"Работя по трудов договор като шивачка в частна фирма. Имам възможност да започна и допълнителна работа. Въпросът ми е мога ли да сключа трудов договор с друг работодател, на какво основание и необходимо ли е съгласието на настоящия ми работодател, тъй като доколкото знам такова разрешение се изисква?"

Пита Жасмина Великова от Русе



Чл.111 от Кодекса на труда (КТ) регламентира възможността работник или служител да сключва трудови договори за допълнителен труд (външно съвместителство) при друг работодател. Текстът гласи, че "работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение." Oттук могат да се направят следните изводи:

* За да сключи трудов договор за външно съвместителство работникът или служителят трябва да е в основно трудово правоотношение с друг работодател.

* Работникът или служителят може да сключва повече от един трудов договор за външно съвместителство с друг работодател, като в него се определят мястото и характера на работа, трудовото възнаграждение, продължителността и разпределението на работното време и др. При сключване на трудов договор за допълнителен труд следва да се има предвид изискването на чл.113 КТ - че максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основния договор не може да нарушава законово установената минимална и непрекъсната междудневна (12 часа) и междуседмична почивка (48 часа и 24 часа - при работа в производства с непрекъсваем процес и при промяна на смените).

* По трудов договор за външно съвместителство работникът или служителят полага труд само в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение.

* Работникът или служителят може да сключва трудов договор за допълнителен труд с друг работодател при условие, че не е уговорено друго в индивидуалния трудов договор по основното му правоотношение. Пример за такива уговорки в индивидуалния трудов договор по основното трудово правоотношение могат да бъдат определяне броя на часовете и дните в седмицата или месеца, през които работникът или служителят може да работи по външно съвместителство, както и включването на клауза за предварително писмено съгласие/разрешение или забрана от работодателя за сключване на трудов договор при друг работодател.

Преди за допълнителната работа се искаше и съгласие на основния работодател. След промените в КТ това условие е отпаднало. Затова, ако в индивидуалния трудов договор по основното правоотношение на читателката няма няма забрана за работа по външно съвместителство, тя спокойно може да се наеме и на друго място.