На бездарието си казваме "преход"

15 Март 2011 20:32

Има интересни неща.
Макар да не съм съгласен в "ние сме бездарни" да се обединяват нормални хора, политикани и мутри.
------------------------------- -----------
Блогът на Генек

Зевзека

15 Март 2011 20:36

Тук ще очакваме с нетърпение коментариите на Чичо Фичо върху казаното от професор Каприев. Тъй де, нали са колеги философи. Белким научиме и ние, по-елементарно мислещите, нещо повече за диалектико-материалистическите схващания и стратегията за оборване на буржуазно-идеалистическите упадъчни философски течения.

Мето от Факултето

15 Март 2011 20:45

Очаквай, Зевзек, защото за разлика от тебе Чичо Фичо има какво да каже.

Руританец

15 Март 2011 20:49

Добро интервю. Изобщо, Каприев е умен човек, който при това умее да говори разбрано. Доста от казаните неща са дълбоки и в рамките на интервю могат само да бъдат зачекнати - материал за всеки да си ги мисли самичък.

---
Блогът на Руританец - Ruritania Press

Firmin

15 Март 2011 20:58

Георги Каприев

Зевзека

15 Март 2011 21:02

Мето, ти от кой Факултето си? От Философския или от Истинския?

Зевзека

15 Март 2011 21:12

Аз разбрах от интервюто с господин Професора, че по масов манталитет ние масовите българи сме катастрофа. Страдаме от неинтелигентност и умствена тъпота. И ако не мръднеме извън това състояние ще превърнеме България в интелектуална пустиня. Това обаче няма да бъде космическа трагедия. Къде-къде по-мощни култури от нашата шуро-баджанашка са загинали.

hamel

15 Март 2011 21:20

Каприев

Perdekiriz

15 Март 2011 21:42

"В царството на слепите, едноокият е цар!" Доста от отговорите са попадения, ама като се стигне до обобщенията - нищо ново. Все пак г-н Каприев е малка частица от общото. Ерго - и той е като нас (?!). Нека да се изправи срещу директни въпроси в реално време! И тогава ще видим кой - кой е! СЕГА върви - опоненти са журналисти. При тях: въпрос - отговор, обощения, блясък на мисълта. Ама извън реално време!!!.... След дъжд - качулка! Някое студентско мнение относно професорските излияния - ще ми бъде интересно да го прочета! Ако може и заслужава - с удоволствие ще коментирам(е)...

Предводител на команчите

15 Март 2011 21:54

Някое студентско мнение относно професорските излияния

Което ще е, ъфкорс, в пъти по-обективно, компетентно и т. н., нъл тъй? Има си хас ...
А за интервюто -

Това:

Масовият български манталитет вижда на финала на образователния процес диплома, а не специфичен обем знания и умения.

е безпощадно вярно, за съжаление.
Иначе българският народ отдавна си е дал самооценка. Не зная в друг език да съществува желание определена работа да се свърши "като хората". Демек, ние сме ...

Perdekiriz

15 Март 2011 22:04

Comanche Chieftain: Шъ съ надаме да прочетем, нъл тъй!

SvSophia

15 Март 2011 22:12

Нека да се изправи срещу директни въпроси в реално време! И тогава ще видим кой - кой е! СЕГА върви - опоненти са журналисти. При тях: въпрос - отговор, обощения, блясък на мисълта. Ама извън реално време!!!...

.
Пердекириз, на тоз жанр му викат интервю и вестникът, с извинение, няма как да го публикува "в реално време". То, да ти кажа, философите са си така открай време - "въпрос-отговор, обобщение, блясък на мисълта" - има даже едни "Диалози", и те "извън реално време", ама това много не им пречи все още да ги четат и коментират.
ПП. Ако те е яд, че ти не можеш да дадеш такова интервю, няма какво да се сърдиш на времената.

Редактирано от - SvSophia на 15/3/2011 г/ 22:19:45

Васик

15 Март 2011 22:21

Това интервю е за някакви по-заспали, некризисни времена. Затова в него има нещо не на мястото си, като че ли е прекалено стилизирано.

Rogatia

15 Март 2011 22:42

...Президент на комисията "Византийска философия" към Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.)

Стигнах дотук и се изморих. Край реката Стикс приседнах и заплаках. За Дянков!
Боже, рекох си, как тури истината за някои феодални мамути, в устата на кръгъл идиот, даже не и полу-идиот!?
Неведоми са пътищата Твои, даже и в Преизподнята!

Редактирано от - Rogatia на 15/3/2011 г/ 22:51:46

Аbaddon89

15 Март 2011 23:42

- Значи и в тези процеси привиждате някакъв преход. А какво мислите за квалификациите на прехода у нас? Той свърши ли, продължава ли, има ли го изобщо?

- За какъв преход трябва да става дума, когато говорим за повече от 20 години?

Грешка, прехода свърши отдавна - още през 1990-1991 години. После някои се облажиха от резултатите от завършилия преход, а другите масово вярват, че прехода продължава и скоро ще видят светлото капиталистическо бъдеще, без да осъзнават, че по-светло няма да стане, поне в България. И не е въпрос на бездарие, а на силата на бухалката.

Тънката лайсна

16 Март 2011 00:16

Браво на Георги Каприев

. Жалко, че малко интелектуалци в България разсъждават като него. Всички знаят, че у нас образованието е повече заради тапията, не толкова заради знанието. Затова изпитите във вузовете (а и не само там) масово се купуват, затова в много училища не учат децата на нищо полезно, а уроците минават пет за четири. Но си затваряме очите, както между другото за много други неща.

Покрай трагедията в Япония можем да се научим на твърде много неща от японците. Вижте как се движат колите по време на евакуация - в ред, спазвайки дистанция 20 метра, никой никого не изпреварва. И на опашката за провизии също демонстрират уважение, респект един към друг, няма нервност, няма обиди, псувни. Те са един задружен народ, за това са успели. Сигурен съм, че въпреки шока, бързо ще се оправят.

anacephal

16 Март 2011 00:26

Абе малко прекалено дисциплинирани са! Вместо да наливат бор в спрял реактор - защото такива били инструкциите - можеха да свършат по-полезни неща и да избегнат 2-3 взрива..

XGan4ev

16 Март 2011 02:51

Каприев

за посочване на простия факт че България не е в никакъв преход отдавна. Българите са приели вече това изкривено общество натрапено им като форма на "демокрация" от костовистки тип и се опияняват от идеята че са демократи в преход.

Чичо Фичо

16 Март 2011 03:38

Жоро Каприев беше една година преди нас. Той е май най-"осъщественият" академично от нашето поколение (не броя колегите от "тинк танковете" за академици). Жоро беше асистент на Цочо Бояджиев и стана професор на доволно млада възраст. Показателен е много и за духа на времето - повечето по-амбициозни колеги носеха бради и/или се занимаваха все с такива работи - глъбинна психология, история на средновековната философия (в нашия институт имаше и други, моят шеф Анани Стойнев беше спец по отшелниците и богомилите, Иван Христов беше спец по византийските шестодневи, и нашия на Иоан Екзарх, защити в Петербург), антична философия - ето нашата форумна колежка Една размишляваща, стара индийска философия - форумният колега Менти (тъпо менте) и други.

Всички са добри професионалисти, не отстъпват с нищо на никой добър западен университет. Но дали тези специфични знания помагат да се разбере правилно настоящето?

На казаното от Жоро в това интервю ми се ще да опонирам, както ми е обичаят, колчем някой говори лоши работи за отечеството. Макар и аз често да приказвам такива в пристъп на "мъка по текущото". Българите са хора като хора, турени в по-сносни условия от нашенските постигат доста нещо. Нашата българска колония в Ню Йорк често ме изумява, без да се забравям, разбира се.

България имаше много силен устрем до войните, който беше грубо прекъснат от националната катастрофа и провала на националния идеал за обединение. Това роди гражданска война, която още не е напълно стихнала. И това е реален проблем навсякъде, имат го и всички други европейски страни в такова положение - Унгария е близък пример за времето след ПСВ и досега, Германия и Англия след ВСВ, Русия след студената война, добре познатата на Жоро и Ери Гърция и Ирландия - сега. Румъния още много добре помнеше глада и дивотията при Чаушеску, за да се забрави през краткосрочния си бум в опследното десетилетие. М/у другото образовани унгарци и сърби, наши познати, които не са на съвсем "ти" с географията, мислят България за по-голяма от тях страна и по-голяма работа. Америка също започва да развива комплексите на залеза на запада.

Съзнанието за упадък (как да пея песни за стари) и липсата на "жизнено прстранство" (т.е. на оптимистични сценарии за общ растеж и субективна вертикална мобилност)‌ винаги създава обстановка на самоизяждане - малтусианска обстановка. Хората в Руанда се изклаха наистина едни други по малтусинаски причини - липса на земя, на жилищна площ, невъзможност да се отделят младите от старите.

Да не забравяме, че времето около 1966 г. и след това беше време на бърз растеж и обществен оптимизъм въпреки мрънкането. България се строеше и модернизираше. Оптимизмът продължи до средата на 70-те (circa 1976 г.), когато възвръщаемостта на инвестициите у нас стана нулева поради изчерпване възможностите на командната централизирана икономика да осигури растеж. От началото на 80-те вече налице беше съзнание за упадък, което продължава досега и изключение на периода 2007-първата половина на 2009 г., които задълго - може би за десетилетия - ще останат като едно малко слънчево зайче в спомените нв живите. Тогава притокът на горещи пари след влизането ни в ЕС даде на българите за момент да забравят букаите на паричния борд и накара и българските американци да се възхищават на просперитета на някои българи. И ‌това стана при стабилни държавни финанси, за разлика от съседите - близки и далечни.

Основната причина за неуспехите на "прехода" след 1990 г. беше налагането - не от тоз или онз, просто такъв беше духът на времето в цял свят - на екстремистката, постмодернистка, ирационална (вуду икономикс - Кругман) и неподкрепена от никакъв опит доктрина на пазарния фундаментализъм. Сега сме свидетели на разпадането му, както преди четвърт век бяхме свидетели на разпадането на фундаменталисткия социализъм.

След 1919, 1944 и 1989 г. се отиде много надясно, след 1944 г. - много наляво. Ако фиданката не се хчупи от многото кривене сам-там, следвашият курс трябва вече да е пО към средата, златната среда на Аристотел, за когото Ери сигурно ще ни каже по-компетентно. "Конвергенция", както пишеха по-умните хора преди 1989 г. Създаване на достоен поминък на мнозинството, въздигане и на националното достойнство - друго много важно нещо, виждаме по примера на Путин, Махатир и Чавес), плюс евроинтеграция (тя е неизбежна, вж. по-долу) и достойно оценяване и на чуждия провинциализъм.

За М. Фуко Франция беше страшно провинциална (и такава си е наистина), на нашия български американски колега философ turned банкер Германия след Уол стрийт му се видя село. Англичанинът също като българина отива "в Европа" като вземе влака от гара Ватерло за Париж или Брюксел, и там също му е ужасно скъпо. Да не говорим за арабите, че и турците - Орхан Памук, чийто ходжа от "Беяз кале" (правилен превод Бялград) все се блъска да разбере има ли аджеба онтологическа (битийна) другост м/у него и венецианския му роб. Да не говорим за китайците и африканците.

Жоровият негативизъм се гради на просвещенското му преклонение му пред Европата, на която ние сме уж калния пруст. Но Европата вече отива "даун дъ дрейн" "биг тайм". В 1900 г. тя (със северна Америка) беше към 30% от света по население и го владееше. Сега е 10%, до средата на века ще е сигурно 3%. И‌ ще е някакъв смотан малък полуостров на задника на Азия. Неевропейските народи вече взеха се отърсват от проевропейския си сън. Ислямският фундаментализъм, турският ислямизъм са сериозни заявки за постколониално достойнство (макар утопични). И ние "че изокаме некой ден" като един фейлетонен герой. Улеснени сме, че сме си в Европа и очевидно - за всички неевропейци - сме европейци. Почти неразличими от другите. За добро и лошо.

абулафия

16 Март 2011 06:06

Студент съм на Проф. Каприев. Великолепен преподавател. Влага страст в споделянето, която го прави жива илюстрация на това, което казва за познаването в енергиите и ипостасите (така различни от просопона, който баба му все му казвала да си измие

). На основата на опита си от три факултета и две водещи научни институции у нас, и от Холандския и Американския си университети, мога да кажа, че е изключителен.
-
Фичовото, ако не оптимистично, то поне по-снизходително, отношение към България (в рамките на песимизма му за "запада" като цяло, за който имам съмнения) е наистина възможно, ако човек гледа страната ни от Америка, както и аз правя напоследък. Каприевото - следва от изнемогата да влачиш ежедневието си сред разпищолени простаци и милицаи и да вървиш срещу течението на вскотяването на човешката маса (като маса) у нас. Двете се събират в наблюдението, че за да реализираме заложбите на страната си (значително по-големи от това, до което сме я докарали), трябва да надмогнем себе си.
-
Ние сме основният проблем на страната си. Не всеки от нас и не във всичките си проявления. Но всеки от нас носи по малко от това и във всяка ситуация, в която трябва да се произведе общо действие, тези негативни проявления успяват да формират критична маса и общ знаменател. Трябва да намерим начин да преодолеем тази съдба, тази колективна своя ипостас, ако трябва да се изразя на езика на интервюто

. Имаме и материал за друга у себе си. Просто не той взема връх. В интервюто си проф. Каприев казва важни неща за посоката на това преодоляване. Вместо да се цупят, че не са ги изключили поименно от "обобщенията", колегите ще сторят добре да се съсредоточат на волята, която ще ни е нужна да се измъкнем от спиралата на вскотяването.
-
Наскоро си купих издание на писмата на Акиндин (Dumbarton Oaks Texts), и в едно от тях той пише, че човек може да произлиза от средата на козари, но не това го определя. Той определя средата си - ми се ще да добавя. Та, можем да се радваме, че има хора като проф Каприев, да се борят за това какъв ще е общият знаменател на средата ни.

Редактирано от - абулафия на 16/3/2011 г/ 06:42:36

SvSophia

16 Март 2011 06:33

Абулафия,

Като чете човек някои постинги, остава с впечатление, че иде реч или за патологична страст към оплюването, или за елементарна завист. Ако някой с нещо от казаното не е съгласен, да го оспори и да се аргументира (както са направили други форумци). На когото не му са по вкуса такъв род интервюта, да си чете петъчното Ленче

генек

16 Март 2011 06:51

Като чете човек някои постинги, остава с впечатление, че иде реч или за патологична страст към оплюването, или за елементарна завист.

Това, света София, го има даже в нечии подписи!
И е интересно, че тук отсъстват знакови никове на амбразурчици, носители на лопата № 8, врагове на "черпаклиите".
------------------------------- ----------------
Блогът на Генек

Gozambo

16 Март 2011 07:32

Тук започна едно тупане по раменете между колегите философи ....
Аз не виждам в интервюто нито смисъл, нито читава мисъл. Само интелектуални претенции на един даскал.
Когато на един философ му дадат възможност да изрече една страница мисли пред широка аудитория, той трябва да знае, че публиката очаква от него да се изкаже по фундаментални въпроси. Хората се опитват да си обяснят света и случващото се днес и биха искали да узнаят от философа неговото виждане за света и за случващото се днес. Ето, Чичо Фичо улови момента и се опита да направи разбор на ситуацията за да докаже на другите и на себе си, че е философ. Не, че и от него научаваме нещо полезно, но от интервюирания професор не научаваме хептен нищо. Аз дори не виждам за какво мога да опонирам при това нищоказване. Съветът ми към професора е да си гледа Византия и да не се произнася по глобални проблеми. В история на Византия сигурно му е силата.
Извинявам се за крайното си мнение, но ако няма какво да кажат, нека да не се явяват по интервюта! Или поне да се подготвят предварително!
И без това масово се приема, че философията като наука е изостанала с векове.

SvSophia

16 Март 2011 08:29

Тук започна едно тупане по раменете между колегите философи....

Абе някои не сме точно философи, ама нейсе, като ще черним, нека да е с баданарката.

И без това масово се приема, че философията като наука е изостанала с векове

Кой приема "масово" - Дянков, Бокото, Игнатов, любителите на чалга? Хайде, холан, пред тези титани на прогресивната мисъл Хайдегер, Витгенщайн, Сартър, Ги Дебор, Фуко, etc. направо требе си посипят главите с пепел...

Сократ-май

16 Март 2011 08:37

Това роди гражданска война, която още не е напълно стихнала.

Чичо,
Не знам дали изразът е твой (лично аз го срещам за пръв път), но е невероятно точен.
Типичен случай, когато точната дефиниция може да даде ключ към обяснение на явлението.

Сократ-май

16 Март 2011 08:44

Гозамбо,
Широката публика просто не е длъжна да знае нещо за съвременната философия. За нея дори класическата философия е твърде слабо позната.
Като аналогия бих посочил математиката. Като изключим техничарите, масовите познания се изчерпват с елементарната алгебра (а дори и техничарите рядко познават дълбоките дебри на съвременната математика).
А ако някой трябва да ни дава философски познания, това едва ли са самите философи - те обикновено са академични личности. За целта би трябвало да има автори-популяризатори в областта на различните науки.

BOLGAR

16 Март 2011 08:59

На бездарието си казваме "преход"

Бездарието и безредието са точната характеристика на последните 21 години

Това обаче не е случайно, а внимателно контролирана псевдо демокрация - т.е. декорация, за което отговорност следва да носи БКП / БСП и нейните креатури

Редактирано от - BOLGAR на 16/3/2011 г/ 09:00:30

Тънката лайсна

16 Март 2011 09:58

Бездарието и безредието са точната характеристика на последните 21 години
Това обаче не е случайно, а внимателно контролирана псевдо демокрация - т.е. декорация, за което отговорност следва да носи БКП / БСП и нейните креатури

Безспорно партиите управлявали България през тъй наречения преход носят най-голямата вина за състоянието на страната. Но бих задал въпроса: "Би ли търпял безучастно народът на Германия (Франция, Дания, Швеция ...) продължително управление, което води до безпътица, демотивация, мизерия, масова емиграция?" Много е удобно само в некадърността, алчността и престъпните амбиции на шепа управници да търсим оправдание за всичките си неблагополучия, пренебрегвайки нашата апатия, разединеност, мълчаливото съгласие с онова, което се случва около нас.

SvSophia

16 Март 2011 10:08

Безспорно партиите управлявали България през тъй наречения преход носят най-голямата вина за състоянието на страната

Така е, лайсна, с една незначителна корекция от 2 букви - безспорно е, че парите (окрадени или чужбински, както и тези, които стоят зад тях), управлявали България през "прехода", носят най-голямата вина. Вината на останалите е в наивността, глупостта, овчедушието, колективната потребност от бащици и големи братя, в страха най-вече - в преклонената главица, дето сабя не я сече... и прочеето характерологични особености, дето си ги влачим като свръхбагаж от столетия.

Редактирано от - SvSophia на 16/3/2011 г/ 10:10:19

Cruella de Vil

16 Март 2011 10:26

Е, да обобщим с две изречения:
1. Като става дума за анализи, самоанализи и обобщения, като нация вероятно сме ненадминати. Сигурно защото това е най-лесно: колко му е, каквото и да се каже след след няколко години нещата ще бъдат съвсем други и тогава ще правим други обобщения. Отново. И така до безкрай.
2. Когато стане дума за действия (т.е. за истински реформи в обществото) веднага се надига мощна вълна от негодувание и отпор, защото ако сега е зле, после може да стне още по-зле. Пък и едно са реформи по принцип, съвсем друго, ако някоя обществена група е засегната от тях и трябва да си промени стереотипа. Примери няма да давам, може да се сетите и сами.
В резултат на това у нас всичко върви със закъснение, промени се правят от немай къде и те по правило са половинчати. А ако някой все пак реши да промени нещо след тогава поне 50 години ще го плюят и проклинат. Е, поне няма да го убият, както се е случвало преди.

Firmin

16 Март 2011 10:36

Чувствам определена вътрешна съпротива да коментирам Георги Каприев. Което, знаете, рядко ми се случва. То е от респект към интелекта и знанията му. Чел съм негови неща най-вече на сайта Православието и ги харесвам.
И въпреки това ще ми се да кжа по две думи за две неща - ипостасите и българите. Св. Фотий Константинополски, когото Каприев прекрасно представя, ни учи, че Бог снизхожда към нас с енергиите си и ние Го познаваме по един или друг начин чрез тях, но съдържанието Му ще си оставя все така непознато и непостижимо за нас. Така и ние, навярно, създадени по негов образ и подобие, имаме съдържание, надхвърлящо проявите му - ипостасите - в нашето ежедневие. Не се изчерпваме и не сме изчерпани чрез тях. Поради това и сме способни на промяна, която способност е подкрепена или отслабена от правото ни на избор. Изворът на тази промяна е в съдържанието ни.
Георги Каприев има поне две причини да е скептичен към българите - по произход, струва ми се, и по предмета на заниманията си. След като дълги години се занимаваш с "Византийска философия" не може това да не се отрази на отношението ти към българите. Бързам да възразя, това не става на идеологическо ниво - демек, българите, народ мръсен и варварски, в постоянна разпра с Византия. Тук навярно нещата са други. Потапяйки се във византийската философия на тези дълбини с годините човек, навярно, се променя в мисленето си. Става "хемиаргос". Какъвто е бил и Симеон и поради това е плашел. Защото византийският начин на мислене прави така, щото византиецът не се чувства притеснен от държавна мощ и военна сила, тъй като винаги запазва вярата си в смазващото си интелектуално превъзходство над "варварина". Когато е разколебан в тази си вяра, и византиецът и "византиецът" се страхува до степен на паника. Но има и изключения. Такъв е "книгоядецът" Фотий - така отворен към знанието, към всяко знание, че мислен като обладан от демон.
Не зная кои са демоните на "книгоядеца" Георги Каприев, но сигурно и той си има. Ако някой от тях надзърта в текста по-горе, то, струва ми се, е този. Обкръжен от "варвари", "византиецът" Каприев отглася на какофонията на нашия "преход" по за мен разбираем и очакван начин.

Редактирано от - Firmin на 16/3/2011 г/ 11:45:50

Oraсle

16 Март 2011 10:43

Чувствам определена вътрешна съпротива да коментирам Георги Кадиев. Което, знаете, рядко ми се случва. То е от респект към интелекта и знанията му.

Грешката е вярна.

SvSophia

16 Март 2011 11:12

Грешката, оракуле, е просто лапсус калами, зад който не седи обаче в конкретния случай нищо смущаващо. Мисля, че на фона на винаги задълбочените и компетентни постинги на Firmin (какъвто е и този) не е необходимо човек да се излага, демонстрирайки неуместно чувство за хумор и успявайки от цялата проникновеност на написаното, да забележи единствено най-, ама най-повърхностното.

Руританец

16 Март 2011 11:25

Фичо:

Да не забравяме, че времето около 1966 г. и след това беше време на бърз растеж и обществен оптимизъм въпреки мрънкането. България се строеше и модернизираше. Оптимизмът продължи до средата на 70-те (circa 1976 г.), когато възвръщаемостта на инвестициите у нас стана нулева поради изчерпване възможностите на командната централизирана икономика да осигури растеж.

Фичо, кажи си го, че са се изчерпали възможностите на СССР да си храни империята, защото това е истината.
Времето на бърз растеж и оптимизъм, за което говориш, е 10 години. Времето на голям подем преди войните е 34 години. Пък и адски много митове има около тоя подем. Така че...

---
Блогът на Руританец - Ruritania Press

Руританец

16 Март 2011 11:29

Абулафия,

Много добри наблюдения.
Откъм Америка човек наистина може да се радва на способността на българите за живеят, да се забавляват, да се радват - въпреки че упорито не си го признават в социологическите проучвания и обясняват колко са нещастни. Но за съжаление това е радост в блатото

---
Блогът на Руританец - Ruritania Press

Firmin

16 Март 2011 12:10

Oracle, SvSophia, благодаря!
Връщам се, гледам каква съм я свършил и взех да се притеснявам. Те, Георги Каприев и Георги Кадиев, са умни мъже, ще се посмеят и ще ме извинят. Аз от друго се притесних. Викам си леле, грешка по Фройд. Нерде Кадиев, нерде Каприев. Как пък съм ги свързал в бедната си глава? После поглеждам на бюрото си и виждам, че съм оставил там вестник с интервю на Георги Кадиев. Олекна ми. Не било по Фройд, НЛП било, подпрагово. Човек, изглежда, трябва да си осигури стерилна откъм писано слово среда преди да пише във форума. Проблем на "книгоядците"

наско милев

16 Март 2011 12:27

Потърсих информация за Каприев и открих това:

Гледах досието си (макар и воден от съвсем други мотиви), където видях и себе си … „агент на ДС”. И то не какъв да е, а разузнавач, контра-разузнавач, та едва ли не ре-контра-разузнавач. Това ме смути, възмути, а след това и разсмя – в тази последователност. Сега ще обясня защо.

За разлика от мнозина, попаднали в моята ситуация, аз не мога да твърдя, че не съм имал никакви или пък само спорадични контакти с ДС. Нейните служители системно тормозеха семейството ми още в детските ми години, упражняваха масивен психически терор. Като юноша усвоих урока на баща ми: не се прави на герой пред тях; не казвай нищо, което вече не знаят; не пиши и не подписвай нищо. Бях убеден, че това ме е опазвало. Напразно.

След кратък период на относително спокойствие, службите се заемат персонално с мен. Както се вижда, това е синхронизирано с раждането на първата ми дъщеря. Всички, впрочем, които познават начина ми на живот през 80-те години, сигурно ще се съгласят, че той никак, ама никак не бе подобаващ на един агент от всемогъщите служби. Днес, обаче, това не интересува никого. Нека погледнем документите.

Папките съдържат: Картон обр. 4, както и лично и работно дело с общ обем 22 страници. В картона са записани имената ми, датата и мястото на раждане, номерът на личното и работното дело, псевдоним. Непопълнени остават немаловажните графи за управлението или отдела, името на ръководещия, датата на вербовката и т.н. Липсва какъвто и да било подпис. Задната страна („движение на делото”) е изцяло празна.

Понеже са отминали 25 години, тоест половината ми живот, налага се да възстановявам хронологията по съответната милиционерска текстура. Първите 8 листа от личното дело са искания за „проверка на лицето” по картотеките на агентурата, на вражеските елементи и т.н. с аргумент „има роднински връзки в Гърция”.

Всичко това кулминира в „Предложение” за разработване и вербуване от 12.05.1986 г. до началника на „ВГУ, отделение 03”, аргументирано с: гръцкия произход на лицето, интересната му професия (?-Г.К.) и т.н., „което би могло да възбуди интереса на гръцките специални служби” и – пикантното – „по наша инициатива може да бъде въведен в полезрението на гръцките специални служби, с цел осъществяване на М-100” (каквото и да значи това). При всички положения, обаче, то значи, че разузнавателните служби на Второ главно управление са решили да ме привлекат към високо благородните си деяния, да ме ръкополагат за някакъв дс-вариант на Джеймс Бонд.

Според следващия документ, вербуването се е състояло на 29.05.1986 г. в стая на хотел „София”. Помня тази „среща”, отвеждането ми в хотела, ужаса си, страха. Когато днес твърдят, че ДС е била репресивен орган, не знам дали си дават сметка какво точно значеше това. В рапорта състоянието ми е представено като „видимо спокоен”. Е, ступорът сигурно може да се опише и така. За мен кулминацията в този документ се състои от фразите: „Изготви декларация за сътрудничество. За свой псевдоним избра името „Павел””.

Досието показва: такава декларация няма. Както няма въобще нищо писано или подписано от мен – нито една дума. Нещо повече: на предходна страница от документа с нервен почерк се пита дали лицето е вербувано. Такива, предполагам, са най-адекватните въпроси относно един новоизпечен агент на разузнаването. Във всеки случай, натискът за писмено скланяне продължаваше и при следващите „срещи”.

Що се отнася до псевдонима, той навярно е проява на особено чувство за хумор. Дали защото този служител, доколкото помня, се представяше като „Петър”, дали защото знаеше за моята религиозност, не искам да гадая. Впрочем, името ми харесва.

Както този рапорт, така и останалите два (от 1.07. и 13.09.1986), формиращи общо шестте страници на работното досие, са изложения на въртящи се около мои гръцки роднини и познати разпити („разпити” – според мен, според тях – „срещи”). Неизменно за несъществени, проверими и банални неща (кой идвал, къде отивал и т.н.). Пълни с вътрешни противоречия, в стилистиката на литературния абсурд, на места изведени до гротеска. Не мога да поема отговорността за тези текстове, нито възнамерявам да ги тълкувам. Това следва да се направи от автора им.

Личното досие е финализирано с фамозен „Биографичен анкетен лист”. Оттам научавам, че през 1986 г. съм имал задграничен паспорт и съм посещавал Гърция с цел екскурзия. Въпреки всичките ми настоявания, първия такъв паспорт получих на 21.06.1990 г., а Гърция посетих най-напред между 23 и 26.05.1991 г. като член на преподавателска група, бидейки учител в НГДЕК (все още притежавам паспорта). Научавам още, че тогава съм имал висше образование със специалност филология и съм бил асистент в СУ. Благодаря за повишението, проверимо е, обаче, че тогава съм бил студент четвъртокурсник по философия. Нека това бъде скромна реплика към непоколебимата вяра в милиционерската проза, обладала българското общество.

Така досието приключва. Мъгливата формула с „изготвянето на декларация” е свършила работа: бил съм заведен на отчет. Попълнил съм някакъв насрещен план за 1986 г. и явно съм се оказал негоден за разузнаваческа служба. В това, прочее, би следвало да е убеден всеки, знаещ що-годе характерологичните ми особености. Интересът на институцията е изстинал дотам, че делото даже не е закрито или въобще допълвано. Безхаберният разузнавач нито е разбрал, че е бил такъв, нито че е преставал да бъде, късайки килограм нерви при всяко „придърпване” от служителите на ДС.

Само за заклетите любители на конспиративни теории отбелязвам, че публичната защита на дисертацията ми беше на 26.09.1991 г., а за първи път съм назначен в СУ през април 1992 г. Научната ми кариера, следователно, не може да има връзка с ДС, каквито и да са били отношенията ми с нея. Искам при това отново да заявя, че не съм бил никакъв неин агент, сътрудник или каквото и да е там. Който изпитва нужда от запознаване с досието ми в детайли, то е разсекретено и може да се види в читалнята на комисията. ДС тровеше младостта ми, няма да допусна да отрови и старините ми.
Георги Каприев

П.П. С публикацията на текста обявявам и публикуването на самото досие, колкото и да нямам никакви авторски права върху него. То може да се види на http://kapriev.wordpress.com/ (излишно е да казвам, че съм го чел и преди зачертаването на имената). Не мисля, че мога да направя нещо повече. С този сюжет аз съм дотук.

От в. Култура

наско милев

16 Март 2011 12:34

Излиза, че Каприев е дал съгласие за сътрудник на Държавна сигурност - но е бил "спящ" сътрудник.

SvSophia

16 Март 2011 12:50

Трудно ми е да се ориентирам кой и с каква цел продължава да ни занимава с тези "досиета" - 20 години никакъв граждански контрол не е упражняван върху цялата документация, мисля, че и в момента няма - комисията работи с едни документи, които отнякъде й се подават. Реално съществуващи досиета (на баща ми например, само че като "враг", т.е. жертва, той следен и шпиониран) са унищожени или поне така ти казват, като отидеш да видиш; някакви хора от службите са попълвали някакви картончета, за да отчитат дейност и да си вземат заплатите, и сега на набедените им идва като гръм от ясно небе, че са били доносници, явочници и не знам още какви, без зад това да стои нищо освен едно, попълнено от друг, картонче; някакви доносници (много добре знаехме кои са) изведнъж след официална проверка се оказаха чисти като първия сняг. А някои продължават да вземат заплати, да организират публични дебати и изобщо да черпят всевъзможни дивиденти в мъглата.

Васик

16 Март 2011 12:58

Информацията за Каприев се изчерпва с това, че има 3 Хумболтови стипендии. В целия цивилизован свят тази информация самостоятелно замества всички други дипломи и биографични данни.

SvSophia

16 Март 2011 13:00

Излиза, че Каприев е дал съгласие за сътрудник на Държавна сигурност - но е бил "спящ" сътрудник.

Доколкото го познавам, а го познавам от гимназиалните ни години, много "събуден" си беше, но в смисъл на умен, мислещ, непокорен и бунтар. Вероятно службите са се заинтересували от него именно поради това, както и поради "неправилния" произход, роднините зад граница, "идеологическата" му специалност. Неслучайно е станал асистент в СУ след 1989, дотогава там се правеха специални проверки, преди да ти разрешат изобщо да се явиш на конкурсен изпит за асистент. Неправилни хора с неправилен произход не са били допускани.
Не разбирам само логиката, по която, ако службите са се интересували от тебе, а не ти от тях, изведнъж ти се оказваш сътрудник

наско милев

16 Март 2011 13:32

Досето му НЕ е на човек, когото разработват като опасен бунтар и т.н. А на човек, който е дал съгласие да сътрудничи на ДС по гръцка линия. От името му е ясно, че човекът си е от бургаските гърци. Интервюираният е типичният "спящ" агент-доностник на ДС - не е активиран, защото е бил млад, когато са дошли промените. А темата за ДС е много важна, независимо, че се прави всичко възможно досиетата да не излязат на светло. Каприев прави в Култура някаква изпреварваща маневра, доколкото знам предстои разсекретяване на досиетата на научните дейци. Дали точно в Германия агентурното му досие ще се приеме без забележки?

Calina Malina

16 Март 2011 13:34

Излиза, че Каприев е дал съгласие за сътрудник на Държавна сигурност - но е бил "спящ" сътрудник.

Излиза, че Гъливер е в миниатюрния свят на Лилипутия.

наско милев

16 Март 2011 13:36

А ако родителите му са живеели зад граница и после са дошли в България - то те са били от комунистите-гърци, избягали от преврата на Пападополус. Т.е човекот си е потомствен комуняга. Всеки случай с доста злоба пише за българския етнос.

gratzian

16 Март 2011 14:00

Добри попадения и честен етически стриптийз.
НИЕ
Едва ли има по-садомазохистично мисловно онаниращ индивид от нашего брата. Ние, постоянно се питаме кои сме, преобръщаме с хастара навън постъпките на околните, дисекцираме като ревнива булка всяка реплика на отсрещостоящия и търсим някакво скрито значение дори и в еднопластов изказ.Терзаем се от факта, че не можем да изпълним изключително амбициозните си мечти, постоянно се сравняваме с "белия човек" и хем сме върха на сладоледа, хем сме нещастната Геновева. Едни такива бинарни мисли терзаят нашия ми ти всестранно развид индивид, че чак да ти се завие свят от ролъркостъра на неговите извисяващи се и гмуркащи хем от една страна самоутвърдителни, хем от друга самобичуващи констатации.
Напластените с годините знания за обкръжаващата ни действителност, са ту пречупвани през спектъра на марксическата идеология, ту са претъркаляни върху страховете и предрасъдаците на дремещия христиенин у нас, ту пък онзи варварски инстинкт пулсиращ някъде в дъното на генетическите мутации ще извади балтията и съсече всичко с един замах.
Странното е, че тази любов към аматьорска психоанализа подтиква иначе самоуверения ни брат към полюсно крайни заключения. В един миг той е гордия жител на държава която в неговото съзнание би трябвало да се простира барем до три морета, а в другия момент е помияра, подритван от студените и безжалостни тайкуни. Ту му млякото горещо, ту пък друго нещо. Хем е горд и е готов да вее байрака ( на маса или на парад, разбира се, не на бойното поле), хем смята че нищо няма смисъл, тъй като е жертва на заговор и глевен обект за експерименти провеждани от ведущите световноконспирационни организации.
Гледа със силна омраза и кървав поглед и онези които са над него и на онези които са под него. Готов е да кине глави ( отново става дума за теоритична, на маса, агресивност ) на мангали, на турци, на евреи, на братушки и на гадни американци. Усмивката за него е признак на педерастщина и ако някой се чувствува добре, то е само поради факта, че е преебал някой друг.
Една каша от достоевско-ницшеанска фаталност бушува в мозъчните ни кори, която може само да се сравни с блатистата консистенция на онази "мировая горест" която настъпва в руската душа след консумацията на една трета бутилка водка).
Като йойо се джиткаме от "Мъка, мъкаааа" и "Народе?????" до "Господ е българин" и "най-умните след евреите" констатации. Хвърляме боклука от балкона и жадуваме за чиста и уредена столица. Цял ден си чоплиме пъпа и мечтаем барем за мъничка яхтичка. Ходим по потник и долнище на анцуг, но носим "три златни синджира роби" на врата и мобилен телефон в калъфка с цената на две баняджийски заплати. Нашите си мацки са най-готините на света и най-големите курви. Ние, самите сме пичове, та чак дрънкаме, но пусто сме се родили тук, да го еба...
Ту минаваме ( както в настоящото четиво) от "ние" в "те" и обратно, ту обвиняваме системата, ту некадърните управляващи, ту червените прашки, ту рабополепните капути, ту гадните му полицаи. Хем искаме ред, хем искаме да спре терора. Хем искаме да ни е вътре, хем душата да ни е в рая. По-добре здрав и млад, отколкото стар и болен. Хвърляме се ту наляво, ту надясно, пребоядисваме се, нагаждаме се ужким, а все ни е вътре...и дето имаше един трудовашки лаф на времето:Колкото по се въртиш, толкова повече ти влиза.
Като няма прокопсия, дето викаше поета...и махаме с ръка и му джиткаме още две грозданки и една бира за капак...хем тежко, ама иначе...не го заменям с друго.
Та тъй...

Чичо Фичо

16 Март 2011 14:46

Жоро е от гръцки произход и от православно (свещеническо) семейство, и никога не е бил "бунтар" - беше си отрано установен, с интереси към духовното (религиозното) и към византийското средновековие, а като такъв беше академично напорист, а имаше и шанса да попадне отрано на Цочо, тогава млад амбициозен асистент и аспириращ медиевист. В средата на 80-те години такъв ентусиазиран ескейпизъм беше характерен за почти целия ни факултет. Имаше и голям интерес към медиевистиката в цяла Европа, и досега гледам Умберто Еко е сред "влиятелните европейски интелектуалци".

В същото време започваше у нас силен отлив от съвременното, не само съвременното на идеологията на БКП, към която всички се отнасяхме сякаш не съществува, но и от съвременното на запад. В резултат съвременна Европа остана без свое "интелектуално самосъзнание" и в момента американският икономист Кругман е "най-влиятелният европейски интелектуалец вляво от центъра". А "дискурсът" на европейците като Хабермас, една отломка от някогашата Франкфуртска школа, е неадеватен на съвремието, ако съдя по една дълга и бледа статия на Хабермас в неделния НЙ Таймс преди няколко месеца.

Че науката за стопанството, а не историята или 'феноменологията" на духа, е "първата наука" на самосъзнанието за съвременността, се разбрало всъщност още още през шотландското просвещение, а не сефте от Маркс. Също поне от Хегел (и Маркс) е добре известно, че съвременното се изучава най-добре по водещото общество на съвременността, дето показва по някакъв начин бъдещето и на останалите. За това Маркс изучи на първо място капитализъма като стопанство и Англия като водещото капиталистическо общество по негово време.

Жоро мисля (не съм 100% сигурен) че също се интересуваше от младия Маркс и май ходеше на семинарите на Рила (Гьолечица), за които ни припомни наскоро Достена Лавернь като сбирки на наши хора (деца от ЦК, какъвто Жоро очевидно не беше). Бях ги забравил. Но и той, като повечето наши философи, нямаше интерес към съвременната икономика (в 80-те години и след това) и към водещата страна на съвременността тогава и все още - САЩ, и към нейната мисъл (тя тогава беше позитивистка). Вече съм писал как срещнах Жоро в коридора и му казах темата на дипломната си работа - прагматизмът, Дюи - и той рече: "‌гнусен позитивизъм".

Позитивизъмът наистина беше уанс енд форевър разбит от Ленин в "Материализъм и емпириокритицизъм". Повечето колеги помнят кошмарно дебелите - като цели книги - части за прагматизма и неопозитивизма (който запомняха с кодовата дума 'Шлик') в дебелия учебник от МГУ, по общо мнение бяха нечетивни (де да се мерят с Ницше, Бергсон, Хайдегер, Сартр, Теяр дьо Шарден). Учените руснаци обаче много се занимаваха и ги познаваха добре, особено по линия на философията на науката. У нас партийните идеолози Н. Ирибаджаков и Д. Спасов също написаха много сериозни работи, и логично ми станаха ръководители на двете писания. Тези автори, като оставим партийността, достойна за укор, и досега са образец за осмислено и с достойнство усвояване на едно екзотично, но много важно чуждо умствено съдържание, превеждането му на нашия говор и включването му в нашето умствено съдържание. Оставяме на читателя да прецени кое съдържание е било по-важно за съвременния българин, дали Жоровото или другото.

България (па и целият свят) остана по без гащи в 1990 г. и падна в к*р-капана на пазарния фундаментализъм. "Опомни се - късно" (или поне почна да се опомня) - "беше вързана жестоко". А тихата и кротка критика на "фундаментализма", развита така добре от гнусните прагматисти и позитивисти, можеше да послужи не само с/у социалистическия, но и срещу паразния фундаментализъм. Д. Спасов удари печата на Р. Рорти като "антифаундейшънълист" (и не хареса моя превод "антифундаменталист'). Но тоя превод се оказа точно от каквото имаше нужда. А другата, нашенската, традиция - да се верва на едро (и в случая с тинк-танковете - да зобиш на една или друга номенклатурна ясла) се оказа много жилава.

Васик

16 Март 2011 15:41

Наско Милев,
говориш измислици за човек, когото просто не познаваш и го вкарваш в някакъв идиотски калъп. Още снощи у мен се загнезди подозрението, че до утре тук ще се появи дфн Еди-Кой си, за да ни обясни колко е лоша ДС, пък комунизмът това, 10 ноември онова. Това са глупости и заради такива теми стоим непрекъснато обърнати с гръб към света и чоплим като хлебарки какво пише между редовете. Нищо не пише между редовете. Каприев не е в никакъв калъп и няма никакво отношение към темата за агентите.

Зевзека

16 Март 2011 16:13

Възхитително!

Ех, друго си е когато се събереш с философи. Учени хора, гладко пишат, умно говорят. Доказват ти теоретически, че си тъп, некадърен и бездарен провинциалист. Където минеш след тебе остава интелектуална пустиня. И ти се радваш и вдигаш щастливо палче. Беседваш с умни хора. С очите си виждаш, че където обаче мине философ, след него остава цветна, ухаеща на знание градина.

Преди началото на "прехода" през 1989 г. философите говореха също така умно, но малко по-внимателно. Те не казваха в очите на пролетаризираните широки народни маси, че са банда тъпаци, които прехебват всеки преход, през които минат. Тогава казваха, че широките народни маси са носители на прогреса, гробокопачи на капитализма, хора изграждащи светлото бъдеще. Широко разкрачени, леко разрошени, те стояха здраво на марксистко-ленински, диалектико-материалстически позиции и разгромяваха на един дъх всички упадъчни буржуазно-идеалистически философски течения, преди още да се пръкнали на Запад. За много от тези течения ние не бяхме и чували, но бяхме уверени, че са били смазани на философското бойно поле още в зародиш. Ех, какви времена бяха. Времена на възход. Централизирана народна власт, научен подход в всяко дело, плавателни канали, ракети, самолети, обръщане на реки, безплатно образование, безплатна медицинска помощ, бира за 26ст. И всичко това за Негово Величество Човека.

След това нещата завиха в друга посока. Преди още широките народни маси да са разбрали как с бездарието си бяха прехебали прехода от развит социализъм към реален социализъм, те вече бяха попаднали в лапите на пазарния фундаментализъм. Какво друго можеш да очакваш от полуобразовани тъпаци, които искат само дипломи и не ровят в дълбините на човешкото познание. Сформираните тук и там ядра на светли умове се изнесоха на Запад, на гурбет. Bългарските авторитети сега са там, по света, а не у нас. У нас остана само провинциалният слугинаж. С една дума, катастрофа където и да погледнеш.

Редактирано от - Зевзека на 16/3/2011 г/ 16:17:57

Gozambo

16 Март 2011 16:17

Другари, днес човечеството е на кръстопът. Виждате и тонът на статията- песимисъм отвсякъде. Нищо хубаво се не вижда в бъдещето. Защо? Защото днешните икономически теории и политически идеологии са калпави. Днешните алтернативи за бъдещето са реставрация на миналото. Включително и от хваления от Чичо Фичо Пол Кругман. И коя е причината за това състояние на политическите и икономическите теории? Отговорът е- философията. Философската мисъл не може да подаде една свястна топка на политиците, за да я отиграят. Доколкото аз съм се задълбавал във философските корени на съответна идеология или теория, аз имам впечатления как старателно се черпят идеи и мъдрост от стари философи, които и в най-смелите си мечти не са могли да си представят днешното време. Виждам също, как липсата на познание се замества с поетични метафори и как веднага, още в следващия абзац метафората се използва за чиста истина и тя става основа на философска концепция. И знаете ли какво се получава от тази врътка? По този начин може да докажете еднакво успешно, че нещо е черно, или че е бяло. По този начин едни философи доказват, че един е свободен, а други, че същият човек е роб. В зависимост от вкусовете и предпочитанията на философа.
В този смисъл, днешната безпътица се дължи в най-голяма степен на философите, защото с тяхните акита е забъркана всяка политическа и икономическа теория.

Gozambo

16 Март 2011 16:24

Мен лично най-много ме отвращава библейският им начин на писане, който непременно изисква тълкуване. Тъй де, ако всеки го разбира, то няма да е свещена книга!
Вижте, интервюто му е същата работа.

Общо	440,655,863
Активни	409
Страници	26,273
За един ден	1,302,066