|
| Румен Стоянов |
- Латинска Америка с тазгодишния лауреат за литература Марио Варгас Льоса за 30-ина години вече има 6 Нобелови награди. Толкова ли е силна литературата й?
| - | Латинска Америка ни се струва като едно цяло, но като площ тя е такава, че все едно някой отстрани да говори за една Европа. Какво общо имат албанският език и култура с датския? Нещо подобно е и в Латинска Америка, въпреки че, грубо казано, езиците са два - испански и португалски в Бразилия. Съществуват и доста местни различия. Аржентина и Уругвай са така наречените "бели" страни, защото са най-силно поевропейчени. А за нас, които отдалече не различаваме особено Уругвай и Парагвай, трябва да кажа, че в Парагвай наред с испанския официален език е и местният индиански гуаранийски. В Мексико пък се говорят около 50 индиански езика. За Латинска Америка напълно важи девизът на Европа "Единство в многообразието".Така че, разпределени като държави, Нобеловите награди съвсем не са много. Това се дължи на обстоятелството, че книжнината им направи огромно развитие и от една литература от "покрайнините" успя за кратко да стане водеща в света и той да се заинтересува от един дотогава пренебрегван континент. Неговата литература трябваше по някакъв начин да бъде оценена. Нобеловата награда, която невинаги е обективно давана, а по политически и дори по геополитически причини, не можеше да го подмине. А я заслужаваха и Кортасар, и Борхес, и други. Една Бразилия, която е пета по площ и население и осма икономическа сила в света, понастоящем няма Нобелов лауреат. А се оказа, че един Борхес намери подражатели в лицето на Умберто Еко. |
- Нобеловите награди на Гватемала са две. Другата е на индианката Ригоберта Менчу - за мир.
- Всъщност какво можем да представим ние за разлика от латиноамериканците?
| - | Аз не виждам например един Николай Кънчев, който направи опит да се представи самостоятелно за кандидат, с какво като поет е по-долен от една Шимборска, моите уважения към нея. Кънчев беше труден характер, но това не пречи. Багряна заслужаваше. Радичков, без никакво съмнение, също. И "Време разделно" на Антон Дончев е достатъчно. Знае се, че при огромното творчество на Хемингуей той взема Нобела за "Старецът и морето", далеч не най-добрата му книга. Като е така, и Антон с една книга заслужава да бъде носител. |
| - | Някои наши писатели се опитаха да подражават на латиноамериканската литература. Защо беше нужно това? |
| - | Българската литература е 700 години по-стара от бразилската, 300 години преди испанската и португалската и същевременно в съвременността е твърде ограничена по обем. Ще стигнем дотам да няма какво да четем, ако не знаем чужди езици, или да четем само преводна. Затова нашата литература, за разлика от някои литератури на малобройни, не обичам да използвам термина "малки народи", има участта да превежда обилно. Неслучайно ние разполагаме с една от най-старите писмени преводачески школи в света. Преди да имаме собствена литература, имаме преводачи. Кирил и Методий са нашите не само първоучители, но и първопреводачи. Затова част от тази отвореност към света определя и известното влияние на латиноамериканската литература. Тя се оказа една желана временна спътничка. От нея нашите писатели почерпаха техничарски хватки, защото през 70 - 80-те години я правеха хора, които по политически и идеологически причини бяха търпени и желани у нас. А те бяха прекалено дръзки спрямо тогавашната идеология. И ние почерпахме от тях поуки, те пък подкрепиха един процес, който съществуваше и се развиваше у нас. Един Георги Алексиев, един Георги Марковски, един Васил Попов и т. н. разбраха, че по благодатен начин може да се съчетава народотворчество с модерно мислене и светоусещане, каквото е заложено у латиноамериканските писатели. |
| - | Накъде казвате, че всяка национална книжовност има свещени страшилища, които упражняват нежелано въздействие върху събратята си. Какви са те за латиноамериканската литература? |
| - | Аржентинеца Кортасар, като тръгва за Европа, за да стане професионален преводач към ЮНЕСКО и да си пише прекрасните разкази, го изпращат на пристанището негови съмишленици. Той им казва: "Убийте Борхес!", с което иска да им каже да намерят себе си. И че една национална литература не може да върви по коловоз в индийска нишка, а в разгънат строй, пък кой докъдето стигне. Такива страшилища в Латинска Америка са Лесама Лима, мексиканецът Хуан Рулфо, Онети в Уругвай, кубинецът Алехо Карпентиер, бразилците Друмонде Андраде и Гимаяраес Роза, който е почти непреводим. |
| - | Изреждате имена, които са почти непознати в България. Защо у нас малко се превеждат латиноамерикански автори? |
| - | Още преди 10 ноември доста от тях не бяха превеждани по идеологически причини, както беше с Борхес. След това дойде вълната на бестселърясването. То е другата страна на монетата на социалистическия реализъм. И при двата се придържаш към определени правила на писане. Бестселър, което означава "най-продавано", не можеш да напишеш на език, който затруднява. Пише се на осреднен език, за да не се ограничава преминаването на езиковите прегради. Това, както и при социалистическия реализъм, налага самоограничения. И двете неща са вредни за една пълножизнена национална литература. Латиноамериканците не направиха бестселърска литература, а я написаха както Дядо Вазов, който пишеше със сърцето си, а не мислеше в какъв тираж ще излезе, на колко езика и колко световни награди ще спечели. |
| - | Добре, но един Маркес не е превеждан повече от 20 години у нас. Защо? |
| - | Мисля, че са 30. Той си е дал авторските права на агенцията в Барселона "Кармен Балселс". Те са разбрали, че има укриване на негов тираж далеч преди 1989 г. И когато Маркес дойде у нас, тъкмо беше излязъл двутомникът му, ме попита: "Какъв е тиражът?" В карето не бе посочен и не можах да отговоря. Маркес тогава заяви: "Не съм срещал българин, който да не е чел "Сто години самота". Това го е накарало да разбере, че книгите му са излизали в някакъв голям тираж, усъмни се, че го лъжат, и забрани да се издава в България. Миналата година една издателка много настояваше да го издаде и му писах писмо, в което го убеждавах, че романът му "Сто години самота" спечели 12-о място в "Голямото четене" и не трябва да наказва своите почитатели, които нямат вина за авторските права. Не ми отговори. |
| - | Къде можем да намерим общото между латиноамериканската и българската литература? |
| - | Най-напред с това, че тяхното историческо развитие бе насилствено прекъснато. Както България не може да бъде разбрана, без да се знае какво означава за нашия следващ и до края на света живот това полухилядолетно турско робство, така и Латинска Америка не може да бъде разбрана, ако не се вземе предвид какво означават конкистадорите испанци и португалци. И Латинска Америка, и България тръгнаха по един бамбашка път, който не е пътят на класическата Западна Европа. В литературите им съжителстват и древни култури - тракийски, прабългарски, славянски, готски и на ацтеки, инки, маи, олмеки и други десетки индиански култури. И на двете места все още, слава богу, е живо народотворчеството. В Западна Европа то е само в музеите, защото, когато един селянин в Англия през XVII век трябва да отиде да бачка 18 часа във фабрика, той не може да се подпира с гегата и с дудука да къдри песни и да реди думи. |
| - | На този фон излиза, че Дилма Русеф не е случайно явление, защото тя генетично носи приликите с бразилците ли? |
| - | Ами между бразилци и българи няма кой знае каква разлика. И затова тя се чувства в свои води там. През 1973 година бях в Белу Оризонте, където е родена Дилма. Откривах една изложба за наши красоти и манастири. И имаше почерпушка с български вина. Дойде една жена и каза: "Моят съпруг беше българинът Педро Русеф." Заговорихме се и разбрах, че Багряна е била на гости у тях по време на конгрес на ПЕН клуба в Бразилия и написва девет стихотворения от тъй наречения й "Бразилски цикъл", посветени отчасти на бащата на Дилма. С жената стана дума, че тя има три деца, но добави дословно: "Едната ми дъщеря има проблеми с полицията." Повече не питах, защото по онова време България беше социалистическа страна, а там бяха на власт генералите от хунтата. На другия ден се видяхме с нея, като говорихме за Багряна, и тя ми донесе томчето с посвещенията на Педро и Дилма Русеф. Едва след доста години разбрах, че онази й дъщеря, която е имала проблеми с полицията, е сегашната бразилска президентка. |
