"Не един, два завода за боклук ще има до края на мандата." Думите са от 2005 г. на тогавашния кандидат-кмет за София Бойко Борисов. "Строим магистрали, спортни зали, стадиони" - това пак е Бойко Борисов, но 5 години по-късно, вече като премиер. Прословутият завод безследно изчезна от списъка с приоритетите на Борисов и ГЕРБ.

Обещанията обраснаха с митове и легенди. Общински съветници започнаха да убеждават избирателите да имат търпение, защото такова сложно съоръжение у нас никога не е правено въпреки славните ни времена в машиностроенето, например. Да направиш завод за боклук в XXI век в София се оказа съизмеримо единствено с адронния колайдер.

Технологиите, с които трябва да се обработва сметта, се сменяха една след друга.



Появи се и международна интрига



- чужди консултанти бяха набедени, че ни натискат да приемем скъпа технология. В крайна сметка, без никой да разбере, цената на злополучното съоръжение нарасна 2 пъти.

Настоящият проект включва три отделни части - завод за механо-биологично третиране на отпадъците в местността Садината (с. Яна) край София, ново депо и инсталация за компостиране на гниещите отпадъци в Хан Богров. Инсталацията за компостиране ще оползотворява всички хранителни отпадъци. Там трябва да се изгради и хранилище за компост. Пристигащите органични отпадъци ще се пречистват на ръка и чрез машина, след което ще се оставят за гниене и в крайна сметка за производство на тор. Депото пък ще се използва за неопасни отпадъци.

Проблемната част е заводът, който трябва да произвежда RDF гориво - рециклирано гориво от твърди отпадъци. Процесът в завода най-общо изглежда така: първо отпадъците се сортират, за да се пречистят от онова, което не може да се рециклира. След това се раздробяват, сепарират се по размер и относително тегло, отделят се металите. Следващата стъпка са самото изгаряне и производството на RDF гориво във вид на брикети.

Идеята бе София да продава брикетите на циментовия завод в Девня. От Брюксел обаче разбиха на пух и прах този вариант, макар че беше консултиран с експерти по програма "Джаспърс" - заради неефективността и високите транспортни разходи, които ще "изядат" печалбата на София от продаваното гориво още около Велико Търново. Върнатата апликационна форма бе изготвена от консорциум "Фихтнер", за което общината плати 5.046 млн. лв. с ДДС. В него влизат германските компании "Фихтнер" и "Аква консулт" и българската "БТ инженеринг". Той разработи три възможности за технология за третиране на боклука, като общината се спря на RDF горивото.

За да не губи време, още преди да има яснота за финансирането, столицата си избра строител на завода - обединението "Хут-Станилов" (включва българската фирма "Станилов" ЕООД и германската "Хайлит Умвелтехник" ООД). То предложи най-ниската цена от 208.9 млн. лв. Тези дни общината трябва да обяви и строителя на депото за неопасни отпадъци. Това най-вероятно ще е фирмата "Строително-предприемачески холдинг", която предложи най-ниската цена от 22 млн. лв. Фирмата ремонтира пречиствателната станция "Кубратово" и участва и в други поръчки на общината, сред които е строителството на една от отсечките на метрото.

В Брюксел обаче нещата никак не изглеждат толкова категорични. В опит да спаси проекта ЕК го раздели на две части, за да задвижи поне финансирането на инсталацията за компостиране и депото. Но поиска и пълна преработка на намеренията, така че горивото от завода да се продава на вече общинската "Топлофикация". Така в идеалния случай ще се постигнат два ефекта - пред "Топлофикация" се отваря възможност да намали цената на енергията, а пред общината - да се отърве от огромни транспортни разходи. В действителност обаче това е твърде малко вероятно. Първо - столичното топлофикационно дружество няма нужните инсталации да произвежда енергия от въпросните брикети. Нито пък има комплексно разрешително от министерството на екологията за подобна дейност. Което, нарочно или не, управляващите пропускат да споменат. Второ, тепърва ще се разработват инвестиционното проучване и самият проект, ще се провеждат обществени поръчки. А финансирането няма как да дойде от затъналата в дългове "Топлофикация". Така че най-вероятно общината ще изтегли нов заем, което вече съвсем ще позлати завода.



Заводът и сега е златен



Цената му нарасна лавинообразно от момента, в който Борисов отвори дума за строежа му, и вече се води най-високата в Европа. Първоначално общината говореше за 90 млн. евро. След това към сумата започнаха да се прибавят нови милиони без абсолютно никакви обяснения. След като управляващите се спряха на метода с RDF горивото, цената стана 170 млн. евро. Тук влизат проектирането и изграждането на инсталациите и депата, както и преместването на електропроводи, снабдяването с ток и вода и построяването на път до площадките. Последно обаче от обществената поръчка се разбра, че интегрираната система ще ни струва над 183.7 млн. евро. От тях 111.4 млн. евро трябва да са от еврофондовете, около 20 млн. евро е държавното съфинансиране, а 50 млн. евро - общинското. За него София вече има съгласието на Европейската инвестиционна банка за заем. Това е и аргументът на общината да твърди, че документът е наполовина одобрен, защото е минал през съгласуване на финансовата институция. Но не е точно така.

Ако трябва пак да цитираме премиера Бойко Борисов, от парламентарната трибуна той обяви, че ЕК не дава да си направим най-скъпия завод в Европа, защото сме най-бедни.

Всъщност



ЕК вижда проекта ни като рисков



по две основни причини. Първо смята, че ефективността на избраната технология не е обоснована. Според Брюксел тя не отговаря на европейските екологични стандарти. Процентът на рециклирани отпадъци, предвидени в проекта, не е задоволителен. Доста сме шашнали евроекспертите и с екстравагантната идея да возим брикетите до Варна. Брюксел категорично не е съгласен, че този вариант ще донесе достатъчно приходи на общината. На второ място комисията изрази недоволство и от провеждането на търга за строител на завода.

"Надяваме се, че ще има окончателно решение за първата част от проекта в средата на годината (депото и инсталацията - б. ред.). Що се отнася до втората, вярваме, че тя би могла да бъде одобрена в края на годината, ако допълнителните анализи и подготовката на апликационната форма се доставят навреме". Така в типичен административен стил отговори пред "Сега" Тон ван Лийроп, говорител на комисаря по регионалното развитие Йоханес Хан, който ръководи българския проект. ГЕРБ опитват да изтъкнат това разделяне като успех, но всъщност то подозрително звучи като "ще имате завод, но друг път".

Докато срокът за изграждането на интегрираната система за третиране на отпадъците непрекъснато се отлага, София стремително се движи към една, до болка позната за столичани ситуация.



Капацитетът на депото в Сухиндол безвъзвратно се изчерпва,



но "Московска" 33 непрекъснато го увеличава, сякаш е озонова дупка. По разчети на общината миналата година легендарното сметище трябваше да удържи до октомври 2011 г., но щом дойде 2011 г., срокът се отмести до 2012 г. Източници от екоминистерството съобщиха пред "Сега", че депото ще се напълни още преди края на следващата година, а завод за боклук ще има най-рано в средата на 2014 г. При най-оптимистичния вариант, ако Брюксел одобри финансирането в края на 2011 г., изграждането на завода ще отнеме 35 месеца (според обществената поръчка). Така остават 2.5 години, в които София няма да има друг изход освен да повтори нелепия сценарий с балите. Този път гарниран със съвсем реалната опасност от санкции по 50 000 евро на ден от Европейския съд в Люксембург заради трайна невъзможност България да се справи с боклука си.