:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,338,421
Активни 73
Страници 17,568
За един ден 1,302,066
Интервю

Книгите за деца отдавна не са цветенца, зайченца и тра-ла-ла

Не искам да влизам в учебната програма, няма по-мразена литература от задължителната, смята писателката с псевдоним Юлка
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Юлка Спиридонова
----

Детската писателка Юлия Спиридонова-Юлка е родена в София в семейството на художници. Работи като сценарист и писател на свободна практика. Голямата й любов е литературата за деца. Нейни книги са "Гугулетата" (1999), "Приказки за гугулета" (2000), "Приключения с Джиго" (2003), два романа за тийнейджъри - "Тина и половина" (2009) и "Графиня Батори" (2010), първи роман от фентъзи трилогията "Страната на сънищата. Любими попътечо" (2009), както и "Кръстьо, частен детектив. В Долната земя" (2009). В края на февруари ще излезе последната й книга: "Кралска кръв"- втора част от трилогията "Страната на сънищата". Тя се понрави на младата публика с това, че смело въведе тийнейджърския жаргон в произведенията си.

----

- Какво чете една детска писателка в момента?

- Може би ще ви изненадам, но в последно време четях само чиклит - на английски, заради езика. Чиклитът е лесно четиво и знам всички думи. Мога да кажа, че за 2 месеца ми се стопи ума направо. Харесах само Софи Кинсела. Освен нея (отпреди) ми допада рускинята Елена Колина. Рускините пишат страхотно! Като любимата ми е Татяна Толстая (която не пише чиклит). Сега вече преминавам към "по-сложна" литература на английски. Иначе чета всичко. Чета и много детска литература със същата страст, както някога, когато бях дете.

- А кое е най-важното, за да се хареса на едно дете книга?

- Всяко нещо е важно, що се отнася до детската литература. Възрастният човек би купил книга на любим автор във всякакъв вид, дори с отвратителна корица, да речем. Но едно дете няма да го направи. Децата обичат хубавите книги, с едър и четивен шрифт, с красиви илюстрации. Някои наши издания имат просто ужасни картинки! А това отблъсква. Нерядко и преводите не са на ниво.

- Това ли е причината постоянно да се говори, че днешните деца не четат?

- Аз не съм убедена, че не четат. Мога да говоря със сигурност за моите книги - непрекъснато родители ми казват, че техните деца са ги прочели и питат кога ще излязат новите. По-странното е и че по-големите тийнейджърки - 30-40-годишните - също много харесват "Тина и половина" и "Графиня Батори", но ги приемат като чиклит. "Истинските" тийнейджъри усещат по-дълбоко нещата, което много ме радва. Често ме питат "Не те ли е страх да пишеш за тийнейджъри"? Ами не, не ме е страх.

- Защо има толкова малко детски автори у нас в днешно време?

- Много автори се страхуват да пишат за деца (особено за тийнейджъри), защото знаят, че там няма прошка. Детските автори пък не подхождат с уважение, мислят, че всичко може да мине - някакви цветенца, зайченца, тра-ла-ла, и ето ти детска книжка. Личи си, че нашенските автори не четат чужди детски книги, оправдавайки се, че няма смисъл да следят "модните вълни", а искат да вървят "по свой път". На мен това ми звучи много глупаво. Ако погледнете книгите за деца преди двадесет години и тези, които излизат сега... Има огромна разлика. В повечето случаи е за добро. В момента в световен мащаб т.нар. детско-юношеска литература е в невероятен разцвет.

Преди време бях на среща с деца и мои колеги. Бяха се насъбрали няколко класа 9-10-годишни деца. Едно момиченце се изправи и каза съвсем сериозно: "Няма ли най-после да престанете да пишете такива стари неща. Хайде, стига с тия принцеси! Огледайте се, светът се променя!" Това да ти го каже малко дете, и то много ядосано... Леле! Аз се шашнах, очаквах колегите да се объркат след тази критика. Но те въобще не я чуха! Не й обърнаха внимание и продължиха да си говорят за принцеси. Е, как децата да четат. Те смятат новите детски книги за "поредната простотия".

- Във връзка с това не отнасяте ли критики, че пишете за "скритата" част на училището - негативното отношение към учението изобщо, начина на обличане, пушенето на скришно място, купоните, че дори и наркотиците...

- Никога не съм се интересувала какво ще кажат родителите или учителите. Моето писане си беше между нас, така да се каже. А сега родителите се радват. Казват ми, че чрез книгите имат добър повод да поговорят с децата си за важни теми като наркотиците или секса. Същевременно и момичетата например могат да се обърнат за съвет към тях - уж става въпрос за някоя от моите героини.

С учителите положението е малко по-сложно. Сега имам възможност да се запознавам с много учители и когато видя добри, направо не мога да повярвам. Защото истинският, призваният, добрият учител е изчезващ вид. Една учителка дори ме попита как съм могла да напиша такъв вулгарен роман ("Тина и половина"). Според нея децата не говорели по този начин, не измисляли прякори на учителите си... Дори си бе извадила бележки страница по страница за нещата, които не са правилни! Тя сякаш не живееше в този свят!

- А какво ще стане, ако книгите ви бъдат включени в учебната програма, каквито призиви има в интернет?

- Не, благодаря! Децата ще ме намразят! Влезеш ли в програмата, край. Няма по-мразени книги от задължителните. Не искам да съм задължителна. Искам да съм "по желание".

- Като споменахме интернет - в тийнейджърските си романи използвате емотикони, характерни за чат комуникацията, защо?

- Идеята ми хрумна покрай форума "БГ мама". Докато гледам децата си, ми остава време само за виртуално присъствие там. Когато започнах да пиша "Тина и половина", емотиконите сами прескочиха в нея. Просто имах нужда да сложа там и някое човече, което стреля с автомат. Или крещи. Или лудо се смее. Мисля, че това е и една от причините за успеха на книгата - младите хора се чувстват уютно с тези емотикони.

- Освен забавните страници книгите ви имат великолепно оформление, имате ли пръст в това?

- О, да, дори съм плащала от джоба си веднъж за корица. Първите си две книги илюстрирах сама, а майка ми, която беше художник, направи шрифта на заглавията. Издателствата у нас често просто взимат картинка от интернет или някоя компютърна игра, а аз не мисля това за нормално. За мой късмет, моите издатели много държат на авторската и красива корица.

- А как се отнасяте към ърбън фентъзитата, по-популярни като "романите за вампири"?

- Аз чета всеки жанр, но се стремя да подбирам добрите образци. Ърбън фентъзито си има добрите заглавия, има си и лошите. "Здрач", която навярно визирате, определено е от вторите. Не я харесвам. Много ми допадна "Прелестни създания" например. Тук е мястото да кажа (покрай "полемиките" в нета), че много мразя неприемането на чуждия вкус и мнение.

- А какво е отношението ви към електронните книги?

- На мен лично ми е трудно да ги приема, но смятам, че това е логичната стъпка напред. Аз все още не чета електронни книги, но сигурно в един момент ще се престраша.

- Мислите ли, че инициативи като "Малкото голямо четене" по БНТ биха "примамили" деца към книгите?

- Като цяло съм скептична. Силно се надявам да не съм права и полза да има. Смятам, че децата ще започнат да четат, когато и родителите започнат да четат. За мен нещата започват от дома - не може от къща, в която няма нито една книга, никой не чете, вечер цялото семейство гледа телевизора с ням възторг, детето ей така, да започне да чете. Може и да има някъде една малка Матилда (по Роалд Дал), но колко са такива деца? Вечер е времето, когато детето трябва да прегърне своите родители, да усети, че те му обръщат внимание. Аз съм сигурна, че децата биха гледали всичко по телевизията само и само да са с родителите си, да са гушнати. Но да сложиш детето си пред поредното риалити или сериал... Разбирам, че хората са уморени и искат да разпуснат, но това не бива да е за сметка на децата им, нали? Най-прекрасното време от деня в нашето семейство е вечер преди лягане, когато четем на децата.

- Имат ли реални прототипи героите ви?

- По принцип не, но имах едно едновременно хубаво и страшно изживяване в Борисовата градина. Бях там с децата, точно завършвах "Тина и половина". Край мен мина една групичка момичета - едно много пълно русо момиче, едно много шантаво чернокосо и около тях група смеещи се тийнейджърки. Просто това бяха те - моите две героини и техните приятелки! Говореха по същия начин, изглеждаха точно както в книгата ми.

- И последно - разбрах, че песен на Iron Maiden звучи в аудиоверсията на романа "Кръстьо - частен детектив. В Долната земя"?

- О, да! Много обичам тази група, тя ми е една от най-любимите. Така че не е чудно, че когато трябваше парче, което да бъде хем страшно, хем приказно, в главата ми зазвуча Fear of the Dark. Страхотно е, че групата даде съгласие да включим парчето в аудиодиска. Мисля, че ритъмът на песента се напасна чудесно с ритъма на книгата. Сега ми остава само да се повозя на самолета на "Мейдън"!
39
6332
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
39
 Видими 
11 Февруари 2011 20:22

Аз не съм убедена, че не четат. Мога да говоря със сигурност за моите книги - непрекъснато родители ми казват, че техните деца са ги прочели и питат кога ще излязат новите. По-странното е и че по-големите тийнейджърки - 30-40-годишните - също много харесват "Тина и половина" и "Графиня Батори", но ги приемат като чиклит. "Истинските" тийнейджъри усещат по-дълбоко нещата, което много ме радва.

Приказките, снимката...
Само писачките са си тра-ла-ла...
------------------------------- ----------
Блогът на Генек



Редактирано от - генек на 11/2/2011 г/ 20:25:28

11 Февруари 2011 20:51
тра-ла-ла
11 Февруари 2011 21:02
по-добре нищо да не казвам...
11 Февруари 2011 21:17
Мдаамм...
Тя кризата не е само финансова.
Хотдог, бигмек, чиклит.
Остава някой да пропише в стил cocklit, ако се пресрами.
11 Февруари 2011 22:09
Значи тази писателка е донякъде известна.
11 Февруари 2011 22:12
Мога да кажа, че за 2 месеца ми се стопи ума направо.
И аз с някакво такова впечатление оставам.

_______________________
Интеллигент — это тот, у кого ума больше, чем умения, знаний больше, чем ума, сведений больше, чем знаний, а амбиций больше, чем всего перечисленного…
Блогът на Манрико
12 Февруари 2011 04:11
Не съм чел Тина и половина, но Гугулетата си бяха доста свежа и забавна книжка!
Какво е "чиклит"? И защо трябва да се използва такава думичка? Модерна ли е?
12 Февруари 2011 08:02
Права е списователката, време е вече да спретнем аутодафе за Ран Босилек и Ангел Каралийчев, а най-паче за Астрид Линдгрен и Ерих Кестнер. Така де, кьорав емотикон няма в техните драсканици, пък да не говорим, че ни гък, ни мък за секс, наркотици и рокендрол.
12 Февруари 2011 08:46
Ало, критиците!
Прочетете някоя от книгите на Юлка, пък тогава коментирайте. Хубаво пише и децата наистина я четат с удоволствие. Имах възможност да присъствам на нейна среща с читателите ѝ по време на Голямото четене, та знам какво говоря.
Тези, които я познават, я харесват още повече. Не е "тра-ла-ла", а жена с невероятно чувство за хумор и самоирония. Жалко, ако не се усеща от интервюто.
Давай, Юлка!

ПП Докато някои си дращим по форумите, други пишат книги. И ги продават. И им ги четат.
Мдааам...
12 Февруари 2011 09:32
Готина е каката, какво сте я нападнали.
12 Февруари 2011 09:48
Прочетете някоя от книгите на Юлка

Форумът на БГ-мама е на друг адрес.
12 Февруари 2011 10:43
Книгите за деца отдавна не са цветенца, зайченца и тра-ла-ла

Така е! Вече са вампирченца.
12 Февруари 2011 10:54
Според мен, на долният адрес се дава доста сносно обяснение на това, що е "чиклит".
http://forum.mamita-bg.com/inde x.php?topic=4202.0
Наричат го още, "дамска проза''. Звучи ми доста обидно към дамите.
12 Февруари 2011 11:00
Опитах да чета Тина и половина, напънах се и я довърших.Съмнявам се , че интелигентен тинейджър ще чете такова нещо.Все едно че гледаш шоуто на Гала - диети, дрешки, отношения между половете...Тъпотия отвсякъде.
12 Февруари 2011 11:06
Отзиви от "читателите" на "писателката"
Tazi kniga e unikalna!Kogato si q kupih vednaga zapo4nah da q 4eta o6te po ulicite, zastoto bqh ljubopitna za kakvo stava duma!Pro4etoh q za 2 dni, zastoto beshe strashno interesna!
Az procetoh Tina i polovina za edin den.Mnogo e jaka tazi kniga.Tocno kato za men, samoce ne sam debela kato neja, a naprotiv daje sam mnogo slaba.
леле тая книга я про4етох за 1 ден ... мале най готината КНИГА
препоръчвам ви тина и полувина , защото това е една от най хубавеите книги.нека всички хора , които са готини и умни да я прочетат
na mene mnogo mi haresvat vsi4ki knigi makar 4e ne sum gi pro4ela e samo malka 4ast ot tina i polovina no ob6to vzeto o6to po koricata si mislq 4e sa hybavi
neweroqtna knishka.. e sega toku shto q zawurshix a q po4nax dnes na obqd .. iskamm produljenie !
Натиснете тук
12 Февруари 2011 12:17
За по-богати впечатления гледайте клип от представянето на книгата. Натиснете тук
12 Февруари 2011 12:38
За съжаление не намерих никъде дори кратък откъс от произведенията на авторката.
В каталога на ИК "Кръгозор" е сравнена с книги като:

Knocked Out by my Nuga-Nugas
Then he ate my boy entrancers
Startled by His Furry Shorts

... доста странни заглавия (преводача доста се е постарал на български да звучат по умерено)
12 Февруари 2011 13:19
Книгите "Тина и половина" и "Графиня Батори" са предназначени за тийнейджърки, а не за отегчени стари или не толкова стари чичковци и лелки. Проблемите им са различни.

Откъси можете да намерите тук и тук, след натискане на бутона "Прелисти книгата".
Ако някой изобщо си мисли, че е възможно от две страници да си състави мнение...
Хубави - лоши, важното е, че се четат, противно на общоприетото мнение, че "днешните деца не четат". Четат, ама това, което вълнува тях, а не това, което четат дядовците им.

Редактирано от - Как`Сийка на 12/2/2011 г/ 13:20:53

12 Февруари 2011 13:38
Мда, след като си изпих кафето и закусих, вече съм по-миролюбиво насторен.
Авторката има пълно право да пише кавото си иска, както и децата да четат каквото решат.
Всъщност дали след време дъщерите ми ще харесват произведения като цитираните ще зависи единствено и само от ценностната система която успея да им създам до тогава.
Успех
и на мен и на всички вас
12 Февруари 2011 14:00
Надписите в тоалетните също се четат, но никой не ги смята за литература.
12 Февруари 2011 17:43
Васик,
за щастие тях ги варосват и авторите им не се глезондрят по интервюта.
------------------------------- --------------
Блогът на Генек


Редактирано от - генек на 12/2/2011 г/ 17:44:22

12 Февруари 2011 18:38
Алооу, форумците и великата майка:
1. Не е възпитано да се пише така за една дама.
2. Не съм чел нещо от авторката и бих се въздържал от коментари за творчеството и. Още повече, че нямам и познанията да направя сносен анализ. Съмнявам се, че във форума има хора, които са я чели и имат познания да направят литературен анализ. Тъй че нека не се излагаме...
3. По интервюто: Авторката има някакви възгледи, които не си противоречат логически и изложението им е стегнато. Никъде не забелязах признаци за овча мисъл или предвземане.
4. Поради всичко това, заключавам, че голяма част от застаряващите форумци са в групата на потенциалните читатели на авторката - на тях им трябва едно таке, едно трала-ла-ла и едно зайче, за да се върнат към онова хубаво време, в което показвахме интереса си към "женките" като им дърпахме косите.
5. Момчета време е да си пием хапчетата. Лек ден!

Редактирано от - rbb на 13/2/2011 г/ 00:28:17

12 Февруари 2011 19:46
Прочетох откъсите, свежарско звучи, сто процента ще се хареса на тийнейджърите
12 Февруари 2011 20:27
днес научих нова думичка
и за да не изоставам повече чукнах чичо гугъл по каската
и той веднага се отчете с ей това грАмотно обеснение
"Това e нов литературен жанр. Името му идва от английската дума за пиле ("чикън" и от "литература". Звучи екзотично, но към чиклит вече се числят доста световни бестселъри. Като цяло жанрът обхваща творбите на млади неомъжени мацки, които пишат за себеподобни и за проблемите на градската жена в един (все още) патриархален мъжки свят. Дамите споделят професионални драми и трудности във връзките си, като естествено наблягат на последните.
Отскоро и България записа своя принос в жанра - с книгата на Мона Чобан "Сексът не е повод за запознанство". Чиклитът, както всеки литературен жанр, вече е на век и половина и си има своята класика. В литературата, писана за жени, независимо под какъв "лит" се подвизава тя, най-важното е да има романтика".

Натиснете тук
е ми што штът мъжете у тази тема за пиленца млади
обаче Васик е набарал един линк дето не били пиленца ами жълти руси патета
за които вече има нов жанр пателит който означава че книжката ша се прави с много хубава корица да фашта окото а вътре нема да има текст освен под картинките които да се преглеждат за един час и готово книгата е прочетена
и така до цел вагон с книги ша могат да се похвалат децата след време
12 Февруари 2011 21:10
Точно затова повечето хора от форума са дошли тук - защото предполагат, че на това място ще срещнат други като тях, които не са чели и не биха искали да прочетат тази книга.
13 Февруари 2011 00:15
Добрите книги за деца не са цветенца, зайченца и тра-ла-ла. Но това, което пише тази дама, е бурени, умрели зайци и дрън - дрън.
13 Февруари 2011 00:22
brightside,

може би това е света, в който живеят младите днес? и се опитват да го разберат и да се впишат в него или да го променят.
***
трудна работа е възпитанието и мисля, че винаги започва с личен пример. но личният пример трябва да бъде първо забелязан - значи условията са човек да общува на един език с младите и да им покаже, че горе-долу им разбира болежките.
13 Февруари 2011 03:25
Госпожа писателката в този си ли вид се разхожда из улиците?...Емблематично!
По-странното е и че по-големите тийнейджърки - 30-40-годишните - също много харесват "Тина и половина" и "Графиня Батори", но ги приемат като чиклит.

Тинейджърката - това неостаряващо дете!щом и Лилито Иванова се смята все още за такава...
Len, феминизмът е ценност и катализатор на обществените проявления, but watch for overdose...
13 Февруари 2011 09:20
ivo, опазил ме бог от феминистични уклони. Мечтая да съм домакиня и да си седя в къщи да си гледам децата, всъщност внуците Но имам представа от съвременните тийнейджъри, та това ми е мнението от прочетените само две странички. Ако тези книжки ще накарат децата да четат, а почнат ли да четат, ако семейството е читаво и има книги у дома си, те ще посегнат и към стойностните в един момент /не казвам, че на дамата не са стойностни, защото не съм ги чела/. Малката ми дъщеря не беше много четяща като тийнейджър, въпреки че е отгледана с детски книжки - въпрос на поколение според мен, защото този факт сме го споделяли с много родители, чиито по-големи деца са четящи, а по-малките не. Няма да забравя колко бях изненадана, когато малката /беше в 10 или 11 клас може би/ цяла нощ чете Кен Киси, Полет над кукувиче гнездо и беше адски впечатлена. Тогава се успокоих, казах си, че има надежда.
13 Февруари 2011 10:52
Васик, днеска ти не е ден. Пробвай се в друго занимание.
13 Февруари 2011 11:52
И аз мисля, че вчера не ми е било ден и се чудя откъде ми е хрумнало да свързвам женската литература с Евгения Марс и Анна Карима, вместо с "Тина и 1/2".
13 Февруари 2011 12:36
Е, айде сега. Не бъди толкова свиреп. Поне си точен. И за датата.
13 Февруари 2011 14:42
РББ, чел съм нейни произведения и съм го споменал вече във форума! Но не мога да направя литературен анализ. Слаб съм в тази насока и трудно изкарвах повече от 4 в училище!
Имам чувството, че писателката има малки деца и пише за тях, а ние намазваме между другото! Първите и книги бяха за 5-6 годишни, сега за тийнейджърки, след някоя друга година може би ще бъдат чиклит (нека се изразя модерно след като научих някоя нова думичка ) Това което прочетох ми хареса, въпреки че не го четох за себе си, а за лека нощ деца! Интересен начин на писане и тънки наблюдения със страхотно чувство за хумор! Толкова от мен, ако искате повече потърсете някоя нейна книга в книжарницата и почетете малко!
13 Февруари 2011 15:51
Чиклитът е лесно четиво и знам всички думи

Да кажем направо думите, за да не се чуди някой кои са те: Prada, Givenchy, Chanel, Cartier, Vertu, D&G, моден бутик, жисием, куул, олд скуул, фейс, ивент, мууд, фийлинг, френд, нейчър релаксинг, експириънс, инволвнат и ъпгрейднат, FASHION, VERSAkE, FENDY, Untitled Colors Of Benefon, ентелигентна, акстравагандно, пйекана, натокана, лачена та чак се лъзга.
13 Февруари 2011 16:27

Толкова от мен, ако искате повече потърсете някоя нейна книга в книжарницата и почетете малко!


Ами, какво говориш! Как така да четат?
Чукча - писатель, чукча не читатель!
13 Февруари 2011 16:55
Така е как Сийке ма ний такова си мислехме за нашите по-малки Внучета!
13 Февруари 2011 19:27
Моите деца обожават да четат, но за четенето ги запали една поредица детски книги Goosebumps - трилъри с малко страшни истории. Наистина не съм срещала подобни книги от български автори, но откакто видях, че децата си да четат с интерес, препоръчвам Goosebumps на всички приятели. Goosebumps ги научи да четат с удоволствие и сами да търсят книгите като начин за приятно прекарване на времето. Не че не седят пред компютъра, но някак си по друг начин вече си разпределят времето.
13 Февруари 2011 20:05
Е, то и моят син откри четенето за удоволствие с "Хари Потър", а не с "Овчарчето Калитко", ама...
Някои другари отказват да се примирят в кой век живеят.
14 Февруари 2011 15:35
Това е любимата ми писателка. Чела съм всичките книги, без Гугулетата защото не ги намерих. Когато бях малка мама ми четеше Джиго , най-хубавите приказки. После много се радвах когато излезе Тина. Много смешна и много дълбока книга, която говори за нашите проблеми и няма нищо общо с предаването на Гала, не знам как не сте го разбрали. Не е вярно, че Юлка пише само за нейните деца. В интервютата й ще прочетете, че тя има две много малки момчета. Много е сладка и много красива знам, защото се запознах с нея на панаира на книгата. Не знам защо не четете интервюто. Там пише, че е чела чиклит, за да учи английски. И аз като нея харесвам само Софи Кинсела, другите са ми глупави. И според мен става дума за детските стихчета за цветенца и пр които са писани като за идиоти. Много съм горда че имаме такава българска писателка. чакам с нертърпение продължението на „Страната на сънищата”. В едно интервю Юлка каза, че се опитва всяка нейна книга да бъде по-добра от предишната и е така. Не знам откъде е тази злоба трябва да се засрамите.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД