|
| *** |
- Кво става, пичове!
- От доста време те наблюдаваме.
Това го знаех и без тях.
- Следите ме, не ме наблюдавате.
- Ние знаем къде ходиш, какво правиш, с какво се храниш!
- Живеем в свободна страна.
Казах го ей така - заради спорта.
- Ти през цялото време си в нарушение! - подчерта другият агент.
- Какво толкова наруших този път? - попитах най-миролюбиво.
- Ти си от малкото хора, които се хранят всеки ден!
Вярно беше. Ама не съвсем.
- Така е. Ама не подредено като вас - закуска, обяд и вечеря с компот. Понякога само обядвам, оставам без вечеря.
- Ние сме на окладка - защити се агентът, - държавни служители сме, храната ни се полага!
- Вашето хич не ме брига! Искам си моето ядене.
- Искаш, ама няма! Как така си позволяваш всеки ден да ядеш - никъде не работиш официално, нямаш наследство, не играеш комар? Въпросът е генерален: ти откъде имаш пари за храна? Не отговориш ли - чакат те от 3 до 8 години затвор за укривателство на средства, за неплатени данъци, за съпротива и подчертано неуважение към държавната власт! Следват затвор, конфискация на всичко и обществено порицание!
- Тази идиотия откъде ви дойде в празните глави!
- Вече държавата ще казва на своите граждани кога и с какво да се хранят. Ако всички започнат като тебе - къде ще му излезе краят!
- Ако всички хора - отговорих им, - започнат да се хранят редовно, най-напред ще са доволни. В държавата ще влязат повече пари и като бонус - ситите хора ще ви обичат повече!
Двамата искрено се засмяха.
- Дреме им на кобура на ситите хора за обич към властта! Важно е да контролираме гладните. Затова следим и слушаме такива като теб. И ако сега не ни дадеш правилните отговори, ще публикуваме всичко за твоя разгул.
Отвориха папките си.
- Закусваш всеки ден. Позволяваш си обяд и вечеря с приятели. Каниш момичета на кафе. Пиеш.
- Така е - съгласих се. - Няма да каня момчета, късно ми е...
- Преди три месеца си вечерял пържола с вино, черен хляб и десерт. Малеби. И си платил сметката.
- Така.
- Основният въпрос е: откъде имаш средства за всичките свои действия и за толкова много храна всеки ден?
Можех да им отговоря, естествено, но не ми се занимаваше. Бях уморен и гладен.
- Това не е чак толкова компрометиращо. Един човек се храни, нали...
Те ме гледаха с искрена ирония.
- А как ще обясниш всичко това на гладните си приятели, роднини, познати? И на всички останали хора, които си лягат и стават гладни, а? Публикуваме ли менюто, което си поръчваш, името ти в обществото отива на кино.
Замислих се.
- Мога ли да се отърва от тези нелепи глупости?
- Разбира се. Подписваш декларация, че ще се храниш тогава и с това, когато правителството ти каже кога и с какво.
- Само?
- И още нещо - когато видиш някой да се храни нерегламентирано, а това винаги си личи - ще ни докладваш. Ние пък ще забравим за твоите хранителни отпускания...
- Разбрах. Няма да отговоря на тъпите ви въпроси!
Двамата станаха от масата ми.
- Така ти заставаш срещу политиката на премиера, срещу правителството, срещу държавата, срещу народа, срещу нашите евроатлантически съюзници и срещу Европейския съюз като цяло! А това е много висока цена, гражданино!
Помълча малко, явно потресени от моето вероломство, после тихо ме попитаха:
- Имаш ли нещо да ни кажеш сега?
- Разбира се - рекох аз. - Предай на вашето правителство, че след всичко, което върши с народа си, накрая ще трябва да се ожени за него.
Тръгнаха си, без дума да кажат повече, а аз си поръчах чаша менте.
Вече не бях гладен, а жаден.
