Един мой стар приятел задълба в света на космическите частици. Той пътува по широкия свят и обяснява на студентите по физика разни неща за частиците.

Аз на него му обяснявам разни неща за ядрената физика. Колкото си по-невеж, толкова по-лесно обясняваш неща, от които нямаш понятие.

В политиката явно е така. За други неща също е така. Езиковите невежи си личат по това, че казват "Владея перфектно." Еди-кой си владеел перфектно еди-кой си език. Съмърсет Моъм на изпита за разузнавач казал, че има някакви знания по френски. Той пораснал във Франция и там ходил на училище, пък не казал глупостта, че владее перфектно френски език.

Невежите в народопсихологията си личат по употребата на национални щампи. Американците са прости. Немците са педанти. Българинът е такъв. Българите са онакива.

Аз, заставайки на пиедестала на моето невежество, поучавам моя приятел:

Вие, учените, сте много такива. Защо не направите така, че моят хладилник, вместо да консумира, да ми дава ток, както би трябвало да е според законите за термодинамиката. Защо строите опасни АЕЦ, вместо да добиваме енергия от нищото. Чрез "Демона на Максуел". Или поне чрез студен ядрен синтез.

Ядосвам моя приятел. Той също ме ядосва. Телефонира ми онзи ден и ме пита:

- Какво правиш?

- Пиша си домашното.

- За какво пишеш?

- За великия коментатор.

- А-а-а, за великия комбинатор. Остап Бендер.

- Не комбинатор, а коментатор.

- А-а-а, за великия диктатор. Филма на Чаплин.

- Не диктатор, а коментатор. Май лошо се чуваме.

Нямах търпение да обяснявам по телефона. Ще обясня тук:

Гор Видал хубаво пише на исторически теми, макар че не той, а друг е великият коментатор. Видал стана известен в България с историческите си романи "Калки", "Джулиан", "Сътворението" и други. Не всичките 24 романа на Видал преведохме, естествено. В романа "На живо от Голгота" (Live From Golgotha) Древният Рим смърди на рибен сос, апостол Павел християнизира, зарибявайки ненаситното на зрелища простолюдие с шоу програма.

Кеворк направи в неговата програма "Всяка неделя" хубаво интервю с Гор Видал. Аз не. Когато превеждахме Видал, само го слушах какво той говори за холивудските продукции на теми от историята и митологията: Язон и аргонавтите, които отишли в Колхида да откраднат златното руно. Екшън. Един от аргонавтите е родопският певец Орфей. В US продукцията Орфей е негър, понеже е политкоректно сред аргонавтите да има негър. Пък и имаше един бразилски филм, който се казваше Orfeu Negro, и мелодията от този филм стана евъргрийн. Ерго - Орфей е негър.

Щях да му кажа на Видал, че българските кинаджии също я карат през просото, но не знаех как да кажа на английски "карам я през просото".

Българските кинаджии се оплакват, че нямат пари, а киното било пари. Но какво направиха те, когато имаха възможности, за каквито колегите им в САЩ могат само да мечтаят. Холивудските продуценти плащат на всеки статист не знам колко си долара на снимачен час. А нашите, например, снимат филм за някой български хан или цар. Ето ти за масовките хиляди войници от Българската армия. Безплатно. Ето ти и конница, която да се носи през разорания царевичак.

Във времето на българския хан или цар нямало царевичаци, понеже царевицата още не била донесена от Америка. По нашите земи се сеело просо. Карай през просото. Кой ти гледа, че кинокамерата е хванала синьо небе с бели облачета и две бели дири оставени от реактивни самолети. Казват, че такива гафове можели да се чистят чрез компютърен премонтаж. Ама може ли така?

Но що пък да не може, щом може Орфей да е негър, а суперпродукцията "Цезар и Клеопатра" да е любовна мелодрама?

Отдавна нямат значение териториалните завоевания на Цезар. Имат значение неговите завоевания в територията на коментара. Commentarii de bello Gallico (Коментари за Галските войни).

Цезар така изящно ги написал, че те останали като образец на латинския език. Но и това няма значение, понеже латинският отдавна е мъртъв език, макар да бил някога lingua franca, както е сега английският.

Българските латинисти превеждаха латинските текстове предимно от руски и мога да цитирам примери, доказващи това, но хайде да не се заяждам с моите колеги преводачи. Само ще кажа, че Цезар бил велик коментатор. За разлика от днешните воюващи и невоюващи шапкари той натрупвал знание за противника.

Commentarii de bello Gallico са седем книги; по една книга за всяка една от годините, през които Цезар воювал с галите. Той почти девет години воювал с галите, осмата книга не я написал той лично, но да не навлизам в тези подробности. Той покорявал галските племена едно след друго, докато покорил и най-изостаналото и "залупено" галско племе - белгите.

Ако ми посочите по-голям коментатор от Цезар, аз ще си изям шапката (кепето). Сегашните воюващи генерали трябва да си изядат фуражките. Шпионите не знам какво трябва да си изядат.

Цезар не просто разказва как вместо едно ставало друго, както става при всяка война. Той трупал знание за бита, обичаите и вярванията на галите.

Галите вярвали, че небето може да им падне на главите. Веднъж Цезар ги нападнал нощем, в гръмотевична буря.

Да не им се смеем на галите, че със сегашните дупки в озоновия слой и истеричния климат и на нас да не ни падне небето на главите.

Галите не сечели пари. Понякога те си давали един на друг римски монети назаем. Галите тъй силно вярвали в задгробния живот, че понякога вземали заем с уговорката да го върнат евентуално на другия свят.

Не е ли очарователно? Ако милите олигарси, милите световни и български банкери знаеха, че на другия свят ще връщат, те може би щяха да крадат по-умерено.

По въпроса да си погасиш заема на другия свят учебниците по Еconomics мълчат. То пък е една наука тая Еconomics. The dismal science, както понякога се шегуват в седмичника The Economist. Не знам как да преведа The dismal science. Дали унилата или мрачната, или тъжната наука. Може би печалната наука, понеже резултатът от нея е печален. Световна криза.

Миналата сряда го казах, сега ще го повторя. Може от парите да направиш пари. И с парите, които си направил от парите, да направиш още пари. Моney makes money and the money that money makes makes more money. И така, и така, и все по-така, докато балонът се пукне от разните там деривати и не знам какво си. Гълбрайт озаглави много сполучливо една от книгите си. "Откъде дойдоха, къде отидоха парите" (Money: Whence it Came, Where it Went by John Kenneth Galbraith).

Парите са нищо. Те са само еквивалент на нещо. Не може от нищо да направиш нещо, като аз искам енергия чрез "Демона на Максуел".

"Пари, стока, пари прим" - рекъл онзи с брадата и продължава да е прав. Трябва да направиш нещо, че чак тогава пари прим.

След войната Западна Германия и Япония произвеждаха стоки, изнасяха, затова имаше западногерманско и японско икономическо чудо.

От технологичните пробиви, от изобретенията също се печели. Затова се правят инвестиции в знанието. Knowledge Economy.

Една друга брада (българинът Балан в неговата "Книга за мене си") нарича хората, които измислят нещо, "обретници".

Потърсих в Google Моney makes money and the money that money makes makes more money. Намерих го този израз в Google и се ядосах. Първото, което ми излезе на екрана, беше една стодоларова банкнота с образа на Бенджамин Франклин. Още на младини прочетох книгите му. Той не казва, че мъни мейкс мъни. Той самият бил обретник (изобретател).

За парите Бен Франклин казва, че "най-висока лихва ще получиш, ако инвестираш в знанието". Аn investment in knowledge pays the best interest.

След 1944 г. невежи хора започнаха да ни управляват. Не по наша вина; ние не ги бяхме избрали. Сега е "демокрация" и ние сами си избираме невежи бандити начело. Туй то.