Разни политици, разни идеали, разни инструменти за политическо оцеляване. Едни си играят на вотове на доверие, други вадят флашки, бръмбари и компромати, трети пишат статии.
Оня ден президентът Георги Първанов извади нов продукт, озаглавен "България може да бъде активен фактор в европейската енергийна политика. 17 алтернативни политики". "Фундаменталната" статия бе разпространена от наскоро учреденото движение АБВ с патрон Георги Първанов. Така историкът политик пак заприлича на древния Янус - наполовина държавен глава, наполовина лидер на политическа формация. Добре, че скоро по силата на мандатността ще се отърве от неудобното (а според мнозина и недопустимо за европейски политик) раздвоение.
Първанов твърди, че предлага "17 алтернативни политики". Само че и с микроскоп алтернативи в четивото не могат да бъдат открити - предложенията са от куп разработки, които от години се лансират, но странно защо не се изпълняват. В творбата по-скоро
могат да се видят "17 мига от пролетта" на президента -
като на кинопреглед минават звездни кадри от протоколни посещения и срещи на държавния глава, а идеите му препускат от Чирен и Катар, от Бургас до Александруполис, от Девенци до Баку, от Брюксел до Москва.
Историкът президент с неподправена лекота прелита над присъстващите във всякакви стратегии, програми, концепции и планове "Южен поток", АЕЦ "Белене", "Бургас - Александруполис" (преди време той нарече постигнатите договорки по трите проекта "голям шлем"). В списъка на "алтернативните политики" фигурира и изграждане на терминал за втечнен газ. Не е пропуснато разширението на газохранилището край врачанското село Чирен и "решаване на ново край Галата", а също и развитието на собствен добив от находището на Девенци. Залага се на алтернативни източници на газ и на АЕЦ "Белене".
Единствената неамортизирана идея е бивши солни находища да се превръщат в депа за природен газ. У нас залежи на каменна сол има в Провадия и Омуртаг, но няма данни те да са изчерпани, че каверните да се пълнят с газ. Така или иначе създаването на газохранилища е всепризнат и безспорен български приоритет, а технологичните вариации по въпроса не могат да се класират в графата "алтернативни политики".
Отделно от съдържанието - клишета, лозунги и добре известни проекти, статията
оставя неприятен привкус с тон в стил "Луи XIV"
Ако не е много вещ по темата, читателят може да остане с впечатлението, че президентът Първанов е посветил двата си мандата на енергетиката и че успехите на България на енергийния фронт започват и свършват с него. "Доволен съм, че от Брюксел подчертават и международните политически измерения на темата за енергетиката", пише авторът, сякаш той има личен принос в европейското "проглеждане". Неуспехите пък Първанов изцяло прехвърля и посвещава на българските правителства и особено на сегашното.
Освен че често прескача от "ние" в "аз", мисълта на Първанов не тече стройно и на моменти кривва встрани от логичното. Ето пасаж - илюстрация за това: "България не трябва да изчаква, а да бъде активният фактор, доверителен партньор в преговорите със страните от Черноморието и Каспийския регион, от Близкия изток." В следващо изречение обаче авторът пише, че "Няма друга европейска страна, която да има толкова активна политика към страните от споменатите региони." Какво точно иска да каже Първанов - България хем е най-активна към тези държави, хем трябва да става активен фактор?
"Формулираните в настоящата позиция алтернативни предложения не са абстрактни; по-голяма част от тях имат реално движение и президентската институция има своя немалък принос", скромно заключава държавният глава.
Първанов не за първи път заиграва с "големия шлем". Проблемът е, че на президента много му се иска да управлява енергетиката, но по Конституция няма правомощия за това. И колкото и да се опитва да придаде тежест на протоколните си воаяжи, те практическа полза няма как да донесат. Така че въпросът е има ли изобщо полза от подобни статии и за кого - за самия Първанов, АБВ, президентската институция или обществото? И колко ли подобни "алтернативи" ще прочетем до изборите? Миналата седмица имаше 15 идеи за БАН, тази - 17 идеи за енергетиката, другата - 20 идеи за ланския сняг, може би. Както винаги нашите политици са силни в обещанията, не в изпълненията им. И често приемат желаното за реалност.
|
|