Голям срам ще има, закани се вицепремиерът Цветан Цветанов малко преди да прочете пред парламента и в телевизионния ефир подслушаните разговори между лекарите в Горна Оряховица и да обяви от същата трибуна, че те са автори на предумишлено убийство на новородено. Да, срамът е голям - за Цветанов. Убийство няма, защото няма как да се убие мъртъв плод.

Мотивите на Цветанов за спретването на този грозен театър са ясни. Вицепремиерът отчаяно се опитваше да се измъкне от капана с апартаментите си, защото с всяко ново обяснение се самонакисваше все по-дълбоко - малцина повярваха, че той се е сдобил с тях с цената на неистов няколкогодишен глад и давайки високоплатени консултации за неизвестно кого. Паралелно с това МВР си отвоюва невъобразими милиони за подслушване, докато лекарите протестираха срещу мижавия бюджет на здравеопазването.



Обвиненията в полицейщина ескалираха и беше време за обществен отчет



И той не закъсня. МВР "прехвана", неясно как, каруцарските приказки на акушер-гинеколозите от Горна Оряховица и ги арестува за убийството на бебе. За да запуши устата на критиците, Цветанов, без да е извлякъл и капка поука от резила с апартаментите, употреби същия похват - отиде в парламента и за пръв път в историята прочете пред широката публика декласифицираните СРС-та. Останалото го знаем - фризера, "живо е, бе, живо", "отиде при Андрей Баташов" и т.н. Публиката е в шок, здравният министър се срамува, лекарският съюз замлъкна, а Цветанов вещо бди над живота и здравето на всички граждани, дори и неродените.

Не може да се каже, че шумното обвинение в предумишлено убийство на мъртъв плод е най-голямата обществена манипулация от много време насам.



Но със сигурност е най-гнусната



за последните 20 години. Не е най-голямата по простата причина, че беше некадърно скалъпена и белите конци лъснаха твърде скоро. Първоначалният удар беше добре скроен, консултиран с психолози, а потпурите от СРС-тата - грижливо подбрани. Още тогава нямаше отговори на редица въпроси, от които най-важният - как е оживял плодът 24 часа без сърфъктант, т.е. без да диша. Но на кого му пука? Вижте как говорят, не може да не са убийци. А сега се появи и експертизата от аутопсията, според която плодът никога не е бил жив, а лекарите в Горна Оряховица не са касапи, а хора, които просто са си вършили работата. Престъплението е единствено и само в главата на Цветанов, който при ресурса, с който разполага, очевидно не може да си намери подходящи жертви, които, ако не друго, поне наистина да са престъпили закона.

А на дежурната реакция "Гарван гарвану око не вади" отговорът е ясен. Експертизата е правена от 5-има водещи специалисти, които залагат имената си, и изобщо не е трудна. Белият дроб се поставя във вода. Ако потъне - значи никога не е дишал, ако изплува - дишал е и собственикът му е бил жив. Това нещо се фалшифицира много трудно. Да не говорим, че колкото лекари биха искали да защитят други лекари, точно толкова лекари биха се страхували от репресии, заплахи и подслушване и едва ли им е било лесно да се подпишат под експертиза, която да им навлече гнева на човек, който показа по безпардонен начин пред цял народ на какво е способен.



На какво е способен Цветанов?



Поуките от тази грозна история са няколко. Първо - вицепремиерът демонстрира, че не се спира пред абсолютно нищо - нито пред закон, нито пред морал. Експертизата той обясни като "несъответствие" между данните на МВР и резултатите от аутопсията. Тоест това, което МВР е чуло категорично и 100% говори за престъпление, е в пъти по-силно доказателство от цялата медицинска и съдебномедицинска наука. Не може, щом Цветанов смята, че има убийство, някой друг да твърди, че няма, пък какъвто експерт ще да е той. В тази държава Цветан Цветанов решава кой е престъпник, а не следствието, прокуратурата, съдът и всички техни вещи лица. Защото той знае и разбира от всичко - от живот, от смърт, от раждане и умиране... С две думи - отдавна е загубил всякаква връзка с реалността.

Втората поука от скандала с мъртвия плод е, че никой в България вече не е защитен от полицейски произвол. Всички трябва да внимаваме какво говорим и пред кого, докато се опитваме да си вършим работата или да си живеем живота. Никой не знае дали утре той няма да е следващият, когото ще арестуват показно, ще обявят за престъпник от трибуната на парламента и ще разнасят по медиите като панаирджийска маймуна. Всички трябва да се страхуваме, защото всеки от нас е потенциалната жертва на следващата нескопосана манипулация. Познато, нали?