Един вестник уби правителството и в това няма новина. Поредно доказателство на правилото. Както и да жестикулира оттук нататък премиерът, работата му вече е спукана. Веднъж - защото бе уличен във възможно най-тежкия управленски грях, в какъвто никой досега не е излавян, освен по слухове - държавно покровителство над контрабандата. И втори път - защото се постави в опасна зависимост от шизофренична партия, чиято склонност към налудни ходове и противоречиви действия може да се отключи във всеки един момент. Особено в условия на предизборен стрес. "Това правителство няма зависимости и ще продължи докрай", доложи патетично вътрешният министър Цветан Цветанов с безстрастното изражение на Бъстър Кийтън и публиката си умря от смях.



Аритметически властта се спаси, но морално вече е утрепана



И най-сигурният косвен индикатор за това е поведението на неколцина "независими" депутати като Тагарински, Чукарски, Матов и Великов - кой бивш седесар, кой ексбезенесар, всички те някогашни поборници за каузата РЗС, а днес ваксаджийчета на ГЕРБ. Тяхната страстна подкрепа за правителството във вота на доверие бе лакмусът, че тази власт вече прибягва към платена любов. А за един "любимец на народа" това си е низко падение. Панически страх и несигурност издаваше и процедурното унижение, на което бяха подложени депутатите от ГЕРБ - всеки поименно и със ставане от място трябваше да рапортува пред Генерала, за да се избегнат евентуални предателства.

Тази власт няма алтернатива - е най-повтаряният рефрен, откакто се разклати кабинетът "Борисов". Даже БСП в първия момент се стресна, щом на хоризонта се привидяха предсрочни избори. "Ами ако паднат, кво праим?!", чистосърдечно възкликна на последния пленум Румен Петков. После на "Позитано" се поокопитиха, даже взеха да веят байрака на уличната революция. Разстановката на силите покрай вота със сигурност е изтръгнала въздишки на облекчение у не един отговорен червен фактор. Адвокатът безсребреник (като не броим среброто в косите му) на правителството Волен Сидеров научно разясни на аудиторията, че след Борисов неизбежно идва потопът под формата на служебно правителство на Първанов. Така че алтернатива няма.

Да, алтернатива на тази власт действително няма. Както нямаше и на всяка предишна



Те само формално се сменяха под разни етикети,



за да улеснят възприемането на зрелището. Всяка следваща власт биваше излъчена от същите политико-олигархични кръгове, които детронираха предишната. Едни и същи интереси избутваха на политическия фронт едни и същи лобисти. Така две десетилетия подред се провеждаше една и съща политика, осъществяваха се едни и същи недодялани реформи с едни и същи намерения - богатите да преумножат богатството си, а бедните да платят масрафа. Да, властта вече близо 22 години няма алтернатива, включително и сегашната. Управлението на ГЕРБ изцяло се вписва в традицията. То не е жертва на тъмните сили, а техен продукт. На този фон вариантът да дойде служебно правителство на Първанов не изглежда изключение от правилото. Просто властта ще се запази в същите ръце, които я държат и в момента. Независимо от привидностите. И Мишо Бирата пак ще скатае акциза! (Моля в случая "Мишо Бирата" да се схваща като метафора на десетките нему подобни.)

Впрочем, ако се сравнят изказванията на Станишевите министри при разните вотове на недоверие към тройната коалиция и "календарът на успехите", израпортуван от подопечните на Борисов, разликите ще са само стилистични. Както няма съществена разлика между скандала с изнесеното зърно при Жан Виденов, далаверите на покровителствания от Костовото правителство "зърнен бос" Филчо Колев и сегашните опити на властта да качи цената на хляба с износно-вносни алабалистики. Стилът е същият, само почеркът и лицата се различават. И по отношение на контрабандата се забелязва пълна приемственост, както се разбира в светлината на новите сересета. Така че, и да падне тая власт, друга - същата, ще я смени и толкоз! Алтернатива няма.



Не разбирам страховете на тия, които ни плашат с хаос.



Та той не е преставал през последните две десетилетия.

По-смешни и нелепи от оправданията на властта обаче се оказаха позите на морализаторската десница на Иван Костов и Мартин Димитров. След като се увериха, че мачът по вота е уговорен, а резултатът в полза на правителството - гарантиран, те започнаха театрално да извиват ръце, да поставят условия и да кокетничат пред отвъдокеанските кадровици. Но най-забележителни са самите условия - да се спре строежът на АЕЦ "Белене", да се даде приоритет на "Набуко" пред "Южен поток" и да се изчисти администрацията от ДС-ари. Е, да, това наистина са ключови реформи, от които освен посланик Уорлик друг едва ли ще подскочи от радост!