Отвсякъде валят внушения. Гласувайте за тези! Гласувайте за онези! Купете си еди-какъв си колбас. Абонирай се за еди-кой си телеком. Теглете банков заем! Участвай в нашата лотария, за да спечелиш! Останете с нашето предаване!

Поддавате ли се на внушения?

Като ми втълпяват нещо, правя наопаки. Понякога без да искам, понякога нарочно.

Без да искам: Щом видя на цигарената кутия надписа "Пушенето убива", притеснявам се, от притеснение запалвам нова цигара и така пуша още повече.

Нарочно: Не пуша пури, щото мутрите пушат пури. Не си сменям допотопния "VW пасат" за лъскаво возило, щото простаците карат супер возила. Сноб съм.

Обратна реакция предизвикват в мен и думи като НАТО, свобода и демокрация. Вече и ЕС взе да ми додява.

Вера Мутафчиева казваше, че това не е анархизъм, а "черен оптимизъм" в смисъл: "И това ще отмине; какво ли не сме видели." На западняци тя казваше: "Не ни оправяйте, оставете ни сами да се оправим. От съвети никой не е прокопсал."

Аз съветвах моя съученик Леон Коен да не отива в Палестина. "Ще гладуваш там." "Тука всеки ден гладувам", каза Леон. "Ела сега вкъщи да ядем бахур, щото няма да се видим повече." Аз го изпращах до тях на улица " Московска", щото едни хаймани искаха да го бият, не знам защо, и той не знаеше, а и те не знаеха. Просто защото беше слабичък и беше еврейче. Леон отвори кухненския шкаф и сложи на масата бахур.

На същия колбас пловдивските колежани май му казвахме бумбар. "Хайде да вървим в Бумбарника, майна!"

Веднъж брюкселската ми леля Лили видя такъв колбас на масата. "Boudin!", ужаси се тя. "Фламандците ядат буден." После по ирония на съдбата двамата й сина, моите братовчеди Алекс и Жани, се ожениха за фламандки.

Не съм вещ в колбасарството, но ми се струва, че буден е по-скоро кървавица, като в коледарската песен "Ври в котлето кървавица, Коладе, Коладе ладе.."

Мои съученици от разни йезуитски лицеи нарамиха le boudin. Сиреч постъпиха във Френския чуждестранен легион.

Легионерите пушат Gauloises Caporal и носят на гърба си походна раница като подкова, на която отгоре има навито на руло червено пончо - le boudin. Маршът на Чуждестранния легион е "Le Boudin". На парада на националния празник на Франция легионерите са в строй по петима; те не се разцепват на две редици пред трибуната, защото те, мъже от всякакви националности, раси и религии, са неразделни - esprit de corps (team spirit) и минават на парада последни, тъй като френската маршировка е 120 крачки в минута, а легионерската, както при ancien regimе - 88 крачки в минута, отмервани от десетте барабана в първите две редици. В Чуждестранния легион постъпиха петстотин българчета.

Брюкселските бюрократи ме дразнят, когато решават какви да са краставиците и българите може ли да варим ракия и да ядем шкембе чорба, която е едва ли по-нездравословна от льо буден. Онзи ден Европейският съд осъди англичаните, че не позволяват на затворниците да гласуват. Ако англичаните наругаят Брюксел, те няма да са първите. В техния марш "Le Boudin" легионерите пеят:

Tiens, voila du boudin, voila du boudin/ Pour les Alsaciens, les Suisses et les Lorrains/ Pour les Belges y en a plus, y en a plus/ Ce sont des tireurs au cul..

- Tireurs au cul! Кръшкачи! - навикваше ни брат Паладиус, който беше бивш легионер и префект по дисциплината в колежа.

Белгийците май застреляха представителната демокрация в гъ*а (au cul). Отдавна са без правителство и не съм забелязал да им е зле. Значи и така можело.

Ние, дето навремето сме копирали белгийския модел, не можем ли като белгийците? Да дезавуираме шайката от управляващи и опозиция, наричана "българската политическа класа"?

Не можем тъй цивилизовано. Нито нецивилизовано - с военен преврат, - понеже нямаме армия. Имаме генерали, които никога не са воювали.

Във Френския чуждестранен легион - тежка служба, но ако издържиш определено време, накрая френска пенсия и гражданство получаваш. Пък нашите soldiers of fortune, българчетата наемници - нито US гражданство, нито US заплата. Всичко на гърба на българския данъкоплатец.

Префектът по дисциплината - бившият легионер брат Паладиус, беше строен като пръчка. Караше ни да седим на масата с книги под мишниците, за да се храним с прибрани ръце и трета книга на темето, за да си държим главите изправени. Супената лъжица я движиш в посока от себе си към отсрещния край на чинията и я поднасяш към устата си, така че тя да е успоредна на лицето ти, а не с върха напред, "както в Страсбург тъпчат гъските, угоявани за пастет от гъши дроб". Ако си накапеш вратовръзката - Марш да я смениш! (тогава намразих вратовръзките).

Тръгваш към вратата и брат Паладиус те връща, щото вървиш като моряк (Jeune homme, vous marchez comme un matelot!). Сиреч разкрачен като моряк на палубата. Ти с прибрани крака стъпваш по права линия като сегашните манекенки на catwalk, а Паладиус: "Недей да вървиш като кривокрак кавалерист! Върни се! Отново!" Ти тръгваш с безупречна крачка, а той: "Еnleve le boudin!" (не върви прегърбен като с будена на гръб). Накрая: "Jeune homme, faites pas le pompier!" (дръж ръцете отпуснати малко зад бедрата, а не отпред като пикаещ пожарникар с маркуча между краката).

Дойде на инспекция кардинал някакъв. Ние си сложихме лактите на масите, нарочно сърбахме и мляскахме и инспекторът остана недоволен, че Паладиус не ни е научил на маниери.

Инспекторът похвали monsieur Белини, който ни учеше на алгебра и геометрия. Белини беше загубеняк. Все го дебнехме каква глупост ще изръси, че да му се смеем. 2+2=3, написа той още първия ден на черната дъска и ние му се смяхме. По-късно той правеше други грешки и добре че ние непрекъснато внимавахме, за да го поправим. Белини не ни наказваше, нито ни даваше домашни, понеже задачите в учебника бяха обидно лесни за нас. Ние искахме по-трудни и понеже той не можеше да ги реши, помагахме му всички в класа - аз и еврейчетата, които отидоха в Палестина и загинаха, и момченцата, които нарамиха бахура на Legion etrangere и също загинаха.