От известно време турската икономика се развива с главозамайващо темпо и се нарежда сред най-динамичните икономики в света. Тази бясна експанзия обаче изостря структурните противоречия и повишава уязвимостта при международни кризи, съобщи "Дойче веле". Според публикуваните тези дни правителствени данни през последното тримесечие на м.г. реалният БВП се е увеличил спрямо предишната година с 9.2%. Икономическото развитие на Турция изглежда обаче небалансирано, а призивите на онези, които предупреждават за опасността от прегряване, стават все по-настоятелни. Тревога предизвиква обстоятелството, че главен двигател на икономическия подем са вътрешното търсене и неудържимото отпускане на банкови кредити. Съответно рязко расте напоследък и вносът. Заедно с поскъпването на суровините и петрола това оставя тревожни следи в търговския и платежния баланс на Анкара. Така например през февруари вносът в сравнение с 2010 г. се е увеличил с близо 50%, докато износът се е покачил с 22%. За дефицита в търговския баланс това означава скок от 111%. Затова не е чудно, че зависимостта от притока на чуждестранен капитал остава голяма, което пък повишава уязвимостта при международни кризи.

Турската централна банка осъзнава проблема и от месеци насам концентрира вниманието си върху стабилността на финансовите пазари. Валутните пазители следват впрочем един нетрадиционен подход - те се опиват да обуздаят растежа, изключително чрез затягане на нормите за минимални резерви на банките, като от септември досега ставките бяха повишени пет пъти. Що се отнася до лихвите, там курсът следва обратната посока, от декември досега основното лихвено число бе понижено на два пъти. Логиката на тази на пръв поглед противоречива политика цели чрез по-ниски лихви да се ограничи потенциално дестабилизиращият приток на краткосрочно вложени пари, така наречените горещи пари (hot money), а чрез въвеждането на по-строги норми за банковите резерви да се понижи отпускането на кредити. Турската централна банка не спира да уверява в рестриктивния краен ефект от тази двупистова стратегия. В момента е трудно да се каже дали това наистина е така. Но последните правителствени данни ще повишат несъмнено натиска за затягане на монетарните юзди най-вероятно чрез по-високи лихви. Показателно е, че дори правителството, което с оглед на предстоящите през юни избори е силно заинтересувано от високия стопански растеж, преценява все по-критично кредитната политика на частните банки.