Управляващите продължават да съсредоточават парите на държавни предприятия в един трезор - Корпоративна търговска банка /КТБ/. Финансовата институция вече управлява 70% от средствата на 10-те най-големи държавни фирми. Това показва справка на Министерството на икономиката, получена от "Сега" по закона за достъп до информация.

Най-големи суми в банки държат компаниите към министерство на икономиката - Български енергиен холдинг, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", Национална електрическа компания, "ТЕЦ Марица-изток 2", "АЕЦ Козлодуй", Национална компания "Индустриални зони", "Кинтекс", "Булгартабак холдинг" и "Благоевград - БТ". Според официална справка на МФ към март 2010 г. те са имали депозити и разплащателни сметки за 621 млн. лв., от които 337 млн. лв. са по сметки в КТБ. Това прави съкрушителен "пазарен" дял на трезора при тези предприятия - 54%, при положение че огромният ресурс е вложен в общо 23 банки. Към края на октомври 2010 г. 10-те компании са намалили парите, които държат в трезори до 412 млн. лв., но делът на КТБ е още по-смазващ - 285 млн. лв., или 70%. Към този момент трезорите, в които държавните фирми са вложили средствата си, са паднали до 14.
Другите банки, в които държавните фирми са държали по-сериозни средства към 31 октомври, са Инвестбанк и Централна кооперативна банка, но в тях сумите са значително по-ниски - съответно 50 млн. лв. и 23 млн. лв., сочи още справката на МФ.
КТБ е в средата на класацията по активи на финансовите институции - на 9-о място от 24 трезора. Тя работи основно с бизнес клиенти и почти не се занимава с банкиране на дребно. Изненадващото е обаче, че за 2010 г. КТБ е в Топ 3 на най-печелившите банки у нас. Финансовият й резултат за м. г. е +74 млн. лв., като пред нея са само гигантите на родния пазар "УниКредит Булбанк" и "Банка ДСК". През 2008 г. финансовата институция заемаше едва 8-о място по печалба, а през 2009 г. се изкачи до 4-о. Преди две години в трезора влязоха омански капитали, а директорът му Цветан Василев е бил съдружник в различни проекти на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Кръстева и синът й Делян Пеевски, който в момента е депутат от ДПС, контролират значителна част от медийния пазар.
Проблемът с депозирането на огромния финансов ресурс на държавните фирми в няколко банки на непрозрачен принцип бе поставен за пръв път от финансовия министър Симеон Дянков още през есента на 2009 г. Тогава той се възмути в парламента, че 60% от парите са само в три банки, а 3/4 от средствата са оставени на еднодневни депозити без лихва.
След това през пролетта на 2010 г. главните редактори на 11 медии, включително вестник "Сега", поискаха справка от Дянков по закона за достъп до информация за размера на средствата, които държавните фирми държат в банки, и принципите, по които са избрани трезорите. Дянков отговори с детайлна справка, от която се разбра, че към края на март 2010 г. Корпоративна банка оперира с 48% от парите на държавните предприятия - тя държи на депозити и разплащателни сметки 408 млн. лв. от общо 855 млн. лв. Тогава справката на Дянков включваше не само фирмите на икономическото министерство, но също транспортни и някои други големи държавни компании.
В. "Сега" поиска същата справка, но към дата 31.10.2010 г. изненадващо отговорът от МФ беше, че ведомството не разполага с търсената информация и искането е препратено към всички засегнати ведомства и дружества. Единствено икономическото министерство, което управлява 10 от общо 18 държавни компании, представи пълна и изчерпателна справка. Две от останалите компании - БДЖ и "Ръководство въздушно движение", отказаха да предоставят данни. От "Терем" изпратиха писмо, че са готови да дадат информацията в идните дни. Останалите 5 компании държат на депозити малки суми, при които няма съществена промяна.
Преди няколко месеца, за да опровергае възникналите съмнения, че Корпоративна банка умишлено се толерира от властта, Дянков разпореди да се изготвят насоки за избор на обслужваща банка, които държавните фирми трябва да спазват. Оказа се обаче, че указанията са само препоръчителни, защото не са въведени с нормативен акт.
Преди седмици се разбра, че Европейската комисия също разследва България по сигнал за отпускане на предполагаема държавна помощ в полза на Корпоративна търговска банка (КТБ) и свързана с нея група от медийни и телекомуникационни компании. Конкретният повод са тъкмо разкритията за привилегированото положение на трезора при депозирането на държавните пари. От МФ твърдят, че процедурата е рутинна и няма нищо общо с процедурите за нарушаване на европейското законодателство. Според експерти обаче, ако при изясняване на случая Брюксел счете, че има данни за нарушаване на европейските директиви, може да се стигне до наказателна процедура срещу България и до финансови санкции.

ТАБЛИЦА
В кои банки са парите на най-големите държавни фирми*

БАНКА

Депозитни/разплащателни сметки

млн. лв.$ млн.млн. евро

1. Корпоративна търговска банка	208.25	41.02	9.51
2. Банка ДСК	10.0	1.0	0
3. Инвестбанк	44.19	0	2.84
4. Пощенска банка	8.40	0.012	0.058
5. ПИБ	0	0	1.18
6. Sun Trust Bank	0	0.399	0
7. Търговска банка Д	2.0	0	0
8. БНП Париба	0	10.0	0
9. ИНК Банк	0	10.0	0
10. УниКредит Булбанк	0.186	0.042	0.437
11. ЦКБ	22.71	0.027	0.001
12. Алианц банк	0.19	0.022	0
13. СИБанк	0.145	0.031	0
14. МКБ Юнионбанк	0.001	0.062	0
ОБЩО:	296.071	62.615	14.030

*Справката е на МИЕТ, към 31.10.2010 г. и се отнася за компаниите БЕХ, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", НЕК, "ТЕЦ Марица-изток 2", "АЕЦ Козлодуй", Национална компания "Индустриални зони", "Кинтекс", "Булгартабак" и "Благоевград - БТ"