По някакъв начин, съвършено неясен никому, САЩ успяха да оцелеят до 1984 г., без да има национално регламентирана възраст, до която е забранено да се употребява алкохол. До тази година въпросът се регулираше от щатските власти. Нещо повече - през XIX век никъде не е имало закони, регламентиращи употребата на алкохол. Правилата за възрастта и алкохола са оставени на обществото, т.е. на семействата, църквите, общностите с различни разбирания, които са регулирали този въпрос в различна степен. Възможно е някои деца неразумно да са се напивали, но



другите са се научили да пият отговорно от крехка възраст,



дори и да са пили бърбън за закуска.

Всъщност до голяма степен по навик приемаме пълната абсурдност на съществуването на национален закон, който да забранява продажбата на бира, вино и твърд алкохол на лица на възраст под 21 г. Това ограничение е напълно непознато в развития свят. В повечето страни е поставено ограничение до 18-годишна възраст, а в страни като Германия и Австрия разрешават на 16-годишни да купуват вино и бира. В САЩ обаче полицията разтуря тийнейджърски партита, затваря барове и ресторанти, глобява магазини и подтиква всячески хората да живеят чисто и праведно. А ние четем новините и си мислим - щури деца, не бива да правят такива работи.

Младежите обаче не са глупави. Всеки ден те намират начини да заобиколят тези ограничения и



прокарват с питието презрението си към закона



и своята креативност в нарушението му. В университетските градчета бизнесът с фалшиви лични карти процъфтява като никога досега. Няма да е пресилено да се каже, че всеки студент е убеден, че трябва да се сдобие с такава. Знаят ли за това ресторантите и баровете? Разбира се, че знаят. Те също имат интерес тези фалшиви лични карти да изглеждат като истински, за да имат и те някаква сигурност, ако ги хванат в нарушение. Цялата работа е гигантска измама, масово упражнение по открито, но неизречено лицемерие и всеки знае, че това е така.

Ако се замислите, няма по-точно определение за полудяла държава от това - едно общество да има закон, който да казва на цялата нация, че не може да пие алкохол преди 21-годишна възраст, и почти всеки да е в състояние с радост да нарушава този закон. В щата Вирджиния в колониалния период, когато средната продължителност на живота е 25 г., този закон би оставил само 4 г., в които човек да пие1 и то в последната 1/5 от живота си.

Но ако помислим за историята на страната през ХХ век, човек би могъл да каже, че 21-годишната възраст всъщност е доста либерална граница, колкото и странно да ви прозвучи. В края на краищата тъкмо в тази страна, наричана "земята на свободните", федералното правителство на практика дописва като част от конституцията тотална забрана на алкохола, виното и бирата от 1920 до 1933 г. 20-те години на века са белязани от организирана престъпност, полицейска корупция и злоупотреба с алкохол.

Интересен е обаче не толкова провалът на забраната, а



пълната лудост от опита да бъде наложена



Необяснимо е как е възможно страна, която твърди, че се посвещава на свободата, дори да се опитва да наложи подобна забрана. Но ето я 18-ата поправка на конституцията, одобрена през 1917 г., в същата епоха, в която правителството ще спаси света от деспотизма и ще стабилизира икономическите цикли чрез научнообоснована монетарна политика: "Производството, продажбата или транспортирането на опиянияващи алкохолни продукти, вносът или износът от САЩ и на всички прилежащи им територии се забранява." В един от редките случаи на корекция и признание за грешка, същата конституция по-късно отново е поправена: "С това 18-ата поправка на Конституцията на САЩ се отменя".



Но навикът да се забранява вече е вкоренен



За държавата той се състои в две крачки напред, една назад. За останалата част от населението, което преди е живеело нормално - пиело си потенциално опияняващи течности, което било неразделна част от нормалния живот от палеолита насам - нещата приемат специалната форма на дързост и храброст. Бащата основател на страната ни може и да е бил най-крупният производител на уиски в началото на XVIII, но след забраната алкохолът вече се свързва с декаденството и като цяло - с лошо поведение. Днес нито един производител на уиски няма да бъде избран за член на градския съвет, да не говорим за президент на САЩ.

В търсене на обяснение за тези глупави закони се привежда един аргумент - шофирането. Не искаме пияни тийнейджъри по пътищата. Тези закони са спасили хиляди, милиони животи и затова желанието да се променят е еквивалентно на това да отправиш смъртно пожелание към цяло едно поколение. Ами, отървете се от смъртоносните пътища и дайте частници да ги управляват и да преценяват дали и доколко могат да са пили шофиращите по тях.



Това е принципна позиция, но е малко непрактична



Ако се вгледаме в изследванията обаче, се оказва, че най-значителното намаление в употребата на алкохол сред учениците в гимназията е преди промяната в закона и според изследователите Джефри Майрън и Елина Тетелбаум промените в тенденциите са повлияни до голяма степен от сравнителните данни от един щат. Следователно данните за шофиране в нетрезво състояние не могат да се причислят статистически към приемането на национален закон за минимална възраст за употреба на алкохол.

Във всеки случай употребата на алкохол на възраст под 21 г. все още е масово явление. Хората са забележителни същества - когато искат да направят нещо, нито тирания, нито дори заплахата от затвор могат да ги спрат.

При положение че над 2/3 от американците на възраст под 21 г. признават, че са консумирали алкохол през последната година, трябва да е очевидно, че законът не прави нищо друго, освен да създава оправдание за ограниченията върху човешката свобода и да приучва младите хора да бъдат лицемерни и да нарушават закона. На традиционните тържества по случай Деня на независимостта слушаме прочувствени речи за величавостта на американската свобода и за всички жертви, на които сме способни, за да я опазим. Наистина ли вярваме в това? Бащите основатели не са си представяли, че ще има национален закон, който да регулира възрастта, след която могат да се пият вино, бира или друг алкохол. Ако наистина искаме да продължим техния идеал за свободно общество, можем да започнем с нещо практично, което ще има незабавен ефект върху цяло едно поколение - да отменим националния закон за минимална възраст за употреба на алкохол.

Смятате, че е немислимо? Аз пък мисля, че вие не вярвате в свободата на човека.



* Джефри Такър е автор на Bourbon for Breakfast: Living Outside the Statist Quo.