МВР подслушва много - за две години увеличението е тройно. Задъхва се и дори не успява да информира съответния прокурор, поискал прилагане на специални разузнавателни средства, за да прецени има ли доказателство за престъпление или не. През 2010 г. са дадени 15 946 разрешения за използване на СРС в цялата страна, но само 1918 са влезли като доказателства по дела. Това прави ефективност от едва 12%

Оперативните работници филтрират информацията към прокуратурата, но пък докладват на вътрешния министър какво са чули. Което логично води до извода, че са получавали указания какво да пратят на прокурора и какво не, като унищожат записите. Очевидно е, че няма гаранции срещу изтичане на информация и за защитата на гражданските права. Твърди се дори, че полицаите сами преценяват какво да унищожат и какво да докладват нагоре.



Което предполага страхотни безобразия



И широк простор за подслушване "на частно".

Това не са спекулации на медии или на врагове на управляващите, желаещи да ги злепоставят. Това са констатации на парламентарната подкомисия за контрол върху използването на СРС по повод "Тановгейт" и отчети на прокуратурата и съда.

Парламентарната комисия изслуша високопоставени фактори - главния прокурор, министър Цветанов, шефа на ДАНС, началници на служби и бивши служители, за да заключи, че има "предпоставки за използване на информация, придобита от СРС, за политически цели". Анализирани са оценки на хора, ангажирани с процеса, и изводите не са направени въз основа на флашки с неясен източник. Общото заключение на депутатите е, че "отговорността за посочените слабости е на изпълнителите на закона - преките ръководители на сектора за сигурност". Ресорен вицепремиер по сигурността е вътрешният министър Цветан Цветанов, другият ръководител, който има отношение в случая, е шефът на ДАНС Цветлин Йовчев. Тъй като парламентарната комисия се въздържа да персонализира критиката си, вътрешният министър се хвана за тази сламка и заяви, че носи само политическа отговорност.

Той бил политическо лице и сега чака прокуратурата да установи онези служители, които евентуално са презаписали разговорите. При това не на кого да е, а на самия министър-председател. Въпреки че в закона ясно е казано кой носи отговорност за използването, съхранението и унищожаването на СРС. Това е точно вътрешният министър.

Междувременно и самият премиер Борисов прозря, че трябва да се ограничи прилагането на СРС. И той вече иска законодателни промени. Имало пропуски в уредбата, които създават възможности за нарушаване на конституционните права на гражданите. Но за кой пореден път, при това след невиждан досега скандал,



само законите ще са виновни, а не и прилагащите ги?



У нас законови вратички винаги е имало, но по-сериозният проблем е, че никой никога не поема политическа и служебна отговорност за драстичното нарушаване на човешки права чрез подслушване. Преди 3 години Румен Петков бе принуден да подаде оставка, след като изтече секретната стенограма, от която се разбра за странната му среща с бизнесмените Братя Галеви. Но там май проблемът дойде от напрежението между доста силния министър и премиера Сергей Станишев. Притеснителни за състоянието на демокрацията изводи имаше и покрай скандала с разработката "Галерия", при която бяха събирани лични данни за десетки журналисти и бяха подслушвани депутати. Но последствия липсваха. Така стигнахме до настоящия мегаскандал.

Министър Цветанов сега се опитва да "дедраматизира" изтичането на СРС, отричайки, че изобщо става дума за СРС. В средата на седмицата се очаква докладът на прокуратурата. От година насам тя предпочита да играе ролята на петото колело на МВР и да си затваря очите пред полицейските безобразия. Така затъва заедно с МВР, докато кастата на политическите подслушвачи ще регулира бизнеса, ще сочи победители на изборите, ще разцепва партии и т.н.

След доста категоричния депутатски доклад за злоупотребите при използване на СРС не става ясно какво ще се предприеме оттук нататък. Вече се усеща, че



нещата отиват към добре познато замазване



Идеята службата за прилагане на СРС да премине към Министерството на правосъдието от МВР не е особено полезна. Какво точно ще се промени при тази уредба и при тази безконтролност и тайнственост? Нищо. Обвързването на подслушването и следенето с финансови нормативи не е достатъчно, за да даде гаранции, че скандалът с безразборното подслушване и изтичане няма да се повтори.

СРС са извънреден способ, който МВР, уви, използва като единствен метод за разследване. Липсва качествен контрол, който да позволява на обществото да знае за какво точно отиват милиони левове годишно. Както и обществен контрол - кой, как и защо прилага СРС. "4% от делата с повдигнати обвинения по общия ред са приключили с оправдателни присъди, а 49% от делата с използвани СРС са получили оправдателни присъди. Това е знак, че те се ползват от МВР главно за лични цели". Това шокиращо твърдение пък е на бившия вътрешен министър Румен Петков и засега никой не го опровергава.

Очевидно сега съдебният не е достатъчен. Няма съдия, който да може да установи дали дадено лице е подслушвано незаконно. И накрая - трябват строги санкции за всички, които се възползват от властта си и разрешават незаконно използване на СРС. Крият папки, копират дискове и справки, не унищожават навреме негодните като доказателства материали, филтрират информация.

Но тъй като правителството очаква поредния междинен доклад на Брюксел за състоянието на вътрешната сигурност, политическата и съдебната власт предпочитат да се снишат. Докато отмине бурята. За пореден път. Без съмнение това ще се стовари като бумеранг върху тях.