Путин има имиджа на корав и труден човек, враг на демокрацията, който е ускорил връщането на страната си назад към съветската епоха с нейните ограничения и амбиции. Но ако мнозина на Запад виждат в него диктатор, който държи свободолюбивите си сънародници в робство, мнозинството руснаци гледат на него по съвсем друг начин.

В страната си той постигна нещо невероятно - съхрани огромната си популярност по време на двата президентски и на почти цял премиерски мандат в условията на икономическа криза, на серия от терористични актове, няколко природни бедствия, предизвикани от хората аварии и на една малка, но не дотам успешна война. Рядко се случва да има такова несъответствие между представата за един и същ лидер у дома и в чужбина.



Откъде е тази разлика в оценките?



Една от най-тъмните сенки върху Путин в очите на Запада е кариерата му в КГБ. По съветско време мнозина са считали служителите от КГБ за умни и честни хора - много по-умни и благородни от полицията. Путин от малък е искал да постъпи в КГБ, но не е бил взет там веднага. Когато завършвал средното си образование, са му казали, че първо трябва да вземе университетска диплома (което той и направил).

Путин е прекарал 16 години в КГБ, като последните няколко години са били в Източна Германия. Длъжностите му говорят, че е бил далеч от върха на йерархичното дърво и едва ли би могъл да стигне дотам. Пък и КГБ вече не е била онази елитна организация. Дори и при тези обстоятелства той предприе нещо крайно необичайно за офицер от КГБ. След падането на Берлинската стена, когато обаче разпадът на Съветския съюз още не се виждаше, той подаде оставка и започна да работи за един от най-прогресивните и силно настроени срещу КГБ лидери на Русия - Анатолий Собчак, кметът на Ленинград (преименуван впоследствие на Санкт Петербург).

Днес може да възразите, че той е направил това в рамките на тайна операция, дирижирана от КГБ, въпреки че за подобна версия няма и най-малко доказателство. По-реално обаче би било да видим в случая човек, който е трябвало да изхранва семейството си, а е разбрал, че КГБ вече не може да му предложи стабилна работа с добри перспективи. Но той е могъл да избере по-малко радикален работодател. Всъщност решавайки да работи за Собчак,



Путин е преминал от другата страна на барикадата



Това е така, казват хулителите му, но когато стана президент, той доведе във властта всичките си колеги от КГБ и превърна постсъветска Русия в съвременна кагебистка държава. Кажи ми кои са ти приятели, за да ти кажа какъв си ти! Но това не е съвсем вярно. Всеки озовал се на върха на властта, но без да разполага с опора в нея, се нуждае от обкръжение, на което да разчита. И най-близкото обкръжение на Путин трябваше да включи бивши офицери от КГБ.

Трябва също да се отбележи, че когато избираше приемник, Путин се отказа от "надеждния" вариант с КГБ. Дмитрий Медведев никога не е работил в спецслужбите и дори най-злите му врагове не смеят да твърдят това.

Повечето руснаци не виждат в Путин бившия кагебист. А тези, които го възприемат като такъв, не смятат това за недостатък. Те го възприемат по-скоро като решителен и настойчив президент, който въведе ред в оставения от Елцин хаос, осигурявайки им изплащане на заплатите и най-бързия ръст на материалното благосъстояние в цялата история на Русия. Колкото и цинични да са руснаците днес, малцина биха твърдяли, че сега живеят по-зле, отколкото отпреди 1992 г. или дори отпреди 2002 г. "Икономиката, глупако", тази истина е валидна и за Русия, както бе валидна и за американците, когато избраха Бил Клинтън.

Нещо повече, руснаците харесват Путин не само защото виждат в него силна личност, която няма да позволи на високомерните чужденци да се държат пренебрежително с него и с Русия. Те харесват, че



той се държи и реагира като тях самите



- понякога грубо и непредпазливо. Те признават, че след почти 30 години постоянни промени и непредсказуемост президентството на Путин им донесе приятно и навременно облекчение.

На тях също им харесва шоуто с летните му почивки - миналата година той пътува с жълта "Лада Калина" из Далечния изток, участваше в лов на сибирски тигър, яздеше кон, гол до кръста, сред дивата природа. До голяма степен неговите фантазии приличат на техните.

Путин е момче от скромно семейство, чийто по-голям брат е умрял по време на блокадата в Ленинград, израснал е в комунално жилище, станал е ас по джудо, който се опъва на хулиганите в училище - имал е същият живот като сънародниците си. Подобно на тях той е продукт на големите промени, като тях е и оцелял от тези промени.

Путин е критикуван заради това как използва властта си. Той подпали чеченския конфликт, казват критиците му, след това го води безмилостно, първо, за да си осигури избирането за президент през 2001 г., а след това да покаже на Русия кой е господарят. Той направи отстъпление от демокрацията и правата на човека, която Елцин даде на страната - закри независимите телевизионни канали, забрани дейността на много неправителствени организации, разреши убийството на критично настроени журналисти (Анна Политковская например) и обяви за незаконни много демонстрации в защита на демокрацията. Бидейки властен човек, той започна да изгражда структура на властта, известна като "вертикала", или пирамида, при която цялата власт е централизирана в неговите ръце. В името на тази цел той отмени изборите за регионалните губернатори. Той не търпи опозиция спрямо личната си власт, което обяснява защо олигархът Михаил Ходорковски е в затвора. Разрешава да бъдат преследвани и ликвидирани враговете в чужбина (главният пример тук е отравянето с полоний в Лондон на Александър Литвиненко). Неговата голяма амбиция е да възроди съветската империя - оттук и редовните газови спорове с Украйна през зимата, а също войната в Грузия, чиято цел бе създаването на изключителна зона на влияние. Като цяло излиза, че по дух той е съветски лидер, който се стреми да върне страната към времето на Студената война.

Тук трябва да кажем от самото начало, че мненията на Запада и на руснаците по повечето от тези действия са напълно различни. Там, където ние виждаме героични чеченци, които справедливо искат държавност и се борят с имперския враг, руснаците виждат опасно безобразие, което може да бъде опитомено само в рамките на Русия. Олигарсите, но особено олигарсите евреи (които са твърде много), са крайно непопулярни в Русия и не е необходим Путин за този техен имидж.

Мисълта, че на едни избори Ходорковски може да бъде предпочетен пред Путин дори в условията на най-честните и свободни избори, изглежда просто нелепа. Същото се отнася и за неуморимия опозиционер активист и бивш шахматен гросмайстор Гари Каспаров. Ако за Запада Елцин бе славна епоха на свободата, за много руснаци това бе време на хаос в страната,



унижавана и опозорявана от вечно пияния й ръководител



След всичко това Путин дойде като държавника, който възстановява не само реда, но и националното достойнство.

Харесва ли ви това или не, но в газовия спор с Украйна и войната с Грузия Русия имаше убедителни доводи в своя защита. Украйна не си плащаше сметките, а Грузия нападна Южна Осетия, която бе подкрепяна от Русия. Путин е харесван за това, че е постъпил правилно, защитавайки жизнено важни национални интереси.

В случаите с убийства на журналисти и политически противници президентът не може да бъде обвиняван директно, но той е отговорен за създаването на известна атмосфера на всепозволеност и безнаказаност.

Обвинението, че Путин е недемократичен и лаком за власт - за Русия и за себе си - е особен род неразбиране. Погледнете с очите на Русия -



Путин няма как да е експанзионист



Неговото изказване, че разпадът на Съветския съюз стана "една от най-големите геополитически катастрофи на века", намери широк отклик сред руснаците, които помнят времето, когато СССР бе свръхдържава. Но това не означава, че Путин има намерение да възстанови съветската империя. Напротив, той подписа договори за границите с почти всеки съсед на Русия. Задачата, която той наследи от Елцин, се състоеше в това да накара бившите съветски граждани отново да се чувстват руснаци.

Опитът му да създаде вертикала на властта, оказал се успешен само частично, изобщо не означава, че е лаком за власт. Той наследи държава, в която администрацията бе раздробена на части. В чужбина усилията му за централизация на властта бяха възприети като стремеж към възвеличаване. Но тези усилия бяха отражение не на силата на държавата и на президентската власт, а на тяхната слабост.

Всички упреци за лично властолюбие на Путин бяха опровергани от избора, който той направи преди три години. Въпреки огромната си популярност той отхвърли предложението на Държавната дума да се внесе поправка в конституцията и да се кандидатира за трети последователен президентски мандат. Той подчертаваше, че ако президентът започне да пренебрегва конституцията, това ще бъде поражение за властта на закона.

Някои твърдят, че той продължава да управлява страната чрез своето протеже Медведев. Но дори и в началото да е било така, то с всеки изминат месец става иначе. Теоретично той може да се кандидатира за още един президентски мандат на следващите избори. Но напълно е възможно повече да го привлича работата на премиера, която е свързана с практиката и всекидневния живот.