Ерол Ибрахимов е роден през 1969 г. в София. През 1998 г. основава групата "Уикеда", чийто фронтмен, текстописец и баскитарист е до днес. Бандата има 5 издадени албума, последният от които през 2004 г. Стилът им трудно може да се определи, представлява хибрид от рок, ска, пънк и други. До месец-два излиза новият им албум с работно заглавие "Да бъде май".





- Г-н Ибрахимов, в новия албум запазен ли е стилът на групата?

- В общи линии - да. Макар че сме се постарали този път песните да бъдат малко по-мелодични, по-танцувални в сравнение със старото ни фънк звучене. Но пък текстовете са по-интровертни, не толкова майтапчийски. Весели, но и провокиращи размишления. Вече заснехме първия клип към парчето "Кой съм аз", може да го видите в Youtube. Така че напоследък сме свели до минимум живите участия за сметка на студийната работа. После ще направим турне.

- Вие сте една от групите, които доста радушно се приемат в чужбина. Там на какъв език пеете?

- Винаги и навсякъде сме пели на български. Просто текстовете ни са органична част от песните. Обиколихме САЩ, после почти цяла Европа. Никъде не е бил проблем българският. Пънк и рок сцената като цяло по света става все по-свободна. На нашия континент специално могат да се видят много банди, които не са англоговорящи, а са популярни; испаноговорящите например имат по-широк кръг, но има и румънски, полски, украински, чешки, унгарски. Т.е. пазарът в Европа е много по-отворен към мултинационалното. И е толкова огромен, че със сигурност, ако си добър, ще си намериш място. Ще дам пример с популярните и у нас "Културшок". Групата е базирана в Щатите, в нея има българи, има босненец, има японец и мароканец. Пеят основно на сръбски и хърватски и правят сигурно по сто концерта в Европа годишно и още толкова турнета по клубове.

- Какво трябва да знаят младите групи, които мечтаят за пробив?

- Бих ги посъветвал да правят това, което обичат, така както смятат за добре, а не както им казват, че трябва. Да не слушат, когато им говорят, че песните им няма да докоснат широката публика или че трябва да са по-комерсиални, за да изкарат пари. Ако се придържат към вътрешния си усет, няма начин да не успеят. В момента бизнесът работи по много по-различен начин, отколкото преди десет години. Сега важен фактор е интернет. По-лесни са връзките между музикантите и публиката. Ако направиш добро парче и хората го открият в интернет, това може да ти донесе и финансов успех. Не бърз, но сигурен. Защото навлизането на музикалната индустрия в мрежата си има и добрите, и лошите страни, но мисля, че плюсовете и минусите се изравняват. От една страна - да, музикантите не могат да печелят от продажби, но пък и няма нужда да търсят големи компании, които да ги представляват и да инвестират в реклами по радиа и телевизии. Така че загубите от продажби се компенсират от печалбите от живи участия. Защото феновете, които слушат музиката безплатно по интернет, после отиват на концерта, който не може да се изтегли от мрежата, и нещата се балансират. По тази причина аз не съм нито враг, нито радетел на свободното споделяне на музика в мрежата (не одобрявам крайни термини като "пиратство") - просто ситуацията е такава и артистите са длъжни да извлекат полза от нея. Ако обаче вместо да проявят гъвкавост, се опълчат срещу технологиите и започнат да се оплакват, ще си вкарат автогол. Технологиите се развиват и ние трябва да сме в крак с времето.

- Важно ли е за една банда да поддържа постоянен състав?

- В рок групите по принцип, не само в България, текучеството е огромно, защото е адски трудно, няма какво да се лъжем. Повечето състави почти изцяло се подменят през годините. Известно време свирехме с една английска банда. За първи път излязохме на сцената заедно през 2006 г. Тогава бяха едни музиканти. Когато отново се видяхме през 2007-а - съвсем други. Така е - много пътуваш, изморяваш се, печелиш малко, нямаш финансова сигурност... мнозина не издържат, остават само най-отдадените на тази работа. Движението на хора, от една страна, е лошо, защото трудно се изгражда колектив и особено в началото, докато се получи спойката, промяната е тежка. Но пък новото попълнение влива свежа енергия, дава различно звучене. Именно новите лица в "Уикеда" ни помогнаха през годините да развием стила си, а не 10 години да свирим едно и също. Един от неоснователните упреци към групата е, че сме твърде разпознаваеми. Ние наистина имаме ясно изразен стил, но непрекъснато се променяме, това е задължително за един творец. Ето, и AC/DC с три акорда вече 30 години радват хората, но макар да не можеш да ги сбъркаш, винаги включват по нещо ново в албумите си.

- Още ли сам пишете всички текстове?

- Да. Така и не се намери друг, който да се заеме с тази трудоемка работа, иначе с удоволствие бих му я отстъпил. Малцина знаят колко трудно е това. Писането на текст за песен не е като писането на поезия. Той може да е прекрасен, но вокалистът да не може да го изпее заради натрупване на гласни или съгласни например. Затова е хубаво самият музикант, ако може, да си пише текстовете. Понякога са ме питали защо не ги издам в книга. Абсурд! Когато ги чета като стихове, ми изглеждат доста тъпи. То и само музиката без думичките звучи различно. Т.е. ако махнеш едното или другото, цялото се обезсмисля.

- Песните ви са мелодични. Мислили ли сте за "Евровизия"?

- За мен целият този конкурс е смешна работа. Сигурно си има фенове, но не мога да разбера колегите, които се хващат за гушите заради него. А, бе, какво сме се вторачили в тая "Евровизия", като че са Нобеловите награди?! Едва ли не, ако блеснем там, ще докажем на света, че сме гениални... "Евровизия" е състезание, а музиката не е. Затова ме дразни системата за подбор на песните за българското участие. Първо опитахме есемеси. И стана така, че изпратихме група, защото някой си беше купил 1000 карти и пуснал 300 000 есемеса. После направихме комисия на принцип, чиято идея така и не можах да схвана. Самият подход - някой да избира песен, е куха схема. Музиката не е спорт и при нея не можеш да кажеш тоя пее триста хиляди тона в секунда. Как ще измериш кое парче е готино и кое не? От опит зная, че никога не можеш да предположиш кога хората ще запеят една песен. Докато я пише човек, няма никаква идея, дори да е най-гениалният композитор. Няма рецепта, това е божа работа.

- Рокаджиите като че ли най-малко се оплаквате от културната политика на държавата.

- Естествено. Защото сме пичове. Честно казано, на мен Министерството на културата ми е да не казвам през кое. И не разбирам какво общо има то с моята работа. Правим нещата така, че, първо, да харесат на нас, второ, да се забавляваме с хората, които идват на концертите. Най-важното е да си тръгнат щастливи. Те именно ще ми дадат пари, ако съм си свършил работата, не държавата. Ако взема да живея с мисълта, че някой ми е длъжен, публиката ще го усети и втори път няма да дойде. Така че излизам на сцената свободен, независим човек, горд, че правя музиката, която искам, и че никой не може да ме спре или да ми поставя условия. Що се отнася до мрънкачите, айде да не ги обиждам с други думи, тези хора така или иначе не могат да направят нещо стойностно и си търсят извинения я с държавата, я с кризата, я с интернет, я че, видиш ли, народът бил прост. Глупости! Какви министерски пари ти трябват, за да напишеш една хубава книга? То вече и хартия, и мастило не трябват - има компютри. При желание се намира и начин; ако те мързи, си намираш извинения. Нямало културна политика. А бе, хора, култура се прави от личности. Оня в пещерата да не би да е имал първобитен министър на културата, че да рисува с въглен елени? Ван Гог е умрял като куче, без приживе да продаде нито едно платно. Той мрънкал ли е, че френското културно ведомство не го храни? И спрял ли е да рисува? По-достойно е, вместо да оплакваш творческата си импотентност, да се заемеш с друга дейност, от която да печелиш, и да не хленчиш. За сведение повечето млади музиканти в България учат или работят на по няколко места и пак не се отказват от музиката; отдават й всяка минута от свободното си време; не си доспиват заради участия по клубовете. Да, и те предпочитат да си изкарват прехраната с китара, но приемат адекватно ситуацията и оцеляват в нея.