Любопитна дискусия се води във Варна тези дни, а и не само там - трябва ли да осъждаме ученическите протести за по-къса ваканция и следва ли въобще да ги обсъждаме. Трябва, макар че според властващия мироглед е трудно да се обясни защо.

Във Варна демонстрациите се изродиха във вандалщина. Тълпата блъска вратата на общината, едва не изкърти тази на образователния инспекторат, хвърля бомбички. Едни пиеха, други пушеха, трети скочиха срещу автомобили и се караха с шофьорите, възпитаните се изгубиха в озверялата маса. Но кметът Кирил Йорданов дума не обели срещу ексцесиите, а възнагради "бъдещето на нацията" с автобус, за да отиде то в София и да сподели ценните си мисли за реформата с министъра.



"Какво толкова, от нас се учат",



казват защитниците на протестите. И са прави. В България имаме кмет, който показа среден пръст на полицаи и нищо не му се случи. Той се ползва с публичното доверие на вътрешния министър. Друг министър редовно пие, не го крие и се хвали, когато е "насосан". Имаме полицаи, които през ден протестират, въпреки че нямат право. Миналата година във Варна се проведе митинг срещу уличните дупки, който по скалата на гаменството не се отличаваше много от ученическите. Но всички дружно аплодирахме "гражданската активност".

"Ваканцията наистина е къса", казват родители. И вероятно са прави. Училището не дава добро образование, за което най-малко виновни са децата - също е вярно. "По-добре да си говорят с кмета и министъра, отколкото да блъскат врати", твърдят преподаватели. И това е истина според "модерните" разбирания. Как да не е, след като в училище спокойно се пуши в дворовете, а мотивът е "да не ходят децата по улиците и да се крият по кьошетата"? Отдавна в гимназиите се прави секс в тоалетните. И както е тръгнало, утре някой ще каже, че по-добре там, отколкото в тайни квартири. Адаптивната за всякакви ситуации "логика" отново ще намери мотиви.

Само че въпросът въобще не опира до логика. Не и до аргументи. Ако търсим - ще намерим всякакви. Даже не иде реч за ваканция и образование.



Въпросът опира до вкус,



разбиране, елементарно усещане за добро и зло. Той не може да се обясни, не трябва, а и никой в личния си живот не прави усилие да го дешифрира.

Всяко дете, което тръшка вкъщи врати, би получило един зад врата. Ако бяга от час и хулиганства, родителите ще го накажат. Без увъртания, чудене, пазарене. Възпитание и интелект не се постигат чрез слободия, затова Дядо Славейков навремето е вадел сопа.

Когато обаче тийнейджърът бяга от час, върлува из улиците, псува, търсейки някакви уж граждански права, всички изведнъж притихваме - те, гражданските работи, демокрацията, са нещо по-различно от семейните ценности. Това, което е забранено вкъщи, е позволено в "отстояването на обществения интерес" - там може да си зъл, нагъл, да трошиш, блъскаш. Може да хвърляш бомби, да плашиш околните, а като дойде полицай и ти дръпне ухото, ставаш граждански репресиран. Агресия и лошотия, но нали са за добро.

Гражданският опит сочи, че



понякога агресията наистина е за добро



Само че нека поне един път видим това, което в действителност е - протестите не са за по-качествено образование, не са за повече учене. Те са за ядене, пиене и хайтосване около Нова година. Не всички деца са гамени, но протестът им е гаменски. А и да не беше, не е ли непонятно абсурдно да демонстрират за по-дълга ваканция? Училището концерт по желание ли е?

Върхът на фарса е, че тези деца ще седнат и да преговарят с министър Игнатов. С кого точно ще разговаря той? С автора на плаката, сътворил следния граматически шедьовър: "Сравнявате ни с ваканциите на вън. А нивото на образованието и състоянието на сградите в които учим?"

Няма по-грозна картина от озверяла тийнейджърска тълпа, която върлува по улиците с насочен палец надолу. От крещящи и псуващи 14-годишни момичета. И това не е въпрос на дебат, а на инстинкт. Не на права и свободи, а на чувство. Все едно дете да вдигне ръка срещу баща си и да настане трескаво чудене има ли право, няма ли, бащата не си ли го търси и т.н.

Кметът на Варна Кирил Йорданов кара мерцедес с пет единици. Премиерът на България Бойко Борисов, който нарече протестите "извращение на демокрацията", всекидневно с езика и арогантността си убеждава, че извращенията не ходят само по децата. Непрекъснато по медиите дефилират "звезди", уж отдадени на благородни граждански каузи, но демонстриращи с маниери мутренска простотия.

Общото между тях и протестите е, че децата има откъде да черпят пример. Агресията и гаменщината им са обясними, но не оправдани. Тяхната разпасаност е като бликаща кръв от ранено тяло. Вместо да я лекуваме, се вайкаме кой крив, прав, защо.

Кръвта изтича, а лечението не е, като подкрепяме или не забелязваме откровен келешлък.