Преброяването на населението даде повод на отговорни фактори в ГЕРБ да повдигнат темата за ново изборно райониране. Лично шефът на НС Цецка Цачева заяви, че след като се видят окончателните резултати от преброяването, съобразно тях може да се помисли за промяна в сегашните изборни райони.

В момента многомандатните избирателни райони (МИР) са 31 и като цяло съвпадат с областите. Те са много различни като население и предварително определени мандати. В 5-те най-малки района (Видин, Габрово, Силистра, Смолян и Търговище) се разпределят по 4 мандата, а в най-големия - Варна, те са 14. Тази диспропорция беше една от причините за вътрешнопартийното изкривяване на парламентарните избори през 2005 г. Тогава в 23-и район - София, БСП взе един мандат с цена 62 206 гласа, а в Ямбол 4 мандата на цена 6895 гласа всеки. От подобен характер е и изкривяването, при което дадена партия печели повече гласове от районната изборна квота, но няма депутат в съответния район. Така се случи през 2005 г. с кандидата на БСП в Кърджали Стефан Данаилов, който не стана депутат от там, въпреки че формално гласовете, които събра, му стигаха.

Накратко - факт е, че има нужда от ново изборно райониране. И това се знае отдавна - много преди да започне последното преброяване.



Моментът за ново райониране все още не е безнадеждно изпуснат



То има значение най-вече за парламентарните избори, а до тях все още има достатъчно време. Ако в ГЕРБ се задействат отсега, никой не би ги обвинил, че променят правилата в последния момент.

Докато вървяха дебатите по изборния кодекс, темата за прерайонирането бе повдигната от експертите. Дори се появиха и конкретни идеи - например да има само 20 района с обединяване на някои от сега съществуващите. Изчисленията сочеха, че ако това се приеме, средният брой мандати във всеки район ще е 12, а средното население около 380 000 души. Това даваше гаранция, че всеки депутатски мандат ще се печели с еднакъв брой гласове, без да е от значение за кой регион става дума. Имаше идеи дори за 10 нови района с по 27 мандата всеки. Проблемът обаче бе, че партиите в парламента не стигнаха до консенсус по темата и беше очевидно, че няма политическа воля за това у нито една от тях.



Най-върли противници на прерайонирането са в БСП



Най-старата партия у нас все още има солидни структури в цялата страна, които са свикнали да работят в рамките на сегашните райони. Евентуални бъдещи промени ще предизвикат катаклизми в низовите организации, а борбата за по-предно място в листите ще се ожесточи до крайност. Защото окрупняването неминуемо ще доведе до там, че някои от по-малките области ще имат по-малко депутатски мандати от сега. Това не е по вкуса на нито един партиен активист. Да не говорим, че ново райониране би активирало и регионалните вражди между различни области, които винаги са съществували. "Как да накараме Сливен и Ямбол да работят заедно", риторично и с нотка ирония запита веднъж един соцдепутат.

В ДПС по принцип никога не са били привърженици на каквито и да са промени в изборните правила, тъй като сегашните ги устройват идеално. Същото важи и за евентуално ново изборно райониране. Ако се направят промени, е напълно възможно



движението да загуби електоралното си мнозинство



в някои райони, което сега му е гарантирано.

ГЕРБ е нова партия, но също натрупа история зад гърба си. Нищо чудно и там по места да има напрежение, ако се тръгне към ново райониране. Ако се вгледаме в ПГ на ГЕРБ, навремето тя беше известна с казармената си дисциплина, но това е вече минало. Нищо чудно това да е така в цялата партия и подобна реформа да запали фитила на регионалните противоречия. Същото важи и за "Атака". Споровете за места в листите в тази партия избуяха още на последните избори и това дори доведе до трусове, сътресения и разцепления. Едва ли Волен Сидеров желае да внася допълнително напрежение в партията си. Що се отнася до "Синята коалиция", те така или иначе имат някакво присъствие само в по-големите градове. И тъй като тези градове едва ли ще бъдат засегнати сериозно от евентуално ново райониране, единствено сините най-вероятно няма да загубят нищо.

Всички инициативи, които са имали за цел да подобрят изборния процес и да го направят по-справедлив, са срещали противопоставянето на политическата ни класа. Новото изборно райониране не прави изключение и затова най-вероятно поне засега ще си остане само на думи.