Да бяха хитри келнери от "Балкантурист", които ти казват, че нещо в менюто е свършило, а после го сервират на съседната маса, "щото, братче, чужденци, да се не излагаме", човек да ги разбере; да бяха изненадани домакини, които се псуват в кухнята, а в гостната се държат според канона на благоприличието, човек да ги извини. Но когато са божем демократично избрани политици, за които е крайно неприятно, че гръмнала бомба пред редакция на опозиционен вестник току преди идване на еврокомисари, а след това продължават да ругаят тъмните сили и да ръсят версии по метода "Кому е изгодно?", е



неизвинимо, макар и разбираемо



Както е неизвинимо, но разбираемо, когато президентът вземе да търси аналогии с взривове и с гангстерските битки в началото на 90-те години. Както е неизвинимо, но разбираемо, че министър-председателят знаел кои са атентаторите, ама нямало да се връзва на такива ченгеджийски номера. Както е неизвинимо, но разбираемо, че министърът на вътрешните работи може да изтресе загриженост най-вече за това, че бомбата била в центъра на столицата. Неизвинимо е с оглед на нормалната политическа реакция; разбираемо е откъм простодушната й кухненска битност у нас.

До втръсване се каканиже, че демокрацията била процедура; рядко се отбелязва, че всяка процедура е ефективна, когато е придружена със задължително потискане на личния интерес и съзнателно премълчаване на личното мнение - и то най-вече от тия, чиято длъжност е да спазват демократичните процедури. Дори това задължително потискане и съзнателно премълчаване да е лицемерно, липсата му свидетелства за ненормалности. И ако в личен план подобни липси водят до истерична самота, в обществен



улесняват разпадането на самото общество



до сбор от егоистично крещящи за правата си индивиди. Тогава нямаме никаква демокрация. Имаме почти животинска битка за оцеляване, бъркана с душевна непосредственост. Тя не може да бъде извинена с простодушното обяснение, че каквото ми е на душата, това трябва да пробие и в приказки, тъй харесващи се на "народа". Не може, защото лесно стига до политическа простотия, упоена от илюзията, че така те, управляващите, са истински народни хора, демократи един вид. Тогава какво правят във властта? Говорят като хората? Работят за хората? Не се различават по-нищо от хората?

Вестник "Галерия" може, дори трябва като всеки вестник, да е трън в очите на властта и на медийната конкуренция; бомбата пред редакцията му със сигурност е гръмнала, та да уязви и управляващите. Но когато и политици, и медии започват да пускат удобни най-вече за тях версии,



простодушното обяснение става просташки опасно



Борисов, Цачева, Първанов, Цветанов и т.н. като частни лица могат да имат каквото си искат частно мнение, което да споделят пред личните си гости в кухнята или на маса като хитри келнери и изненадани домакини. Като висши представители на държавата, те обаче най-напред са длъжни да изразят - дори и лицемерно - загрижеността си, че това е покушение срещу граждани, вестник, свободно слово, обществен ред, а не зла инсценировка, окалваща образа на страната пред света. Да обещаят, че ще направят всичко възможно да разкрият извършителите и техните поръчители. Да заявят, че докато няма доказани факти, които да уличат този или онзи, е недопустимо да се разпространяват "най-вероятни" версии. При това да гарантират, че държавата ще направи всичко възможно това да не се повтаря. Все пак нали затова е държава, та да дава сигурност на гражданите си, пък били те охранители нощна смяна в опозиционен вестник?

Но тъй като те изглежда съвсем не са убедени в това, много по-лесно е да издърдорят тъкмо личното си мнение, което да представят за норма на държавническо мислене. Поради което и почват да разпридат най-удобните за тях обяснения - от козните на митични октоподи, трактори, олигарси и ДС-та, та до руски енергийни интереси и редакционната политика на в. "Галерия", чиито изобличителни флашки станали сега бомбени фишеци срещу демокрацията.

Тъкмо това е истинското излагане: излагация не пред чужденците, а пред гражданите на България, истинските чужденци в уж собствената си държава. Защото "легитимните" олицетворения на тая държава се сепват тогава, когато гръмне бомба, която тъпо се обяснява с покушение към тях - в центъра на София, представете си какво нахалство. И не личи да им пука особено - на президент, министър-председател, председател на т. нар. Народно събрание и т.н. до полицая, заработващ от рекет, когато такива покушения срещу държавата и истинските чужденци в нея се случват всеки ден и в най-затънтени села, където "неорганизирани" престъпници колят баби за петдесетина лева, разбиват къщи и крадат добитък. А и защо да им пука, когато там не идват стадо еврокомисари, които да заявят подкрепата си за успехите на страната по пътя към демокрацията.