Бюджетът на фонда за трансплантации в чужбина още не е ясен. Какъв да е той се решава от Министерството на здравеопазването, но не знам защо още не са определени средства, обясни директорът на фонда София Мутафчийска. От министерството пък обясниха, че разчетите още не са готови, но фондът ще получи толкова пари, колкото е нужно. Ако се наложи междувременно да се поемат разходи на пациенти, одобрени за операции в чужбина, те вероятно ще бъдат платени, смята членът на обществения съвет към фонда проф. Петър Панчев.

Структурата беше създадена миналата година по настояване на премиера Бойко Борисов и като начало получи 5 млн. лв. от държавния бюджет. Целта й е да финансира и да подпомага организационно пациенти, които имат нужда от трансплантации в ЕС, които по една или друга причина не могат да се направят в България. Фондът обаче успя да похарчи едва 300 000 лв. за 4-има пациенти, а останалите средства бяха върнати на хазната.

Фондът поема само разходите за трансплантациите и до 60 дни болничен престой. Пациентите обаче сами трябва да си платят изследванията в чуждата болница, транспорта и евентуален престой, ако искат да чакат за донорски орган на място. През м.г. са подадени 127 молби за трансплантации, от които са одобрени 27, а останалите са върнати или отказани поради недостатъчна документация или липса на основание за финансиране. От 4-те одобрени пациенти един е за трансплантация на органи, а останалите - на стволови клетки.

ОБЯСНЕНИЕ

Ниския брой изпратени пациенти Мутафчийска отдаде на съмненията към България като част от бившия източен блок. "Не ни познават в Западна Европа и не са сигурни, че фондът ще плати за трансплантациите", обясни тя. Освен това държавите в ЕС също изпитват недостиг на органи и приоритетно включват в листите си на чакащи собствените си граждани, а българите обикновено се приемат там само ако осигуряват жив донор на орган - най-често бъбреци.