Достъпът до висше образование в България ударно се е разширил, като издържаните от държавата студенти само за 5 години са се увеличили с 43%. За този период някои университети буквално са се удвоили и обучават два пъти повече студенти спрямо 2007 г. Това показва сравнение на бюджетите за висшите училища за последните 5 г.

Официална сравнителна статистика за ефекта от либерализирането на приема във висшите училища досега не е представяна. Приемът бе либерализиран за учебната 2007/2008 г., когато държавните висши училища получиха право да запълнят поетапно за четири години целия си свободен капацитет. Учебната 2010-2011 затваря този цикъл. Въпреки липсата на официални данни от постановленията за изпълнение на държавния бюджет през последните 5 години взривът в приема е видим.

През 2007 г. държавата е плащала субсидия за 115 796 студенти. Реално зад това число стоят повече хора, защото при разпределянето на субсидиите трима задочни студенти се приравняват на 1. През 2011 г. средноприравнените студенти вече са 165 267. Само за учебната 2010-2011 г. този брой е нараснал с 15 835 спрямо предходната. По данни на НСИ в момента в държавни университети учат 220 260 души, но сравнението с предходни години не помага да се отчете колко са новоприетите, защото не е ясен броят на междувременно завършилите висше образование.

Някои университети са се възползвали максимум от либерализирането на приема и за този период почти са се удвоили, като няма как да се установи дали това е ставало за сметка на качеството на приеманите студенти, или се дължи на по-конкурентна позиция на университета. Така например през 2007 г. в Пловдивския университет са се обучавали 7820 средноприравнени студенти, а през 2011 г. бройката вече 13 479. Югозападният университет също е набъбнал почти двойно - от 5558 средноприравнени студенти на 9620 през 2011 г., в Икономическия университет - Варна вече се финансират 10 273 бройки срещу 5764 през 2007 г. При други университети увеличението е по-плавно. В УНСС бройките за 2011 г. са 14 603 при 10 646 за 2007 г., за Софийския университет се финансират съответно 21 409 срещу 17 306 бройки през 2007 г.

Тази тенденция се потвърждава и от официалната статистика на НСИ за обхвата на младите българи на възраст между 19 и 23 г. във висшето образование. Коефициентът на записване във висше образование зависи и от големината на випуските, но от 2000 г. до учебната 2009-2010 г. този показател е нараснал от 26 на 41.1. Няма отделна статистика, която да показва каква част от завършилите средно образование в годината на кандидатстването постъпват в университет, но е показателно, че тази година броят на завършващите бе по-малко от броя на заявените от университетите места. Досега държавата няма ясна визия за това какъв обхват във висше образование смята за желателен.

ФИНАНСИРАНЕ

Държавната субсидия не може да навакса ударно растящия брой студенти и финансирането на 1 студент намалява. През 2007 г. базовата издръжка на 1 студент в най-евтините професионални направления като педагогиката е била 742 лв., а за 2011 г. издръжката е 693 лв. Ако издръжката трябва да се върне на нивото отпреди кризата - 963 лв. на един студент за 2009 г., държавата трябва да задели милиони левове повече за университетите при нарасналия брой на студентите. Субсидията на един студент може автоматично да се вдигне, ако университетите решат целенасочено да приемат по-малко студенти, но така ще загубят приходите от таксите им.