Според учения и писател Евгений Морозов хората, мислещи в понятията "технологиите ще спасят света", са склонни да вярват, че интернет не може да причини зло. Той поражда демокрация, както личи от протестите из Близкия изток и Северна Африка. И той организира хората по нови, бързи и винаги въодушевяващи начини. Но какво да кажем за случаите, когато интернет всъщност пречи на възникването на демокрацията - когато диктаторите използват социалните мрежи, за да следят населението си, лансират проправителствени блогъри и накратко казано, увеличават собствената си власт? Тази противоречива гледна точка е тема на новата книга на Морозов "Мрежовата заблуда: тъмната страна на интернет свободата". Морозов, който също така е и гостуващ преподавател в Станфорд.

- Какво смятате за ролята на интернет в протестното движение в Египет?

- Интернет определено беше използван от протестиращите. Не мисля, че някой би отрекъл това. И смятам, че той определено помогна за комуникацията и споделянето на голяма част от недоволството на протестиращите - дори ако се върнем към миналата година и нашумелия побой над Халед Саид в Александрия през юни 2010 г. Така че мисля, че трябва да признаем тази роля. За мен даже е удоволствие да я призная. Но трябва също така да помним, че египетското правителство не беше особено сръчно не само в потискането на демократичния потенциал на интернет, но дори и в разбирането на значението му. Египетските власти почти не се бореха срещу него. А тенденцията не е такава на места като Иран, Китай или Русия.

- Значи Египет не се е справил особено добре с употребата на тези дигитални инструменти?

- Не че те не са били добри в употребата им. Не личеше да ги използват - въобще. Те не бяха забранявали никакви уебсайтове. Те имаха много безгрижен подход, един вид ненамеса в мрежата. Не съм виждал те да разработват този вид сложни механизми за насочване на общественото мнение онлайн, каквито имат в Китай, където обучават блогъри и плащат на блогъри да разпространяват информация. Там много от интернет дискусиите се следят в реално време.

- Коя страна е най-умела в употребата на интернет за следене и натиск върху населението?

- Не става дума само за употреба на интернет за следене и натиск. В случая с Китай и Русия виждаме много активни опити за пропаганда - като цяло свързана с идентифициране на разговори на деликатни теми, или обсъждания на тези теми във форуми и блогове - и опити те да бъдат превзети. Или опити за дискредитиране на автора, като той бъде представян като агент на Запада или агент на ЦРУ.

Засега Китай и Русия са два от най-напредналите режими, които са успели да неутрализират или да отслабят демократичния потенциал на интернет. Техният подход към контрола на мрежата също е различен. В Русия, която претендира да бъде много по-демократична от Китай, въобще не се наблюдава интернет филтриране. Там не забраняват достъпа до сайтове. Вместо това те използват много по-сложни и по-малко видими, но по-трудни за определяне тактики. Там нещата са много по-различни от елементарното брутално забраняване на достъпа до определен уебсайт, което все още се случва в Китай.

- Трудно ли е да се определи дали нещо онлайн е пропаганда?

-Това е смисълът. Привлекателността на новите медии за авторитарните държави като източник на пропаганда е, че там тя е много трудна за свързване с правителството. В много аспекти разпространяването на проправителствени послания е станало по-лесно в ерата на блоговете и социалните мрежи, тъй като хората са изкушени все още да смятат, че видяното онлайн е много по-достойно за доверие от това, което се публикува в официалните медии. Хората все още мислят, че каквото и да видят в блоговете, то е по-правдоподобно от публикуваното във вестник "Правда".

А правителствата целенасочено използват това. Те често се обръщат към PR агенции и рекламни агенции, които имат доста добър опит в използването от същите инструменти и платформи за рекламиране и промотиране на марки, често тайно, без да разкриват, че им се плаща да го правят.

- Значи никой не може да определи дали интернет като цяло е добър или лош?

- Хората, които се вълнуват от свободата и демокрацията и от създаването на демократични ценности в чужбина - тези от нас на Запад, които се интересуват от това - вероятно е по-добре да приемат най-лошото. По-добре е да приемем, че интернет ще засили позициите на диктаторите. Няма значение дали ще ги засили повече или по-малко от протестиращите. Но ако приемем, че интернет помага на лошите, по подразбиране възприемаме много по-критичен подход например към западните фирми, които осигуряват на тези правителства технологии за цензура и шпионаж. Или ще възприемем много по-критичен подход към фирми като Facebook, които - въпреки изиграната от тях роля в Египет - все още имат много неща, които да променят.

- Какво трябва да промени Facebook?

- Те имат много спорна политика за имената в сайта. Ако открият, че сте китайски дисидент, който използва псевдоним, те ще ви забранят. Това реално вече се случи на един много популярен китайски политически активист - Майкъл Анти. Това е документиран проблем... Това е нещо, на което досега Facebook се съпротивляваха, тъй като това ще размие базата им от потребители и ще затрудни продажбата на реклама.

- По какъв друг начин американски фирми участват в това?

- През 2009 г., след края на протестите в Иран, правителството на страната събра снимките, които самите протестиращи са пуснали във Flickr. След това те публикуваха тези снимки на правителствените новинарски сайтове, като заобиколиха лицата на хората, които не познават, с червени кръгове и приканиха читателите да изпращат имената на когото и да е от маркираните на снимките хора. Така че в някакъв смисъл те разчитаха на съвместната работа на потребителите за идентифицирането на лицата. Но какво ще се случи пет години по-късно, когато технологията за разпознаване на лица е толкова напреднала, че правителството може просто да вземе тези снимки и да ги прокара през софтуер, който ще сравни лицата на тези снимки с лицата на милиони хора, чиито фотографии са във Facebook или могат да бъдат намерени при търсене за изображения в Google? Вече сме много близо до тази ситуация.

След това идва базовата технология за инспекция на мрежата. В Египет има една фирма, наречена Narus, собственост на Boeing - и която снабдяваше Египет с технологии за задълбочен анализ на мрежовите пакети, което би им дало възможност отблизо да следят и инспектират трафика в интернет... или дори да идентифицират дисидентите. Дали е редно американска фирма като Boeing да осигурява такива технологии? Моят отговор е отрицателен. Боя се, че възхваляването на интернет свободата във Вашингтон всъщност отвлича вниманието на тамошните политици от ролята на самата Америка във всичко това. И това е нещо много неприятно. От една страна има хора в Държавния департамент на САЩ, които са много критични към интернет цензурата в Китай - която междувременно в голяма степен е насърчавана от технология, продадена им от Cisco. А от друга страна, има хора в Държавния департамент, които дават награда за иновации на Cisco като признание за постиженията им като корпорация.

- Каква е вашата гледна точка - интернет достъпът води ли до свобода?

- Трябва да разберете, че всички авторитарни режими са много различни. В момента ние наричаме Сирия и Сингапур авторитарни, въпреки че те нямат на практика нищо общо помежду си. Интернет няма да бъде факторът, който ще доведе до резултат или провал. Бих казал, че интернет няма никакво въздействие върху това, което става в момента в Либия, освен може би в осигуряването на информация за него извън страната. Не интернет ще определя съдбата на много други режими в Близкия изток. Но ако тези режими оцелеят, мисля, че би трябвало да очакваме те вече да не подхождат толкова безгрижно към интернет в сравнение с преди.

- Как все пак стигнахте до тази гледна точка, че е необходимо да бъдем скептични за ролята на интернет в света?

- Роден съм в Беларус, един от най-тежките политически режими в Европа. Кондолиза Райс някога го нарече "последното убежище на тиранията в Европа" - и мисля, че това вероятно е било твърде сдържано изказване. Винаги съм имал интерес към това да разбера как би могла да бъде отворена към света страна като Беларус. В един момент, когато бях в Европа, се присъединих към неправителствена организация на име Transitions Online, която действаше в бившия съветски блок. В крайна сметка станах техен директор по новите медии. Обучавахме хора как да използват блогове и социални мрежи, за да се борят за демократични промени. Прекарах три години в пътувания из региона, опитвайки се да преценя нуждите на тези активисти и да ги обуча на правилните умения. Така че бях всъщност един от тези "кибер утописти", които сега атакувам в тази книга - или поне бях такъв доста дълго време.

Но правителствата, срещу които се надявахме да се изправим, ставаха все по-интелигентни на тема интернет. Те правеха неща, които бяха много по-сложни, отколкото би могло да се очаква. Смятахме, че просто ще забраняват уебсайтове, но те всъщност правеха неща като преравяне на данни в профили в социални мрежи и провеждане на кибер атаки. И стана ясно, че самите правителства са много активни потребители на същите инструменти.