Обичаме да казваме, че животът няма цена, че е безценен. И никое усилие да бъде спасен не е напразно. А също обичаме да повтаряме, без много да се замисляме, че стане ли дума за здраве, парите нямат значение. Така ли е обаче? Ако един пенсионер получава 250 лева месечно, а животоспасяваща операция ще му струва 500, тогава май приказките добиват по-друг смисъл, нали? Преди дни правителството спретна официален ценоразпис на нашия живот. Рекетът в болниците вече ще има тарифа. За избор на лекар - до 250 лв. За избор на екип - до 950. В зависимост от стойността на клиничната пътека. И без гаранции, че тази пътека няма да ни отведе към небето.

Последните няколко правителства престъпно си затваряха очите за доплащането в болниците. Корупцията процъфтяваше. Стетоскопът, подобно на бухалка, всяваше ужас в сърцата на изтерзаната пациентела. Доплащането бе незаконно, болният можеше да обвини белите престилки в искане на подкуп, ако не му беше мил животът, разбира се. В същото време всяко лечебно заведение предлагаше публично ценоразпис на различните медицински манипулации. По царско време и после, при тройната коалиция, започнаха напъните за узаконяването на доплащането. Депутатите Антония Първанова от НДСВ и Йордан Цонев от ДПС бяха най-усърдните лобисти за официализирането на рекета. Но и Сакскобургготски, и Станишев не посмяха да го направят. Знаеха, че това ще им изяде главите.

И ето че след 10-годишно подгряване по темата се намери един кюстендилски гинеколог,



който се осмели да сложи етикет на живота



Официално. По закон. Отсега мога да прогнозирам с голяма доза сигурност, че третият в този кабинет здравен министър няма да е последен. Законната разценка на живота ни бе представена като "въвеждане на ред в системата", като начин да се озапти безтаванната корупция. Демек, корупцията ще продължи, но с известни ограничения. Родилките си отдъхнаха, защото предстоящото им раждане в някоя от големите акушеро-гинекологични клиники ще поевтинее. Но другаде вероятно ще поскъпне. Ако някъде раждането на дете досега е струвало 150 лв., тарифата вече законно ще може да се вдигне на 250. А там, където не са взимали нищо, вече спокойно ще могат да си изискат дължимото.

Намирам за особено възмутителни и формулировки като "избор на лекар" и "избор на екип". Още когато бяха неофициално въведени преди години, бе ясно, че избор няма. Естествено, човек избира лекаря, който познава изследванията и диагнозата му. В противен случай ще го подмятат от ръка на ръка. Интересна форма на принуда е и изборът на екип. То е ясно, че докторът върви в комплект с екипа и не може да оперира сам. Така изборът на лекар автоматично става избор на екип, от което ценоразписът хвръква нагоре.



Узаконяването на болничния рекет е порочно и по друга причина



Оказва се, че ежемесечните здравни вноски, които внасяме от заплатата си, не ни гарантират практически нищо. Дори и 20 години да си плащал като поп, а събраното от теб да надхвърля няколко хиляди, тези пари не покриват дори изследване на урината. Та се налага за всяко изследване да доплащаш отделно плюс таксата за дневен престой в болница, плюс лекарствата, плюс легалния рекет, плюс... Вярно, че от живота човек никога не излиза на плюс, но все пак това никак не прилича на система за здравеопазване, нали?

Узаконяването на порока не го премахва. Напротив, вдига прага на нашата поносимост и ни подготвя за следващото безобразие. Щеше да е хубаво, ако лекари и пациенти бяха съмишленици в борбата за нормални здравни грижи. Но не са. За жалост доктори и болни се оказаха от двете страни на барикадата. Бялата престилка се превърна в синоним на страшен психически тормоз. Казвам го със съжаление и с пълното съзнание, че сред медицинското съсловие има хиляди почтени и всеотдайни професионалисти.

В хаоса на непрестанните реформи някои разбогатяха - може би заслужено, но незаконно. Преквалифициралите се в мениджъри доктори загубиха интерес от цивилизоването на системата. Устройваше ги двойният режим на плащане - веднъж от здравната каса (тоест от нашите здравни вноски) и втори път директно от джоба на пациента. Доходите им растяха, но контролът бе нулев. Пациентите ставаха все по-малко, но пациентелата растеше.

Тези практики увредиха почти непоправимо образа на лекаря и сринаха доверието в съсловието. Ако пациенти и медици се бяха съюзили в битката за по-добри правила, може би щяха да успеят. Търговията с живота и смъртта по болниците погуби много души - и на пациенти, и на лекари. Но може би още не е късно да помислим за общото си спасение.