Тъмните сили все още не са пуснали ръкопипани СРС-та, та да се разбере какво са си говорили премиерът Борисов и министрите Му покрай поредния успех. Но и без тях обаче има достатъчно основания да се подозира, че този вот бе опипване на възможността за парламентарни избори, в които ще се потърси и доверието на "народа".

Исканото от правителството доверие към цялостната политика не просто замете дребните въпроси за контрабандата, подслушванията и оплитането на всички власти в тях. То не бе и само доверие към отчета, който почти всеки министър направи с типичното за всяко правителство самохвалство. Това бе премиера на нова предизборна реторика, в която истината се замества от убедителността на най-популистки намерения. Сред тях блестеше предложението на финмин Дянков за референдум по въпросите на данъчното облагане и финансовата стабилност - достойна предизборна цел, която ще доближи мечтата за "България - Швейцария на Балканите" до почти осъщественото объркване на детелината край Перник с тая до Франкфурт и с лабиринтите на Колизеума.



Разбира се, подозрението лесно може да се обори



Самият Премиер отрече намерения за предсрочни парламентарни избори, които иначе веднага би поискал, ако след пет-шест месеца не предстояли избори за президент и местна власт. Но също толкова лесно тук може да се види характерна грешка по Фройд: истинското намерение се прикрива с отричането му, но пък проличава в сгрешаването на уж дребни неща. Защото, колкото и Борисов да говори в стил "пет за четири", не е трудно да се сметне, че след пет-шест месеца ще е юни-юли - прекрасно време за отпускарско служебно правителство. То надали ще може да направи нещо повече от подготовка на парламентарни избори през октомври-ноември, които щастливо ще съвпаднат и с другите два.

В такова служебно правителство само параноици могат да привиждат пъклените намерения на Първанов да пробута недъгавото си засега движение във властта. Тук е добре да се напомни, че дори и това да стане, вредата за БСП ще е далеч по-голяма, отколкото ползата за ГЕРБ. Могат да се прибавят и няколко други важни обстоятелства: все пак Борисов стана генерал тъкмо при Първанов, чуват се чат-пат не само по повод на Мишо Бирата, а и заедно са ритали няколко пъти в благотворителни мачлета. С оглед на политическата игра у нас последното може да се окаже доста по-важно от вманиачената вярност към някакви принципи на ЕНП, с които "Синята коалиция" облъчва Борисов и се въздържа от ясно изразено доверие. Затова Той я сгълча, докато отчете европейското поведение на честно гласувалата с "против" опозиция.

Изобщо кондицията на т.нар. политически сили е дотам отслабена, че ГЕРБ спокойно може да ги бие до синьо в едни тройни избори. Ще е твърде изненадващо, ако Гражданите за европейско развитие на България пропуснат златния шанс да овладеят набързо президентството, правителството, кметствата в големите градове и повечето общини.



Колкото по-скоро и наведнъж, толкова по-добре





Наред с медийната подлизурковщина за това ще допринесат и трите най-важни електорални стълба у нас. Те минават и за "народа" вероятно защото от гласовете им зависи съставът на Народното събрание. Трябва да стане чудо - и то отвън или от някое посолство - те да се разочароват от Премиера до есента.

Първият включва



всички, които мразят "комунистите",



но постъпват тъкмо по комунистически с почти сталинското убеждение за ожесточаващата се класова борба - колкото повече изчезват, толкова по-опасни стават и затова трябва да бъдат бити на всяка цена. Комунисти у нас отдавна няма, но пък нараства броят на антикомунистите, героично събиращи се около все по-остаряващи призраци, чието прогонване чудодейно ще реши битовите въпроси на всеки, а така - и на всички. В тая илюзия за едни и същи виновници за днешни провали попадат голяма част от хората, живели, както повечето помним, с опрян пистолет в гърба по времето на социализма и при "комунистическите" правителства след 10 ноември. Борисов умело играе на тая струна; надали някой би го конкурирал дори и при беглите напомняния за членството му в БКП, школата в Симеоново и охраната на Живков. Прочее те идват предимно от "комунисти". След очертаващите се провали тия напомняния ще зачестят и току-виж догодина преминали границата, отвъд която ще стане "комунист", правел се ужким на наш.



Вторият стълб са гласовете от циганските махали



Освен че гласуват за по-силните и съответно за по-щедрите, циганите са облагодетелствани тъкмо от "борбата" на правителството с контрабандата. Напоследък циганската тема се "европеизира", докато обичайните дърдорения за "интеграция на ромите" изчезнаха от политическото полезрение. Това е свързано и с причини, чиято верига мисловно може да бъде проследена от продавачите на контрабандни цигари през циганските махали до митниците; същото може да се направи с проститутките, каналите за дрога, заложните къщи с крадени стоки и т.н. Правителството на ГЕРБ разумно посяга към тия вериги с мека ръка. Посегнеше ли с твърда, би значело да обрече на глад и социални помощи гетата с всички произтичащи неприятности. Но това означава, че при избори то трудно ще има конкуренти и в ония махали, където емисари на други партии щедро купуват гласове.



И накрая идва най-симпатичният стълб



При всичката напомпаност на политическите послания е късогледо да се отрича, че дори и най-нормалните граждани понякога гласуват на и за "майтап". Е, кой ще е по-добър тук от трупата на ГЕРБ? До есента - време много, но след още една година "шоото" може и да досади.

Впрочем тая досада вече се чувства тъкмо от народа извън споменатите стълбове; тоя народ все по-рядко има доверие на когото и да било. Най-точно я изрази оня протестиращ земеделец от Гоцеделчевско с чудесния отговор на въпроса за исканията си: "След Резово да обявят шап в Народното събрание". И му било по-мъчно за животните, и те около 200.