души, любезни мой, са много издържливи. Ако разсечеш тялото на две, човекът ще умре! Но ако разкъсаш душата му - ще стане послушен и толкоз... Безръки души, безкраки души, глухонеми души, вързани души, копойски души, грешни души. Знаеш ли защо кметът се прави на душевно болен? За да прикрие, че изобщо няма душа. Надупчени души, продажни души, мошенически души, мъртви души."
Но защо ли ви ги разказвам тези толкова тривиални измислици...
19 Ноември 2010 21:14
Лукчо, да. Ти не знаеш в псоледните няколко години какви настроения (и идеи) се развиват в някои от институтите (особено нашите, природните). Промяната можеше да бъде наложена и отвън, но това няма как да стане, ако по време на операцията просто спреш подаването на кръв на пациента.
В настоящия момент какво се оказва? Реално така блокираха всяка идея за промяна. Не може да лекуваш язва на човек, който всеки момент може да висне на бесилката. Никой няма да се занимава с това. Първо да го освободят, после - на доктор. Малко грубо ми е сравнението, но действително положението е такова.
Но тактиката "разделяй и владей" е ужасяващо успешна. Ужасяващо повторяемо успешна.
Както и другия познат филм - пуска се гърмежа с вземането на 2-3 института на държавна издръжка, останалите - към ВУЗ-вете (без допълнителен бюджет). всички скачат, ББ дава заден и си прокарва това, което е било първоначалната цел - институтите финансово независими, всеки на отделна сметка към МОН. Това си Е убийство на академията, но не му личи на пръв поглед. И повечето хора се връзват, защото без дълбоко замисляне и познаване на някои вътрешни принципи това предложение не подсказва унищожение. Народът радостно въздъхва, предложението минава въпреки протестите на малцина учени, до две години идва краят и - редът на СУ. И всички са минат лееееко и маааазно.
19 Ноември 2010 21:14
Че Цеццката не е рабфаковец отдавна е ясно, но когото накаца простотията ка то малък то е завинаги.
19 Ноември 2010 21:20
Ми аз завърших 1968 г. Още по мое време нямаше Рабфак.


sbur70,

Позволете да не се съглася с Вас. Аз започнах да уча през 1978. Във факултет "Автоматика" в специалност "Автоматизация на производството" започнаха около 30 рабфаковци, бяхме в един поток. След година, останаха само двама, които и си завършиха образованието. Така че, гарантирам - през 1978 имаше Рабфак.

За СУ не зная.


За сатията на Денков

За снимката на двоегушестата(не от увеличена щитовидна жлеза) Цецка също

Редактирано от - nikola_tsanev на 19/11/2010 г/ 21:25:43

19 Ноември 2010 21:36
Тук Натиснете тук пише, че е рабфак-овец. Сам по себе си този факт не е страшен. Сигурно има хора, които са се справяли добре при тази възможност. При нейния интелект, обаче, този факт е капчица, добавена към всичко останало.

Редактирано от - Die Hexe на 19/11/2010 г/ 21:42:11

19 Ноември 2010 21:43
Такива емоции , за политика.
За жена да беше , за дете да беше , а то?
До какво ли не води интереса.
В 2010 и при днешният хал на хората си е направо смешно , даже пародийно и нещо повече?.

19 Ноември 2010 21:51
Последните рабфак-овци, завършиха '82-'83- та год.

Редактирано от - Lowec на 19/11/2010 г/ 22:05:12

19 Ноември 2010 22:01

19 Ноември 2010 22:03
Защо ли , вместо обобщаващ въпрос ...
19 Ноември 2010 22:08
Е, щом като се размина без провокации от футболни агитки и полицейски палки, значи не всичко е толкова зле.
19 Ноември 2010 22:14
Хубаво , дори да допуснем , че е имало.това е абсолютна лъжа , особено за 78 год. , или за 60 –те години , но да го допуснем , че е било така.
Ами това днешното , 30-40 години по късно , тези емоционални аборигени , те какво образование имат?
19 Ноември 2010 22:27
Ами щом е лъжа, вЕрвай си
19 Ноември 2010 22:41
Денков, добра метафора е това – твоята ситуационно навята асоциация при вида на старото социалистическо возило.



Напълно скапан и естетически неприемлив, празен, излишен и тъжен автобус. Зад него – лъскава лимузина с номер 0001. А между тях - оная неизказуема мъка, пред която стават още по-безпредметни всички нелепи приказки ...



Тогава, казваш, ти става ясна пълнотата на нещата и всичко се потапя в кротка тъга.



Много добро постижение е тази твоя така описана картинка!



Защото и аз, братче, понякога съм същият, като картинката ти. Нещо точно така отрудено и скапано като твоя автобус. Макар, че ... имало е време, когато съм бил и нещо като лимузината. И между тези две крайности сега има много тъга. Също като твоята.



Но, разликата с твоята картинка е в това, че аз, макар и също да презирам настоящето ... продължавам да вярвам в бъдещето. Не знам точно защо.



Може би, защото никога на гърба ми не са се качвали нищожества като днешните пишман-полицаи или шеф-парламентаристи ... Бих ги метнал в някоя пропаст без никакви угризения.



Животът също рано или късно ще направи това. Бъди сигурен.


Редактирано от - ламбен на 19/11/2010 г/ 23:13:56

19 Ноември 2010 22:48

За Денков -
19 Ноември 2010 23:00
Рабфаковци в СУ имаше по мое време - завърших 77. Във втори курс докараха един тракторист - нейде към 40-ака, записали го за "вишо", герой на соц труда. Изкара две седмици, черпейки ни, после рече: "Момчета, тая не е за мен" и си замина.
Имаше и Наредба №2. Която именно определяше специален режим за специалните хора.

Редактирано от - генек на 19/11/2010 г/ 23:15:59

19 Ноември 2010 23:03
... Д.Денков, тъжно, жалко, но чудесно усетено и вярно ...
19 Ноември 2010 23:04
..докараха един тракторист..

А теб за рогата ли те влачиха, или доброволно влезе?
19 Ноември 2010 23:09
Няма нищо по-измамно от втренчването само и единствено в собствения опит. Защото, ако не можеш да приемаш с отворени очи и широко сърце опита на другите, твоят неизбежно субективно ограничен опит няма да ти послужи за нищо. Същото е сега и в спора за рабфаковците. Аз пък съм завършил през 1970-та. НЯМАШЕ рабфаковци. Имаше съкратени офицери. Но рабфаковци нямаше. Явно после пак са се появили. Какво толкова чудно има в това? Защо не можете да го приемете?

Редактирано от - ламбен на 19/11/2010 г/ 23:19:54

19 Ноември 2010 23:10
Змей - най-голямо впечатление ми направи тези диалози:
Ланцелот. Вот я убью дракона, и вам станет легче.

Бургомистр. Легче? Ха-ха! Легче! Ха-ха! Легче! (Впадает в
истерическое состояние. Пьет воду. Успокаивается.) То, что вы
осмелились вызвать господина дракона, -- несчастье. Дела были в
порядке. Господин дракон своим влиянием держал в руках моего
помощника, редкого негодяя, и всю его банду, состоящую из
купцов-мукомолов. Теперь все перепутается. Господин дракон
будет готовиться к бою и забросит дела городского управления, в
которые он только что начал вникать.

Ланцелот. Да поймите же вы, несчастный человек, что я
спасу город!

Бургомистр. Город? Ха-ха! Город! Город! Ха-ха! (Пьет воду,
успокаивается.) Мой помощник -- такой негодяй, что я пожертвую
двумя городами, только бы уничтожить его. Лучше пять драконов,
чем такая гадина, как мой помощник. Умоляю вас, уезжайте.


Дракон. Если бы ты увидел их души -- ох, задрожал бы.

Ланцелот. Нет.

Дракон. Убежал бы даже. Не стал бы умирать из-за калек. Я
же их, любезный мой, лично покалечил. Как требуется, так и
покалечил. Человеческие души, любезный, очень живучи. Разрубишь
тело пополам -- человек околеет. А душу разорвешь -- станет
послушней, и только. Нет, нет, таких душ нигде не подберешь.
Только в моем городе. Безрукие души, безногие души, глухонемые
души, цепные души, легавые души, окаянные души. Знаешь, почему
бургомистр притворяется душевнобольным? Чтобы скрыть, что у
него и вовсе нет души. Дырявые души, продажные души, прожженные
души, мертвые души. Нет, нет, жалко, что они невидимы.


Генрих. Но позвольте! Если глубоко рассмотреть, то я лично
ни в чем не виноват. Меня так учили.

Ланцелот. Всех учили. Но зачем ты оказался первым
учеником, скотина такая?

Ама наистина и аз - защо цитирам стара, далеч от нашата реалност, литература?
19 Ноември 2010 23:13
Тъжно, но Бравос на Денков А "тези емоционални аборигени" са новите рабфак-овци само, че вече се казват капфак-овци. Начи също уфтси, също на новото време само дето фак иде от хамерикански и нема нищо общо с факултет.
19 Ноември 2010 23:14
Караваджо,
в отговор на любезния ти въпрос, излят в стила на кръчмарското възпитание, отговарям: не, не ме влачиха, влязох с изпит, редовно, един от 33 приети. Които после станахме пет групи - облагородени от парашутисти и подводничари.
П.П. Вземи сода бикарбонат, ако нямаш талцид. Помага при хроничен гастрит. Комшията така се лекува. Иначе е кисел, заядлив, понякога откровен простак...
19 Ноември 2010 23:24
Рога , много актуален въпрос?
Кой слага рога на мозъка ни?
Актуален въпрос, за„трета култура”, която синтезира уж най-доброто от хуманитаристиката и сциентизма.
Така се интерпретира дигиталният лудизъм.
И по лоши интерпретации има , за това как Бог е противопоставен на народа , от имащите подобно образование.
А това , че в СУ , се приемаха от рабфак или доверени лица на ДС, чисто и просто разкрива причината за проблемната ситуация , при нямащите реално образование.
19 Ноември 2010 23:27
Ах, да не бяха трактористите, кой те знае какви чомолунгми щеше да изкачиш... Хайде сега, изпий едно чайче и утре да мислиш, преди да публикуваш простотии.
20 Ноември 2010 00:17
Змей, само, че има и души, които не се предават- души, които когато ги разцепиш на две, стават два пъти по-силни и целеустремени... Иначе дракона е прав за другите души-има ги в изобилие, особено в днешна Б-я, но напук на тях има и такива като нас!!!
20 Ноември 2010 00:51
Тук за реформите: как да се започнат и извършат, може да се спори, но няма смисъл. Основното ти си го казала в:
"ББ дава заден и си прокарва това, което е било първоначалната цел - институтите финансово независими, всеки на отделна сметка към МОН. Това си Е убийство на академията, но не му личи на пръв поглед.".
Така е, и аз го казах преди няколко дни. Но все пак има една малка надежда: ако заплатите в институтите се определят по някакъв обективен критерий, а не по кефа на Игнатов или ББ, тогава може да има полза за академията: повече пари за свестните институти. Това е някаква хипотетична, миниатЮрна надеждица. Май ми прилича на надеждата на Манго от вица:
"Стои Манго на брега на морето и с една лъжица хвърля в него кисело мляко. Хората го питат:
-Манго, какво правиш?
-Заквасвам морето.
-Ама то не може да се закваси.
-Абе аз знам, ама си представи ако се закваси все пак: колко мляко ще има за циганчетата!"
Та сега може да се борите за това: обективни (рейтингови) критерии за определяне на заплатите. А още по-добре - обективни (рейтингови) критерии за определяне на заплатата на всеки учен.
Тук примерно заплатата е от две съставки: постоянна, която можеш да лежиш и да я получаваш, и непостоянна, която е долу-горе равна на постоянната съставка, която я получаваш след оценка. Така че ако бачкаш здраво, можеш да си удвоиш заплатата. Критериите са обективни и се спазват.
20 Ноември 2010 00:51
Ми аз завърших 1968 г. Още по мое време нямаше Рабфак.

Ми аз съм завършил 1990 г. и при нас имаше 3-ма рабфаковци.
-
Вероятно се бъркаш с някаква по-ранна форма на рабфак. През 80-те, децата на активните борци срещу фашизма и капитализма влизаха без приемен изпит, а за децата на партийната и стопанка комунистическа номенклатура, които не можеха да вземат приемният изпит бе предвиден рабфак - пращаха ги по партийна линия да учат една предварителна подготвителна година, след което започваха да следват от 1-ви курс заедно с приетите по общият ред. Естествено едвам кретаха и постоянно ги късаха и прекъсваха. Но и за това им бяха измислили решение - индивидуална програма и 2 години за една, с изпити без изпитване на 4 очи не по време на сесия, като по този начин им подаряваха дипломите.
-
А на леля Цеца много й личи, че дипломата й е подарена.
20 Ноември 2010 00:54
"къде като протест, къде като подкрепа на реформите за качествено образование" -да, и речта на ректора пред МС беше точно такава - уж протестираме, ама ние подкрепяме правителството - много внимава Илчев...
не случи Университетът на ректор и ръководство... добре че бяха
младежките слова на 1-2 студента, та да се разбере, че се протестира. Но -браво на студентите, поизмиха срама от овчото поведение на "колегията"...
20 Ноември 2010 00:59
Ах, да не бяха трактористите, кой те знае какви чомолунгми щеше да изкачиш

Караваггио, ведите себя пристойно, плийз. Обаждайте се без покана, само когато и ако качите некоя и друга чомолунгма. А докато... не пречете на беседите на почтените хора, силь ву пле
20 Ноември 2010 01:26
sbur70

Ми аз завърших 1968 г. Още по мое време нямаше Рабфак.
Аз пък завърших 1990. По мое време имаше страшно много рабфак - 1/3 от групата. Заемаха всички възможни ръководства.
20 Ноември 2010 01:27
Не помислих за това, което каза, Динаине. Съжалявам, Караваджо
20 Ноември 2010 03:46
Добре, че са тия от "рабфака", иначе нямаше сред кого да изпъкнете такива генийчета на тато!...
20 Ноември 2010 04:22
Caravaggio
... и утре да мислиш, преди да публикуваш простотии.

е те това няма как да стане
иначе
20 Ноември 2010 06:25
Поздрав за П.У.Т.К.А-рите и подобните на тях.
*
Натиснете тук
20 Ноември 2010 06:46
Господа, подозирам, че много недоразумения възникнаха покрай изречението на sbur70 Още по мое време нямаше Рабфак. Много хора го тълкуват като По мое време вече нямаше Рабфак, а sbur70 като че ли се е опитал да каже По мое време още нямаше Рабфак
20 Ноември 2010 06:53
Топла бира и студени кебапчета...Ама карай - да съ върти алъш веришът...

***
Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД