Един от белезите на животинската ни природа са глутническите хайки, с които във всяко общество се насмитат по-слаби човешки стада. Последните за благозвучие се наричат съсловия, верски общности, класи, народи и раси, което не пречи съвсем по животински да биват обвинявани и преследвани с хищническа страст като стада. Обикновено заради вменено нарушаване на норми, приемани и налагани за естествени, но също така защото трябва да е ясно в кого са хлябът и ножът и кому са зъбите, можещи легитимно да хапят. Не е речено последствията от тия хайки винаги да имат обичайния и честен животински резултат, изразяващ се в убиване и изяждане на по-слабите, макар и това да се е случвало, случва се и ще продължава да се случва сред хората.



Все пак при тях доста по-ефикасно е само наплашването,



умъртвяването на чувството за общност и превръщането им в стадо, нечестно прикривано с благовидна грижа за нормалност. То засяга професионални и възрастови групи, политически и икономически интереси, етнически и регионални общности, имащи нещастието да несъответстват на обявеното за естествено. Негов ефект е както задълбочаващото се встадяване на цялото общество, та чак и човечество, така и приемането на индивидуалното спасение като единствено възможен щастлив изход.

Че такова щастие е възможно, е убеждение на всяка оцеляла овца. Тя дори може да си помисли, че е богоизбрана, докато изядените от глутницата посестрими сами са виновни за сполетелите ги нещастия. Бог да ги прости!

Така вменената колективна вина се размива в щастливата орис на оцелелите. На тях обаче отвреме навреме трябва да се напомня, че пак могат да бъдат преследвани. Сега пък не е речено да бъдат преследвани тъкмо те; същата възпитателна роля играят акциите срещу други съсловия, общности, класи и раси. Когато тия напомняния се менят според различни групи и обстоятелства, сред хората се поддържа постоянна страхова невроза в стадото и съответна истерия в глутницата. Нелепо е да се мисли, че това може да бъде избегнато и човечеството да постигне "истинско" човешко състояние. Просто защото човекът е както мило обществено същество, така е и зло политическо животно.

Това изглежда доста пресилено, а след Втората световна война - и некоректно в т. нар. цивилизовани или демократични страни, където приписването на колективна вина се схваща за белег на неизживян тоталитаризъм. Което никак не пречи споменатата невроза да се поддържа предимно с медийни насъсквания, зад които прозира тъкмо винаги наличната готовност за преследване на врагове с най-добри намерения за постигане на всеобщото щастие. Както се знае, в негово име са извършвани най-много масови убийства.



Разбира се, не винаги и не навсякъде нещата са толкова драматични



Има доста по-кротки примери, при които масовото убийство се скрива зад частни случаи и бива изтласквано от общественото внимание. Такива примери от една цивилизована и демократична държава, член на ЕС и НАТО, аха-аха в Шенген и т.н., каквато е нашата - колкото искате. Най-пресният е от тая седмица. Дори умен и прозорлив според подчинените си управленец (вж. или чуй Танов, Дянков, Горанов, Цветанов и т.н. в актуалния хит с подслушванията им), какъвто е Премиерът, се върза на проучване на прочута с политкоректността си телевизия, според което 92% от отвърналите на съответното й питане зрители били жертва на лекарски грешки. В същия стил близки на Неговото правителство медии напипаха пулса на народния гняв и съвсем актуално го насочиха към съсловието, напоследък нов обект на подозрения, че в името на лично обогатяване стига до престъпления - лекарското. При късата обществена памет тук трябва да се напомни, че обект на подобни подозрения при предишното правителство беше съсловието на учителите. По време на стачката им те също така бяха обвинявани от иначе политкоректни медии и коментатори, че ламтят за печалба и "бичат частно", а не си гледат работата, за която данъкоплатците им плащали.

Забележително е, че



подобен род обвинения минават за логични тъкмо в общество,



в което пазарната ефективност е издигната в култ, а икономическата полза, мерена в бърза печалба - в норма за разпределяне на държавния бюджет. Защо лекарите да не могат да бъдат алчни, а банкерите да могат? Може би защото последните нямат Хипократова клетва, а празнуват на Никулден, когато постът е отхлабен? Защо кошмарни случаи при операция на сливици, аборт или закъсняла "Бърза помощ" да стават център на остро внимание и публицистична жлъч? Нима едно изгоряло в коптора си цигане да е по-малко ужасно свидетелство за състоянието на обществото ни, отколкото е смъртта на дете по Бъдни вечер след некадърна операция?

Ако наистина се предполага, че някои професионални групи трябва да бъдат по-алтруистични от другите, е напълно логично да се откажем от ония изисквания спрямо тях, които иначе се приемат за общо правило в едно пазарно общество. Но когато в поредната седмица на насъквания срещу лекарите за управленски успех се приемат регламентираните цени за доплащания при избор на лекарски екипи, още по-логично е да се предположи, че както в обществото, така и в държавата се създават условия за още по-голяма алчност. Нейни следствия ще са още повече "изпуснати" деца и хора. Без да броим тия, които бездруго си умират, тъй като нямат никакъв избор, освен да се уповават на съдбата, че ще оцелеят, слава богу, не при хайка, а, да пази господ, в нашето демократично общество.

Късмет! Живи и здрави тая година!