"Правилно ли е при влизане в държавни или общински администрации охранители или други пазачи на пропуска да ми искат да оставя някакъв документ за самоличност, обикновено личната карта, за да посетя някоя служба или длъжностно лице?"

Пита Т.Тодоров, София



Въпросът е уреден от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Този закон е приет през 1998г. и досега в него са направени ред изменения и допълнения.

Документът за самоличност е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България, с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани. Чрез съдържащите се в него данни той удостоверява самоличността и гражданството на лицето.

Личната карта не е единственият документ за самоличност. Такива са и:

- паспортът,

- дипломатическият или моряшки паспорти,

- както и свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Ще отбележим, че удостоверяването на самоличността на българските граждани може да става с всеки един от тези документи. Самоличността на гражданите на Република България може да се удостоверява и със заместващи документи. Те са посочени изчерпателно в закона.

След тази обща информация ще се спрем на конкретния въпрос. Вярно е, че в редица администрации допускът на граждани, включително и служебни лица от други администрации, или служители в предприятия и обществени организации, става срещу представяне и оставяне на личната карта (или удостоверението за управление на МПС) на охраната, респективно пропускарите. Аз също неведнъж съм се сблъсквал с тази практика и определено смятам, че е неправомерна.

Според чл.2 ЗБДС документите за самоличност са собственост на държавата. Те обаче се съхраняват от лицата, на чието име са издадени, т.е. от лицата, чиято идентификация те удостоверяват. Документите на малолетни лица, както и на поставените под пълно запрещение, се съхраняват от техните родители, настойници, или от законните им представители.

Освен задължението за съхранение законът изисква от притежателите на български документи за самоличност да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. Изпълнението на това задължение е гарантирано чрез предвидена санкция при загуба, повреда или унищожение - глоба от 20 до 150 лева. Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност (чл.6 ЗБДС).

Удостоверяването на личността обаче не означава предоставяне на документа за задържане и съхранение от охраната или пропускарите в която и да е администрация, докато посетилият я гражданин не напусне сградата. Отделен въпрос е, че тези лица не са "компетентните длъжностни лица, определени със закон", на които гражданинът е длъжен да покаже документ за самоличност. Те не са и "длъжностни лица, упълномощени със закон", които според чл.8 ЗБДС могат да съхраняват документи за самоличност, наред с притежателите, родители или попечители.

Описаното неправомерно действие задържане на документа за самоличност до излизането на притежателя му може да се квалифицира и като временно отнемане. Законът обаче (чл. 74.ал.1) допуска временно отнемане на личната карта при наложена мярка за неотклонение "задържане под стража", настаняване в местата за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", изтърпяване на административна мярка "задържане в поделенията на МВР", както и други случаи, определени в закон. Очевидно е, че в случая тези хипотези не са налице.

Подобни действия, извършвани от съответните охранители или пропускари, надхвърлят изискването на закона за удостоверяване на самоличността. Пропускарите незаконно задържат документа за самоличност обикновено по силата на вътрешни правила за достъп в сградата на съответната администрация. С вътрешните правила обаче не може да се дописва закона. Достатъчно е да се провери самоличността на лицето, ако трябва да се опише в някакъв регистрационен дневник на посетителите, след което документът трябва да се върне на притежателя му. На всичкото отгоре в повечето администрации на гражданите не се предоставя никакъв документ, който да удостовери, че личната им карта е задържана при влизането. А е редно да се издаде поне подобно удостоверение. Иначе как човекът ще докаже, че е оставил личната карта на охраната, ако документът се загуби там по някакви причини? Кой ще носи отговорност за изгубения документ?

Очевидно е, че на тази практика трябва да се сложи край.

Според чл.25 ЗБДС контролът по спазването на режима за ползване на личните карти се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи. Така че е редно МВР да се произнесе по описаната практика, която вероятно им е известна. Ако ли пък се прецени, че в някои сгради, не само публични, но и частни, следва да се спазва наложения сега в практиката режим, нека инициират съответните поправки в закона.