Ако човек проследи сюжетната линия на социалното законотворчество в ГЕРБ, рано или късно ще се сблъска с едни 120 фирми с много болен персонал. Чудите се защо вече смятат майчинството по дохода от 18 месеца назад, като го дават само 12? Защо за болнични гледат парите за 12 месеца даже и като ви хване едноседмичен грип? За всичкия този нормативен тормоз можете да благодарите на онези 120 фирми.

Естествено, тези фирми са фантоми. Работниците им боледуват постоянно, масово и все тежко. Най-често от дископатии и проблеми с коленете, за които после никакви прегледи не могат да докажат, че е имало измама. Както други нашумели измами, и тук на хартия собственикът е някой бедняк или неграмотен предприемач. Макар да се подписва с кръстче, той назначава "архитекти" и ги осигурява върху толкова, колкото им приляга - максималния осигурителен доход от 2000 лв. Малка подробност - договорите се регистрират с година или 6 месеца назад. Още един детайл - на "архитектите" се начисляват заплати, но не се плащат, нито се внасят съответните осигуровки. Няма и нужда, защото социалният кодекс гарантира правата на хората и изплаща обезщетения дори при невнесени осигуровки върху начислени, но неплатени заплати. Така стигаме до злополучния момент, в който



"архитекта" го заболява коляното



и трябва да излезе в дълги болнични. НОИ чинно му ги изплаща - 80% от средния осигурителен доход за 6 месеца назад (именно тук беше направена първата законодателна промяна).

Въпреки че всички тези невероятни съвпадения, както и необяснимите закъснения - и при регистрацията на договорите, и при начисляването на заплатите, показват очевиден опит за осигурителна измама, досега хващането на нарушението е било почти невъзможно. Системата на НАП си регистрира директно договора, без да има кой да засече съмнителната операция. Когато най-сетне се стига до проверка, тя постфактум установява, че фирмата никога не е имала дейност, адресът й е фиктивен, собственикът не притежава нищо, а "болните" са получили едва по 200-300 лв. от измамника, прибрал целите обезщетения.

От приходната агенция отначало решават буквално да си сложат мигаща лампа, която да ги сигнализира при подозрително забавяне. Информационната система започва да подава светещ индикатор, когато един договор се регистрира със закъснение или се коригира осигурителен доход за дълъг период назад (досега това беше възможно до 2000 г. назад). Служителите обаче не успяват да следят сигнала при огромния поток информация, който системата им поема всеки ден. Макар напоследък да се радват на отлично сътрудничество и дори имат достъп до системата на НАП, трудовите инспектори също не могат да виждат сигналите. Те получават данни в реално време само за конкретната фирма, която решат да проверят. Така се оказва, че няма проблем измежду стотиците хиляди данни да се промъкнат и измамниците.

Няма проблем и



от грешната страна на закона да се озоват



и десетки нищо неподозиращи съвсем изрядни граждани. Например мъж от Кърджали, който решава да назначи жена си в своята фирма. Праща уведомление за регистрация на трудовия й договор до НАП. Оттам му връщат отговор, но човекът не поглежда, че всъщност го информират, че е подал грешни данни. В този случай той трябва да ги поправи в тридневен срок, който заради проявената разсеяност е пропуснат. Когато в началото на тази година бизнесменът решава да вдигне заплатата на жена си, в НАП се оказва, че регистриран договор за нея няма. Ако обаче човекът беше подранил с няколко месеца, никой нямаше да разбере за пропуска. Досега, оказва се, е било съвсем възможно човек да няма договор и в същото време системата да му регистрира допълнително споразумение за увеличение на заплатата или за промяна на длъжността.

Има и исторически случаи - човек, който близо 30 години е работил в една фирма, не може да се пенсионира въпреки документите за стаж и платени осигуровки, защото на теория... никога не е работил там. Т.е. не е имал регистриран договор. Просто през 2003 г., когато социалният министър на НДСВ Лидия Шулева въвежда регистрацията на договорите, има гратисен период това да се направи за всички заварени случаи, но явно някои работници са били пропуснати. Други пък "изпадат" от системата при прехвърлянето на данните за договорите от НОИ към създадената през 2007 г. приходна агенция. Това обаче не е попречило на системата да прибира осигуровките и данъците от техните доходи.

Тази пробойна вече е затворена. От 1 януари 2011 г. системата на НАП автоматично отхвърля регистрация на договор след 3-тия ден от сключването му. Освен това без първоизточника на правоотношението - т.е. договора, не се приемат и допълнителни споразумения. При забавяне договорът вече отива задължително на проверка в инспекцията по труда, която трябва да установи дали фирмата действително работи и каква е причината за забавянето.

Според експерти хората без регистрирани договори нямат право на обезщетения, дори да имат осигуровки, защото просто не са сред наетите лица в страната. А те могат да се окажат без такъв и заради обикновена смяна на БУЛСТАД или ЕИК на фирми. В този случай липсата на допълнително споразумение за отразяване на промяната прави договора нищожен.

Впрочем схемата за източване на обезщетения съвсем не е



запазена марка на "бедняците милионери"



Възможността да се коригира осигурителен доход до 2000 г. назад вкарваше в прегрешение почти всяка бременна жена у нас. Масова практика в частните фирми беше осигурителният доход на бременните от 500 лв. да се вдига на 1800 лв. например, и то с няколко месеца назад. Така майчинството им, което беше 90% от средния осигурителен доход за 12 месеца назад, се изчисляваше не върху 500 лв., а върху 1800 лв. Общо кухите фирми и изобретателните бременни са ощетили НОИ с близо 5 млн. лв., показват сметките, които предизвикаха законодателни промени. Вече освен че се ограничава времето за коригиране на дохода само за една данъчна година назад (т.е. с данъчната декларация можеш да коригираш доход за изтеклата година), се увеличи и периодът за изчисляване на обезщетението от 12 на 18 месеца и на практика операцията става безпредметна.

Със затварянето на вратата за измами, както често става, започват премеждията за хиляди други работодатели, за които забавянето се е оказало въпрос на обстоятелства. Само за януари трудовите инспектори са направили проверки на над 250 работодатели за опит за регистрацията на договори за повече от 3 дни назад. Сред тях частниците се броят на пръстите на едната ръка. Останалите са директори на училища, на болници, на общини. Не че те са най-големите нарушители. В частния бизнес при малки забавяния са си решили проблема - щом пуснат уведомление след третия ден и системата ги отреже, просто се разбират с работника да подпише договора с нова дата.

От НАП признават, че е засечена такава практика. Така работникът губи няколко дни стаж, но вероятно взема някой лев на ръка от шефа си. В същото време работодателят си спестява проверката, която сам трябва да поиска, и евентуалната санкция, защото данъчните не са длъжни да сигнализират инспекцията по труда за нарушения. Дори да се окаже, че договорът не е регистриран по обективни причини - софтуерен проблем, лоша връзка, неработещ електронен подпис, проверката е наложителна. А допускането на служител до работното място без регистриран договор вече е нарушение. Организациите на бюджетна издръжка обаче не могат да си играят със закона и затова са принудени да търсят трудовите инспектори, на които трябва да доказват, че работят. С документи, които трябва да си набавят от НАП - за подадени декларации за осигурените лица, за платени заплати и осигуровки и т.н.

Много масова причина за нарушение се оказва



бедствието "гневна счетоводителка"



"Не е доволна от работодателя, от заплащането, работи 2-3 месеца, не регистрира договори. Човекът през това време си плаща осигуровки, всичко, но идва новата счетоводителка, няколко месеца влиза в час, иска данни оттук-оттам и накрая установява, че има хора без регистрирани договори. До края на 2010 г. е можела да ги регистрира без проблем, но вече ще трябва да се викат трудовите инспектори", обясняват от НАП. С идването на трудовите инспектори пък автоматично изниква вероятността от глоба. Ако те установят, че на човека съвестно са му плащани осигуровки и заплати, има си работно място, санкцията би била малка. Ако забавянето е до месец - може да е и към 300 лв., ако е за по-дълъг период - 1500 лв. Но това е само минималното наказание за тежко нарушение. Максималното? 15 000 лв. на договор.