Покрай фарса на държава, разиграван у нас отдавна, но особено забързано напоследък, лесно се пропускат твърде важни неща. Оттук идват и най-сериозните следствия на буфонадата, при която на политическата сцена се дуят, падат, стават, плюят се и се плезят все по-несъстоятелни фигури. При забързващото се действие няма как да не се възпита публика, която, кикотейки се на поредната дивотия, не само се забавлява, а и се кретенизира в очакването на още по-голяма смешка. И недовижда именно сериозното, както стана и тая седмица.

Сериозното съвсем не е обсъждането на държавния бюджет, нищо че тая година то няма да роди тъпи и поради това убедителни за медиите и гражданството сравнения с постни пици. Не са и сериозните до смърт въпроси за доходите, пенсиите, здравеопазването, науката и образованието. Става дума за нещо още по-сериозно и висше. Става дума за Бог и свидетелствата за Неговото съществуване чрез Него.



Залисани около Калинки, Мишели, Уикилийксове,



депутатски опашки за ГСМ-и и съпровождащите ги фарсови сюжети, сме застрашени да пропуснем все по-честото споменаване на името Господне не от кого да е, а от самия Бойко Борисов. Това споменаване изобщо не е в стила на паразитната словоупотреба, която допуска под път и над път да се споменава всуе името; не е и повърхностното заиграване с предполагаемите религиозни чувства на хората, отиграно още от членовете на Политбюро, изтъпанили се смирено със свещи в храма на св. Александър Невски в зората на демократичните промени. Не, то е израз на дълбока вяра и комай единственото точно политическо прозрение: ако нещо още може да ни спаси, е единствено и само Господ.

На пръв поглед това споменаване е свързано с изместване на публичния интерес от досегашните герои във фарса. За него доста време бяха абонирани например Божидар Димитров и Симеон Дянков със сюжета за мощите на св. Йоан Кръстител, докарани от Созопол в София, та да им се поклони и Путин. Сега интересът се върна с подобаваща сила към централната фигура в нашия фарс и към не толкова активни в досегашните смешки лица, каквито са Мирослав Найденов и Вежди Рашидов.

Тъй като двамата очевидно се оплетоха в обясненията, единият подведен от непорочно заченала, а другият - от непорочно субсидирана мома, се стигна до най-убедителното средство, именно до явяването на Борисов като deus ex machina. Фундаменталното му интервю от 1.12. пред Нова телевизия има всички изгледи да остане в историята като незаобиколимо свидетелство за неговото управление. Боя се, че и тогава ще се пропусне най-важното, именно името Господне. Защото интервюто има не само политическо, а и дълбоко теологическо значение. В него прозират чертите на ново доказателство за съществуване на Бог. То обогатява теологията, задоволяваща се досега с онтологически, космологически, телеологически, психологически и т.н. доказателства; спокойно може да го наречем еврократическо. С яснота, на която би завидял и Декарт, то бе изразено така: "Но това, което аз винаги съм бил благодарен на Господ, че във всеки труден момент след това ми е давал по нещо да ме успокои. В същото време, когато тя (Калина Илиева - бел. Д.Д.) ни направи тази беля, Кристалина Георгиева ни изми лицето пред Брюксел." Как да не кажем: еrgo, Бог съществува. Защото представяте ли си какво щеше да стане с вярата на Него в Него, ако Кристалина Георгиева не бе станала едновременно еврокомисар и европеец на годината?



Трудно е да се изрече, но е логично: Бог няма!



Още повече че за този безутешен извод можеха да се приведат факти от предишния ден. При откриването на моста край Бяла Борисов също подчерта силната си вяра, запалвайки три свещи за Отец, Син и Дух, както го била учила майка му. Това обаче не подсили въздействието на светената вода, докарана от река Йордан и наръсена по моста, както му е редът при всякакви откривания, от един поп: набързо станаха няколко катастрофи. Но след като бе дадено доказателството за съществуването Му с отличията на Кристалина, катастрофите вече могат да се обясняват с неверието на самите шофьори.

А вярата наистина помага. Особено при отново задаващите се реформи с отново орязания държавен бюджет. Съвсем не е случайно, че самата дума "реформа" има дълбок теологически смисъл още в първоупотребите си от ап. Павел: отправя ни към вътрешната вяра, която преоформя и външното поведение, склонно иначе да се поддава на маймунско подражание. При опита, който имаме с досегашните реформи, наистина се иска силна вяра, за да се опитват нови с надеждата, че нещата ще се подобрят. Очевидно това няма как да стане без Господ, пък ако ще и цяла България да се наръси с вода от река Йордан, докарана франко пожарните от някоя израелска фирма по съответна обществена поръчка.

Към това следва да се прибави едно неизвестно на по-широката публика свидетелство за Неговото скорошно спасително пришествие - за вас може да е лъжа, за мен е истина. Според очевидци в някои професорски кабинети на Софийския университет надвечер се явявал Христос. Истински вярващите вече замислят проект съвместно с някои институти на БАН, та да докажат със съответните емпирични опити съществуването Му. Освен че това ще докара допълнителни средства, със сигурност ще е и в съзвучие с приноса на премиера в теологията и тъй нужната ни вяра в успеха на поредното реформаторско правителство.