|
| *** |
Имал бил той баба на село. Ходел сегиз-тогиз да й свърши там някоя работа в къщата, та оттам знаел, че в селото всъщност живеели само пет-шест баби на доизживяване и един козар, понеже пък бабите си имали козички, коя две, коя три. На Иван Маминколев бабата например имала три.
Бабите, както си му е редът в подобни истории, вече били дотолкова взели-дали, че почти не излизали от къщите си и въобще едвам се тътрели.
И какво става по-нататък...
Привечер козарят прибира козичките в селото, козичките си знаят стопанките, бутват разкривените портички, оттам през дворчето и отиват при къщите. И там вече ги чакат бабите...
Обаче нали не могат да ходят като едно време, бабите седят до прозореца.
И козичките се нареждат пред същия този прозорец, един вид се паркират там.
Ама се паркират на заден!
И бабата, както си седи вътре на столчето, ги дои през прозореца!...
Издои едната, плесне я мило по задницата, рече й: "Айде сега, Марийке, ти се мръдни, че да дойде Стефанка!..." - и Марийка се дръпва и прави място на Стефанка. Баба му на Иван Маминколев издои и Стефанка, плесне я и вика да дойде Пенка.
Картинка!
Иван Маминколев ми се кълне, че сериозно го разправял и че защо да ни лъжел. Нямам представа лъже ли, не лъже ли, измисля ли си я цялата тая работа, обаче картинката на козичките, дето сами си бутат задниците в прозорчето на бабата и бабата ги дои една по една, направо ме закла...
Най-лесно е да й се врътне сега една аналогия с нас самите. Така и така, и ние като козичките се редим пред разни прозорчета да ни издоят какви ли не пазарни монополисти, дето уж няма как да ги има вече в България. И поне веднъж на четири години правим същото, само че вече с цел тотално издояване. Я от царя, я от пазвантина му.
Отделно пък историята на Иван Маминколев за пет-шестяхто баби може да мине и за мрачна картина на умиращото българско село. И че докато в Народното събрание депутатката Фидосова чете четиристотин страници проект за нов изборен закон ли, кодекс ли там, а нейните съпартийци разиграват хепънинги с километрични бюлетини, за да покажат как ще избираме догодина кметове, може да се окаже, че в България скоро няма да има нужда от кметове...
...Само че онзи ден - в началото на поредните ни безкрайни празници - изпращах баба му на по-добрия Христо Карастоянов за София и да видите какво се получава! Автобусът полупразен, а багажното отделение - фрашкано! Кашони с буркани, огромни сакове, кошници, цели денкове... - страшна работа! Не багажно отделение, а някакъв претъпкан склад, който направо ухаеше на месища, сирена и тазгодишно вино и ракия. И там със сигурност нямаше пукнат колбас "Стара планина", сирене с нечестивия етикет, че е "от мляко", а за вината и дума да не става, че са били от ония - по за лев и петдесет литъра...
И отде ще да се е взело всичко това?!
Не знам отде се е взело, но според мен този фрашкан багажник си е идеален повод да си кажем: Честита Нова година, българи!