Джаки и аз спорихме за една японска дума и спорът ни беше глупав, понеже нито тя, нито аз знаем японски.

Ейкоку значело "хубава страна" и според Джаки така японците наричали Англия. Аз казвах не, японците казаха, че България е ейкоку.

Откакто се разрази бедствието в Япония, забелязвам, че колкото по-знаещ е някой, било в сеизмологията, било в атомната енергетика, толкова по-често той казва "не знам", не разполагам с достатъчно информация. Най-невежите сме най-смели. С еднаква лекота спорим както за някоя дума в език, който не знаем, така и за всички аварии от "Чернобил", Украйна, на 26 април 1986 г., до "Три-майл-айлънд" на 28 март 1979.

Знаещите специалисти знаят, че аварията в "Три-майл-айлънд" и далеч по-страшната авария в "Чернобил" си приличат по едно. В тях има пръст човешкият фактор. Сиреч човешките грешки; не толкова някакви конструктивни недостатъци.

Неблагополучията в японските атомни централи са, струва ми се, първите, причинени от природна стихия, а не от човешка грешка, нито от конструктивен недостатък.

Не биваше да казвам това; невежите като мен трябва да си мълчат. За съжаление, това не е възможно. Лаиците винаги се намесват. За съжаление, намесват се и лаици с влияние. Ще спомена само три имена. 1. Командан Кусто, 2. Бойко Борисов, 3. Джеймс Уорлик.

US посланикът в България Джеймс Уорлик даваше препоръки за енергийната политика на България и се опитваше да влияе върху тази политика.

Бойко Борисов, който е премиер на България, каза, че ако не се построи АЕЦ "Белене", цената на тока ще поскъпне 18 (осемнайсет) пъти.

Струва ми се, че един български премиер не е свободен да говори така на едро. Това е свободата, с която говори невежият.

Рентабилността на едно или друго енергопроизводство (ТЕЦ, ВЕЦ, ветрени генератори, соларни панели) е трудно изчислима и ако питате някой сериозен икономист, той ще си сложи ръката на сърцето и ще ви каже, че тази рентабилност не може да изчисли.

Ще го кажа на прост език. За да изчислиш икономическата обосновка, ти трябва да съставиш едно огромно уравнение и да го решиш. Но дори да можеш да го съставиш, ти не можеш да го решиш, понеже в него ти трябва да вкараш много неизвестни. Например как ще се движат цените на електроенергията. Вносители или износители на еленергия ще бъдат страните, които те заобикалят, и другите страни, които не са твои съседи, но са съседи на твоите съседи. Какви ще са социалните последици в твоята страна? Грубо казано, колко души ще съкратиш от въгледобива, колко работна ръка и за колко време ще наемеш да строи АЕЦ. Каква ще е съдбата на руските проекти за пренос на енергоносители? Какво ще стане с проекти като АМBО, Nabucco и други? Какво ще стане с режимите в кавказките (бивши съветски) републики? Какво ще стане в Иран? Какво ще стане в Либия? Какво ще стане в Магреба? Какво има да става в Персийския залив през идните десетилетия?

И - дори - каква ще е сеизмичната обстановка по долното течение на река Дунав в десетилетията, през които би била в експлоатация проектираната АЕЦ "Белене"?

Ако не знаеш тези неизвестни, ти проповядваш Voodoo Economics. Ти проповядваш твоята ейкоку да си отглежда милиардери, без да те е грижа за твоята ейкоку.

След земетресението през 1977 г. във Вранча, Румъния, учени от БАН казаха, че Белене е в сеизмично опасен район. През 2007 г. геофизици от БАН казаха, че площадката на АЕЦ "Белене" е в сеизмично спокоен район.

Затова ли финансовият Симеон Дянков иска да подчини БАН на министрите? За да чува правилните според него заключения? Симеон Дянков говори със свободата, с която говорят невежите.

След разпадането на съветския блок, където България беше най-верният сателит на Москва, Жак-Ив Кусто прелетя с вертолет над АЕЦ "Козлодуй" и произнесе присъда: Тези реактори са опасни и трябва да се закрият. Командан Кусто беше световноизвестен. Jacques-Yves Cousteau и 23-годишният Луи Мал (Louis Malle) направиха един филм със забележителни за онова време (1956) подводни снимки. Филмът се казваше "Светът на мълчанието" (Le Monde du silence, The Silent World). Но присъдата на Кусто над АЕЦ "Козлодуй" беше произнесена от пиедестала на неговото невежество по въпросите на атомната енергетика. Той бе и привърженик на идеята в Сахара да се добива слънчева еленергия за Европа. Той казваше energie solaire, а не фотоволтаици, както сега казваме, и тази идея вероятно има бъдеще, но това бъдеще едва ли е в България, понеже България не е Сахара и ветрогенераторите и слънчевите панели се очертаха като спекулативни начинания, които са вредни за природата в моята ейкоку (моята хубава страна).

Нещата рядко биват такива, каквито ги приказват лаиците и каквито ги дават на кино. За второто може да не съм прав. Не бях ходил в САЩ, когато стана аварията в "Три-майл-айлънд" през 1979, но са ми разказвали, че тя щяла да остане незабелязана от обществеността, ако не бил един филм. Тогава имаше мода да се правят филми за катастрофи. Филмът се казваше "Китайският синдром" (The China Syndrome). В него се разказва за авария в АЕЦ и филмът излязъл на екраните 12 дни преди аварията в "Три-майл-айлънд".

Вече съм разказвал как пръв и единствен в социалистическия лагер съобщих за аварията в Чернобил. Ще го припомня, понеже сега това ми дава правото да не мълча. Тогава колегите ми в медиите разпространяваха само новини от официалните соц.източници, а аз пиратски теглех информация от ефира и научих за Чернобил от Uppsala radio, Sweden, и го казах в новините, с които започваше програмата на Кеворк "Всяка неделя". Тези, които ме чуха в България и южна Румъния, където също слушаха програмата, научиха навреме.