|
| Виктор Чучков-син |
-----
- "Тилт" вече има над 100 хиляди зрители, което е суперуспех за български филм. Как се чувствате от този факт?
- Много добре и няма как да не се чувствам - явно филмът се харесва на хората. Пиарът и рекламата, които имахме, свършиха страхотна работа. Това обаче важи за първите 10 дни след премиерата. Оттам нататък се разчита на това, че отзивите за филма са добри. Никого не можеш да вкараш насила в киносалона, така че отчитам, че сме постигнали някакъв успех за българското кино и хората започват да се връщат. От друга страна, не е задължително филмът да има огромен зрителски интерес, за да кажем, че е добър. Да не залитаме в крайности и да почнем да броим боксофиси, както в телевизията си броят рейтингите.
- Доколкото знам, идеята за филма е много стара - отпреди 16 години. Защо чак сега се реализира?
- Тогава аз бях току-що завършил ВИТИЗ, може би не бях узрял още за филм. А и обстановката бе такава, че се правеха по 1-2 бг филма годишно, някои години и по нула. Въобще не съм си въобразявал, че през 1996, 1997 или 1998 може да стане реалност създаването на филм от един съвсем млад режисьор. По това време се занимавах с други неща - снимах музикални видеоклипове, реклами.
- След като "отлежа" толкова дълго идеята, не ви ли е хрумнало да преместите историята в друго време - да я осъвремените един вид? Не попрекалихме ли с описанията на прехода в киното?
- Хиляди филми са направени и за Втората световна война, но никой не казва "има прекалено много филми за войната". Защото това събитие е оставило огромен отпечатък върху живота на мнозина. Нашият филм не е се занимава с политика, той е за личната история на едно поколение. Наистина, те са живели в този преходен момент. Смятам, че той е много важен и има причина още да се говори за него. Историята ни беше сбъркана години наред и това оказа силно внимание върху нас, върху моето поколение, върху по-големите, че и по-малките. Всичко се обърка, не се случи както трябва.
- Какво се обърка?
- Бяхме свидетели на истинско безобразие. Имаше ли нещо, което да ни е наред? Хората бяха погазени от агресията, от престъпността - и в политиката, и в живота. Не можем просто да махнем с ръка и да го забравим. Наистина не искам да мисля повече за онези времена, важно е да гледаме напред и да ги приемем като нещо минало. Но не и да няма документи за това минало.
- Вие сте дебютант на големия екран, както и повечето други автори на популярни български филми от последните години - Камен Калев, Митовски, Цветодар Марков, Драго Шолев... Поколението режисьори някак изведнъж се подмени и "подмлади". Как си обяснявате това? Отдръпнаха ли се ветераните?
- Всички поколения преди нас си имат своите талантливи режисьори, но наистина беше време да се даде думата и на по-младите. През тези няколко години най-сетне се увеличи броят на българските филми - от 2-3 станаха 7-8 на година, по този начин успяха да влязат и нови имена. Според мен в България трябва да стане практика - както впрочем е навсякъде в Европа - да има специално отношение към първите, дебютните филми. Ако младите не могат да покажат какво могат, няма да имаме развитие, няма да има свежи идеи.
- Кога наш филм ще постигне успеха на румънските например? Ей го, имат вече и "Златна палма"?
- Първо, румънците направиха свой Закон за киното много по-рано. Второ, освен държавната субсидия те имат и един национален фонд, благодарение на който започнаха да се появяват по 10, по 15, по 20 румънски филма годишно. От тях 3-4 са дебютни, на съвсем млади и свежи хора, които показват своята гледна точка. Добри български филми ще има, когато се правят поне десет на годината. Сега ще ви дам пример. Един художник рисува 50 картини, от които показва 10 на изложба. Другите ги закрива с кърпа и някои от тях никога не виждат бял свят. Трябва да ги има обаче тези 40 - или много повече - картини, за да се роди шедьовър. Може ли да казваш, че си по професия режисьор, ако снимаш един филм на 8 години? Че ти трябва да търсиш да работиш нещо друго през тях, за да се изхранваш, да се отвееш в абсолютно различна посока. После, като ти се отвори възможност да снимаш филм - опитваш да кажеш в него всичко, защото друг шанс да говориш може и да нямаш.
- Музиката е много важна част от филма ви. Какво мислите за положението на музиката, на другите изкуства изобщо у нас?
- От време на време ходя на симфонични концерти - виждам пълни зали. Тази сутрин, в 10 часа, минах по "Раковска" и видях пред Сатиричния театър опашка от може би 60 човека, които чакаха да си купят билети - за театър! Това е нещо, което жестоко ме зарадва. Що се отнася до поп музиката, имаше една огромна вълна от нови музиканти и групи в началото на XXI век. Спомням си едни годишни награди на ММ - 200 клипа за една година! И изведнъж всичко замря. В крайна сметка като че ли останаха само добрите, но пък и пиратството убива тотално опитите за правене на музика. По цял свят авторите - независимо дали на класическа или на поп музика, включително българските музиканти, които живеят и работят в чужбина - се издържат от права. Не може ти да произведеш един продукт, който ще се върти цяло лято във всички заведения, и накрая да вземеш стотинки. Ти си плащаш кебапчетата в ресторанта, а защо ресторантът не плаща да пуска музика?
- Против свободното разпространение на музика и филми в интернет ли сте?
- Абсолютно съм против. Това за мен си е чиста кражба. Един филм е огромна работа, много разходи, плащат се заплати на сто човека. И проблемът не е само пред българското кино - той стои и пред дистрибуторите на чужди филми в България. За какво си ти дистрибутор, да даваш едни пари да внесеш някакъв филм, да вкарваш разходи в копия и реклама, и после той като тръгне в петък по екраните - още в четвъртък да е качен в торентите? Този човек и този бизнес как да просъществуват, как да работят? Възможно е само ако уважим труда му и си купим билет за филма му.
- Но какво правим, ако на този някой филмът му го дават само в София и още 4 най-големи града? В останалите няма кино, а няма вече и видеотеки?
- Е защо измряха видеотеките? Защото всеки "сваля". По много глупав начин първо бяха приватизирани всичките държавни кина. Пак да се върнем на примера с Румъния - там тези държавни кина продължават да съществуват и се дотират от държавата. Ами когато киносалоните и дистрибуторите се издържат единствено от печалби, те вкарват само най-касовите филми, от които се случват и доста глуповати. Срамно е в големи градове да няма кино. В България има 100 екрана в момента, в Германия - вярно, че те са 50-60 милиона, но имат 5000 екрана. По сметката излиза, че за да се мерим с тях, ние трябва да имаме 500. За "Тилт" организираме пътуващо кино, ползваме стари читалища или зали и вече го показахме в няколко града по Дунава. Върви много добре, идват по 300-400 човека на прожекция. Още малко като се стопли времето, ще започнем да го показваме и на открито. А пък това да няма видеотеки поражда друго безумие - няма къде да гледаш стар, класически филм. Не може да се връщаме в тотално пиратските времена отпреди 20 години.
- Има и друго - много хора не могат да си позволят билета за кино. 8 лева е доста, сравнено с нивото на доходите у нас.
- Така е, но цената на билета в Италия например е 10 евро. А пет лева за прожекция в четвъртък - това е цената на една кутия цигари. Разбирам, че хората масово живеят ужасяващо бедно, особено в по-малките градове. Но хайде да погледнем курортите - пълни лятото, на Боровец няма едно свободно място зимата - мислите ли, че тези хора не могат да си позволят да идат на кино? Заведенията са пълни, колите по улиците - луксозни... Като дойдат в София наши партньори чужденци, продължават да се шашкат от гледките на коли по 50-100 000 лева. Не че е нещо лошо този, който има, да си купи хубава кола и да си гледа живота. Но има една такава нагласа у българина - аз като изкарам пари, няма да пътувам, да се обогатя, да ида в миланската Скала... вместо това ще си купя кола, чанта и т.н. Няма нищо лошо в материалните неща, но тук винаги отиваме в някакви крайности. Човек трябва да си дава сметка, че не тези са нещата, които дават енергия за живот.
