|
24 Декември 2010 03:54
Докторс, нямам нищо общо с НЗОК и не съм лекар, просто съвпадение на имена. С проблемите в тази дописка съм запозната покрай работата на една българска антиракова пациентска организация. В повечето "нормални" страни мамограма за профилактика се прави след 40 годинишна възраст. В САЩ се извършва всяка година, но се обсъжда дали е нужно и дали не е добре да е на всеки 2 години. Ръчно, това, което вие наричате палпация, се прави на годишния преглед на пациента. Може да звучи твърде футуристично за страна като България, но се надявам най-накрая у нас да се започне и безплатно набюдение и превенция на момичетата и жените с рисков генетичен фактор - с болни баба, майки, сестри в семейството. За хора с подобна генетична обремененост наблюдението трябва да започне на 25 години, а не след 40. Историята на семейните болести на всеки пациент на запад е нещо, което присъства задължително във файла на пациента. Неговите изследвания и всички прегледи през годините са в компютъра на личния му доктор. За мен е загадка кой е решил да прави задължително тестуване на рак на простата и на гърдата, но са забравени двата други вида превантивни рака: на шийката на матката и на дебелото черво. Както знаете, тези 4 вида рак са 85% от случаите на заболявания. За рак на шийката на матката има ваксина срещу HPV за момичета (която се прави преди началото на половата им активност) и цитонамазки за жените, които могат да установят ранен етап. При рака на дебелото черво превенцията може да е почти 100%-ва, ако се прави специален тест под упойка след 55 годишна възраст, през 5-7 години. Има и още по-евтин начин, както знаете. Този с упойката има предимството, че може да унищожи на място налепи в нулев и ранен етап на рак. Заключенията се пишат на компютър и във файла на пациента (така че всеки, който го преглежда, да има достъп до тях), а не написано неграмотно на ръка, на пишеща машина и на хвърчащ лист (преди няколко дни видях подобно чудо от Военна болница, София). Проблемът с антираковата програма в България е по-скоро политически, нежели хуманитарен и с грижа за човека. Горното съобщение може да означава, че някой, някъде, в политическото пространство, ще си прави пиар. Антиараковата политика на една държава е нещо сериозно и комплексно и не бива да зависи от национални избори и лични боричкания. Отмина времето на правенето на парче. Ако тези тестове не са правят поне 10 години, и то за всичките видове превантивен рак, резултатът ще е нулев. През юни 2008 Народното събрание, с помощта и настояването на една антиракова пациентска организация, прие декларация за нуждата от антиракова програма в страната. Същата пациентска организация поднесе на тепсия на МЗ (и на други органзации) преведен на българския Шотландския антираков план (те са по население и проблеми подобни на България) с надеждата, че някой ще седне да го прочете, обсъди и използва. Нищо такова не се случи. Пак тази организация им доведе европейски парламентаристи в Народното събрание, които се срещанаха лично с Пирински, готови да работят за каузата на българския пациент. Нещо повече, бяха извоювани от ЕП 20 милиона евро за да се започне раковата превенция у нас. Поради абсолютното безхаберие на сегашното правителство, което не знаеше какво да ги направи, през август 2009 тези пари бяха върнати обратно в Брюксел. Няма логика във всичко това, освен лични сметки, боричкания и его дребнавости от рода "ама що тоз да го направи, а не аз". Изхождайки от опита си в тази област, струва ми се, че т.нар. задължителни тестове за два вида рак са еднократен/едногодишен акт, т.е. няма да имат ефект. Дано да греша.
|