Традиции и престиж, административно улеснен достъп, възможност за работа по време на следването. Това са част от преимуществата на образованието в Обединеното кралство. Процедурата за кандидатстване и прием в средните и висши учебни заведения на Острова е значително облекчена откъм признаването на обучението и изпити, а Британският съвет оказва пълно съдействие със съвети, информация и ежедневен достъп до мултимедийния си център и изключително богатата на справочни данни библиотека. Таксите за обучение във Великобритания обаче са високи, а конкуренцията за стипендии - голяма.

Кандидатстването за британските университети започва година преди началото на самото обучение. Затова младежите, които смятат да стават студенти там през учебната 2003-2204 година, трябва да действат веднага. Крайните срокове за подаване на формулярите за бакалавърска програма са 15 октомври - за Оксфорд и Кеймбридж, и 15 декември - за останалите университети. За магистърските програми няма общ фиксиран срок. Крайните дати за подаване на документите в различните вузове са различни, но процедурата навсякъде отнема 1 година. Пълна информация за условията за кандидатстване, предлаганите програми и възможностите за финансова помощ може да се получи в сградата на Британския съвет в София, ул. "Кракра" 7, телефон 087 424344, 942 43 23 и 942 43 44 (обща информация). Информация има и на сайта на съвета в Интернет http://www.britishcouncil.org/bulgaria, а също и на адрес http://www.educationuk.org.

Великобритания има добре развита система за рейтингуване на университетите, така че кандидат-студентите могат лесно да сравнят предимствата на отделните вузове. Те могат да направят справка в официалните сайтове на Агенцията за оценяване на качеството http://www.qaa.ac.uk и на Съвета за финансиране на образованието http://www.rae.ac.uk, както и в класациите на Times и Guardian - http://www.thetimes.co.uk и http://www.education.guardian.co.uk/universityguide. Кандидат-студентите да изброят специалности в университети, които се нареждат на различно ниво в рейтинговите класации, съветват специалистите.



Бакалавърски програми



Кандидат-студентите могат да посочат максимум 6 специалности. Формулярите за Оксфорд и Кеймбридж се подават поотделно, като не може да се кандидатства едновременно за двата престижни университета. Документите се получават директно от вузовете. Кандидатстването за всички останали университети се администрира от една централна организация - UCAS, като формулярът е общ за всички специалности и се получава от Британския съвет. Ако кандидат-студентът е пращал документи в Оксфорд или Кеймбридж, изброява във формуляра на UCAS максимум 5 желания. Агенция UCAS сама препраща данните на кандидата до посочените от него институции.

Повечето университети приемат на базата на оценките от дипломата за завършено средно образование и официален сертификат за владеене на английски език. Част от формуляра за кандидатстване е и кратко есе - така нареченото personal statement, в което кандидат-студентът трябва да мотивира защо иска да учи във съответното заведение. На Интернет-страницата на UCAS http://www.ucas.com има публикувани съвети как да се напише есето. Освен есето част от формуляра е и препоръката за кандидата от второ лице, обикновено учител.

Задължително е наличието на сертификат за владеене на английски. Това могат да са сертификатите на Кеймбридж за издържан изпит English as a foreign language (ЕFL) или резултатите от IELTS (International English Language Testing System). Напоследък повечето университети признават и резултатите от ТOEFL.

Британският съвет е официалният администратор за България на изпитите ЕFL и IELTS. Изпитите за IELTS се провеждат веднъж месечно, без юли и август, а сесиите за EFL са два пъти годишно - през юни и декември. Пълна информация за таксите за изпитите и датите за регистрация може да се получи в Британския съвет. Желателно е, ако изпитът е на няколко нива като EFL, кандидатите да са покрили колкото се може по-високо равнище. Изпитен център има и във Варна, ул. "Дрин" 1, тел. 052 605 880. Британски съвет-България организира изпити и в други градове при достатъчно брой желаещи. Изпитът може да бъде издържан и след подаването на документите за кандидатстване.



Средната годишна такса



за бакалавърските програми е 6000-7000 британски лири. Обучението по бизнесспециалности излиза около 6200 лири, по хуманитарни науки - 6300, по точни и приложни науки - 7500. Стипендии за бакалавърски програми се отпускат много рядко. Британското правителство не осигурява финансова помощ за тях. Намирането на спонсори не е невъзможно, но изисква много време и усилия. Има редица благотворителни дружества, но в повечето случаи те покриват много малка част от таксата.

Задължително за получаването на виза е наличието на потвърдително писмо от университета, че кандидат-студентът е приет в него. Кандидатите трябва да докажат, че са в състояние да покрият таксата за обучение и разходите си. Няма строго фиксирана минимална сума за издаване на виза.



Магистърски програми



Магистърските програми в Обединеното кралство са едногодишни и са изключително интензивни. Получаването на финансова помощ за тях е доста по-лесно. Таксите са малко по-високи от бакалавърските. Около 7000 лири са бизнесспециалностите, 6,500 - хуманитарните. Магистрите в точните науки плащат около 7,700 лири.

Кандидатстването за магистърски програми става директно в съответния университет. Сроковете за подаване на документите са различни. Някои висши училища записват студенти и между двата семестъра. Повечето вузове приемат на основата на дипломата за висше образование и сертификат за владеене на английски език - IELTS, ELF или TOEFL. Възможно е някои висши училища да изискат допълнително есе или да поставят други условия.

Британските университети обикновено признават полученото в чужбина образование, но е възможно да откажат да запишат кандидата директно в магистърска програма и да го приемат в програма, даваща по-ниско ниво на допълнителна квалификация над бакалавърското обучение. Това са така наречените Postgraduate certificate in Education и Diploma in Management study. Разликата между тях и магистърските програми е, че кандидатът не защитава дипломна работа. Тези курсове обикновено продължават между 8 и 12 месеца. Впоследствие университетът може да предложи достъп до магистърска програма.

Най-дълги са изследователските програми, приравняващи се към българската докторантура. Те продължава 2-3 години.



Разходи, работа и финансова помощ



И бакалаврите, и магистрите имат право да работят по време на учебната година максимум 20 часа седмично. Средната надница за 1 час работа е около 5 лири. През ваканциите кандидатите могат да работят на пълен работен ден. С тези пари учащите се обикновено успяват да покрият ежедневните си разходи, но те не са достатъчни за покриването на нова такса, ако студентът е бакалавър. При магистрите финансовото бреме е по-леко, защото курсовете са едногодишни и таксата се плаща еднократно.

Около 5000-6000 лири годишно излиза издръжката на живота във Великобритания. Животът в Лондон и Югоизточна Англия излиза по-скъп от този в Северна англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. Квартирите се движат между 250 и 400 лири месечно. Храната на месец излиза около 120 лири - по 30-40 лири на седмица. Между 4 и 10 лири е билетът за кино, лира и половина струва половин литрова кутия светла бира. Повечето университети имат общежития с достатъчно места за всички желаещи.

Кандидатстването за финансова помощ става обикновено година преди началото на съответния курс, така че е време желаещите да учат във Великобритания по-следващата учебна година да започват да търсят информация. Крайните срокове за различните стипендии са различни.

Да се получи бакалавърска стипендия е доста трудно. Някои университети осигуряват ограничен брой стипендии, но те обикновено съдържат изискване за произход на кандидатите или се предлагат само за определени специалности, така че кандидатите трябва да проверят предварително дали отговарят на критериите. Друга възможност са различните благотворителни организации. В повечето случаи обаче те са в състояние да осигурят до неколкостотин лири, като голяма част от тях изискват кандидатът вече да е получил някакво финансиране от университета или по друга линия.

Пълна информация за възможностите за финансиране може да бъде получена на сайта на Съвета за чуждестранни студенти http://www.ukcosa.org.uk. Тук могат да бъдат открити както всички видове предлагани стипендии, така и списък с благотворителните организации. Сайтът предлага препратки към адресите на основните институции, които се занимават с финансиране на студенти и други източници на информация.

Добра търсачка предлага сайтът на Британския съвет http://www.britishcouncil.org/eis/assfinan.htm. Информация може да бъде намерена и чрез http://www.scholarships-search.org.uk.

Предложенията за стипендии за магистърски и изследователски програми са повече. Британското правителство осигурява чрез Британския съвет



два вида стипендии за магистри -



British Chevening Scholarships и European Young Lawyers Scheme. За първата стипендия кандидатстването предстои, за втората одобрителната сесия за тази година е приключила.

Стипендиите British Chevening Scholarships са за период от 3 до 12 месеца и са пълни. Задължително е кандидатите да имат диплома за висше образование, да са на възраст между 25 и 35 години, да са работили минимум 2 години по специалността си след дипломирането и да владеят английски. Няма строго определено изискване за завършена специалност, но тази година приоритетни за програмата са 5 тематични области - европейска интеграция, икономическа политика, публична администрация и социална политика, екологични проблеми, малцинствени права.

Повече информация за стипендията може да се получи в Британски съвет-България. Крайният срок за подаване на формулярите е 11 октомври 2002 г.

Крайният срок за кандидатстване за стипендията European Уoung Lawyers Scheme за тази година е изтекъл. Стипендията е с академическа и практическа насоченост. Изискването е кандидатите да са на възраст между 25 и 35 години, да са дипломирани юристи, да работят по специалността. С предимство се ползват кандидатите, които участват в иноваторски инициативи в областта на правото. Програмата е шестмесечна, центровете за реализация й са два - Лондон и Единбург, Шотландия.

Информация за стипендии за магистърски програми може да се търси и чрез търсачките на http://www.prospects.csu.ac.uk/student/pgdir и http://www.nerc.ac.uk/research-council. Пълна информация за възможностите за търсене на стипендия може да се получи в Британския съвет.



--------------Между 100 и 1200 лири седмично за езиков курс във Великобритания-----



Наред с останалите услуги Британски съвет-България предлага безплатни консултации и администрира целия процес по записване за езикови курсове в Англия. Справочникът за 2002 година на акредитираните от Британски съвет програми включва оферти от над 300 образователни институции. Цената на курсовете тръгва от под 100 и стига до над 1000 лири за седмица. Пълна информация може да се получи в Британския съвет.



Курсове за изучаване на английски предлага и самият съвет



Тази есен те ще продължат от 16 септември до 6 декември.

Курсовете са в два формата - съботен - 4 часа или два пъти през седмицата (в късния следобед или вечерта) по 2 часа. Общата продължителност и в двата случая е 48 часа. Предлагат се 3 различни курса - за общ английски, за бизнесанглийски и за подготовка за изпитите за кеймбриджки сертификат.

Цената и за трите е 545 лева. Към нея се включва цената на учебниците и 12-месечно членство в библиотеката и мултимедийния център на Британския съвет. Регистрацията е от 2 до 14 септември.

Предлага се и подготвителен курс за запознаване с формата на изпита IELTS, цената е 55 лева. Този курс се провежда ежемесечно.