Трудни дни предстоят пред Георги Първанов. Мандатът свършва, той иска да остане в голямата политика. Не просто да участва, а да я ръководи. Винаги е бил любител на хладните сенки и сметки. Но докато при тройната коалиция можеше удобно да си стои и калкулира, в ерата на егоцентричния Бойко Борисов е по-трудно.

Някакво леко раздвижване се забеляза тези дни под президентския чардак - Първанов пожела заедно с местните и президентските избори да се проведе референдум за АЕЦ "Белене"; специално създаденото за неговите политически цели АБВ ще пропусне вота за държавен глава и ще участва в следващия парламентарен; може да се намеси в битката за президент само ако "го предизвикат"; твърди, че президентските кандидатури трябва да са чисто партийни. Ако въобще думите имат значение в политиката, това е някаква публична стратегия за поведение в следващите години. Анонсирана в момент, в който



харизмата на Бойко Борисов почва да залязва



Поне привидно.

Първанов не е глупав. Той е един от продуцентите на сегашния политически модел и е търпелив дори в начинания, които на пръв поглед са безнадеждни. Според социолога и член на ръководството на БСП Юрий Асланов АБВ няма да стане партия и да участва на парламентарните избори, т.е. постпрезидентското бъдеще на Първанов е мрачно. Но всички негови действия следва да се наблюдават с цел разшифроване на задкулисието. Президентът е системен играч, а всички успешни политически фигури след 6 април 2001 г. имат антисистемен публичен образ. Ако бясно се втурне в политическата надпревара след края на мандата, това ще значи, че продуцентите на модела нямат намерение да измислят нов антисистемен герой. Ще заложат на стари. Първанов има шанс само в рамките на системния мач и би го играл. Ако се появи нов "месия", ще се сбъдне прогнозата на Асланов.

Бъдещият сюжет зависи от твърде много фактори и единственото, което могат да правят Първанов и "гражданското" му сдружение сега, е



да правят сухи тренировки



Идеята за допитване за "Белене" не е нова, но е интересна, защото президентът по-добре от всички знае, че няма как да се осъществи. Изборите в края на есента ще бъдат неимоверно сложни (президент, кмет, съветници) - заедно с референдум няма да бъдат три, а четири в едно. А и какво следва до провеждането на референдум? Замразяват се преговорите, които очевидно са в напреднала фаза? Ами ако все пак народът каже "не"?

Първанов е първият, който не би искал референдум. Но нали все за нещо трябва да се говори, да е интересно. До парламентарните избори има цели две години, големият риск пред него е да бъде забравен, подобно на много други политици, след слизането от заемания пост. Затова той непрекъснато трябва да стои в центъра на общественото внимание и вероятно инициативата за референдум ще бъде последвана от други популисти.

Особено интересно е предложението му да се състезават чисто партийни фигури на президентския вот. Доколкото казаното от президента може да има чуваемост единствено в лявото пространство, той говори на него. И му изреди "силните партийни фигури": Костадин Паскалев, Ивайло Калфин, Меглена Плугчиева. Всички те са твърде близо до самия Първанов. Той не просто ги лансира, но и очевидно кара БСП да поеме пълната отговорност за евентуално тяхно издигане. Меглена Кунева също е силно партийно обвързана. От една страна, Първанов лобира за приближени, от друга - настоява те да са чисто партийни кандидатури.



Ако спечелят, печели - той.



Ако загубят, губи съответната партия, тъй като тя носи отговорността. Първанов не иска граждански кандидатури, защото това означава неговото гражданско сдружение да заеме категорична позиция.

Най-вероятно АБВ няма да се намеси и в местния вот. "Тези избори ще са "за" или "против" правителството на ГЕРБ", заяви държавният глава. Ако АБВ участва под каквато и да е форма, ще се превърнат "за" и "против" самия него.

Нерешен остава и въпросът с БСП. Голямата дилема е как Първанов да захапе нужното парче червен електорат, без да бъде обявен за предател. Ако историкът Първанов смята, че е настъпил моментът, в който вековната БСП е завинаги сломена, значи трябва да си хвърли дипломата. Ако е предполагал, че ще го сполети



по-различна съдба от тази на десетките отцепници



от БСП - пак трябва да я хвърли. Дори преди пет месеца, когато доверието в партията бе ударило рекордно дъно, електоратът не показа интерес към АБВ. Не го счете за алтернатива. Откъде ще вземе симпатизанти без разрив с партията майка? Затова днес АБВ изглежда като патка, който се кани да снесе щраусово яйце. Иска, надява се, пробва разни генни модификации, ама не става. Чака науката и технолозите да й покажат как точно да го излюпи.

"Аз съм за това да има кадрова промяна... Някой извън професионалната общност познаваше ли Борис Велчев, Лазар Груев, Пламен Киров и още двадесетина вече утвърдени имена преди работата им в президентството?", заяви Първанов преди време и така очерта една от тактиките на АБВ - да лансира силни фигури. Самият той не се вижда като депутат, като премиер след 2012 г. - все още никой не смее да го пита.

От личния опит, който има, а и от традициите на българската политика може да се прогнозира, че Първанов ще се опита да комбинира ноу-хауто на царя, на Борисов и, разбира се, на вездесъщия Доган. Нещо като неформален лидер на държавата, който дърпа конците, но не носи отговорност. Какъвто бе по времето на тройната коалиция.