Американската мечта се оказва майка за едни, а мащеха за други. За преодоляване на рецесията американските градове разчитат на предприемаческия дух на имигрантите. В нюйоркския квартал "Куинс" финландският пекар Симо Куусисто и двама негови колеги работят под пара. Те имат 10 часа, за да изпекат 2000 малки финландски ръжени хлебчета в "Ентръпрънър спейс къмюнити китчън" (Entrepreneur Space community kitchen), след което ще си отидат вкъщи. Куусисто имигрира в САЩ през 1987 г., но много скоро започва да му липсва финландския ръжен хляб. Затова започва да си го прави сам. След време показва продукта си на изложение на фермерска продукция в Лонг Айлънд. Неговите хлебчета се харесват, търсенето им нараства и той създава кухнята си в "Ентръпрънър спейс къмюнити китчън". Това обаче не е в истинския смисъл на думата негова собствена кухня. Всъщност негови са 10-те часа, през които трябва да изпече хлебчетата. Останалите част от денонощието принадлежи на други малки производители на храни.

"Ентръпрънър спейс къмюнити китчън" е организационен модел на предприемачи от дребния бизнес в продоволствения сектор. Той е типичен за градовете, при него на производителите се осигуряват кухни, оборудване за производство и съхранение на храните, транспорт за разнасянето на продукцията и достъп до пресни продукти.



"Вие може да наемете това пространство,



така че да нямате големи разходи. Финансовият риск е много малък", пояснява Куусисто, който няма пари за собствена индустриална пекарна. Той споделя, че за да стъпи малкият му бизнес на крака и да се развива, от изключително важност е разходите да останат ниски, а производството и цялостната организация да бъдат гъвкави.

По-рано тази година нюйоркският кмет Майкъл Блумбърг обяви серия от инициативи, чиято цел е да подпомогнат имигрантите да започнат и да развиват собствен бизнес. Инициативите включваха съдействие при разработването на бизнес план и безплатни бизнес курсове за китайци, корейци, испанци и руснаци. В Ню Йорк 49% от хората, които работят в собствени фирми или в малки частни фирми, са чужденци. Индексът "Кауфман" за предприемаческа дейност показва, че в национален мащаб броят на имигрантите, които могат да започнат собствен бизнес е още по-голям. Но както уточни Майкъл Блумбърг, рискът от фалит на предприемачи от чужбина след 3 години е по-голям в сравнение с предприемачите кореняци. Индексът "Кауфман" показва ръст на предприемачеството сред имигрантите. През 2010 г. тази дейност сред тях значително е нараснала, докато при кореняците американци е намаляла. На всеки 100 000 жителите собствен бизнес всеки месец са започвали 620 имигранти, докато при американците показателят е 280 души. Имигрантите представляват 29.5% от новите предприемачи, което е растеж с 13.4% в сравнение с 1996 г. През последното десетилетие щатите, в които имаше най-значителен ръст на предприемаческа активност, бяха Джорджия, Невада и Тенеси. А според последното преброяване на населението в САЩ и в трите щата испаноговорящото население е нараснало с над 80%.

Американските градове разчитат на имигрантското предприемачество за подема си. Според адвокат Ричард Хермън, който е съавтор на книга за имигрантите, родният му Кливланд е глобална Мека заради родените в чужбина жители, които са 50% от населението му. Преди Кливлънд е влизал в т. нар. "пояс на западналостта", но сега с него си партнират Детройт и Питсбърг в създаването на регионален център по визовата програма EB-5 за имигранти инвеститори. В тези региони чужденците могат да получат зелена карта, инвестирайки $500 000 и създавайки 10 нови работни места в икономически бедстващите региони. С 25-процентното стопяване на населението си през последните десет години и упадъка на автомобилната си промишленост Детройт влиза в графата на икономически бедстващите градове. Голяма роля във възраждането на града могат да играят дори имигранти без възможността да инвестират стотици хиляди долари.



Градската търговия на дребно процъфтява



благодарение на етническите имигранти, които желаят да инвестират в райони с нестабилно търсене. "В Детройт има много недвижима собственост на ниски цени, която е голяма възможност за чужденците", смята Стивън Тобосман, който ръководи изследването "Глобален Детройт", проучващо как регионът може да спечели от таланти, родени в чужбина. "Проблемът на имигрантския бизнес винаги е бил как да се стигне до следващото равнище," обяснява Джонатан Боулс, директор на Центъра за градско бъдеще. Той има предвид недостига на пари и площ в гъсто населените квартали като "Куинс" в Ню Йорк. Това обяснява защо в момента Entrepreneur Space community kitchen е най-оптималната възможност за Куусисто да започне продажбата на финландски ръжен хляб в САЩ. "Това е първата стъпка, а следващата е да отидем по-нататък и да се сдобием със собствена пекарна", казва той.

Финландецът още гони американската си мечта - или поне има шанс да я постигне. Но за разлика от него стотици хиляди други имигранти, най-вече нискоквалифицирани, нямат дори този шанс. Според Морис Белангър, директор на Националния имиграционен форум, преди кризата американската икономика е поемала около 300 000 нискоквалифицирани чужденци. По същество това са нелегални имигранти, хора без документи. Клариса Мартинес, експертка по имиграцията на испаноговоряща организация за човешки права, твърди, че имиграционната система на САЩ затруднява чужденците да постигнат американската си мечта: "В момента изживяваме провал на системата. Имаме система, при която законните начини са блокирани и това насърчава нарастването на нелегалната имиграция", смята тя. И съответно увеличава вероятността от депортиране.

Изпълнителният директор на Американския имиграционен съвет Бен Джонсън вижда друг недостатък. През последните години американските политици са склонни



да разглеждат имиграцията повече през призмата на тероризма,



отколкото като възможност да се придаде повече динамизъм и гъвкавост на пазара на труда. И според него САЩ загубиха, отхвърляйки желанието на чужденците да станат част от американската работна сила. Той е убеден, че за Америка би било по-добре да възприема имиграционната политика повече като система за наемане на работна сила, а не като мрежа, в която тероризмът ще може да вербува изпълнители на атентати.

На обратния полюс е общественото мнение, чийто непримирим изразител е Марк Крикорян, изпълнителен директор на Центъра за имиграционни проучвания. Той категорично възразява, че Америка е загубила, като е отворила вратите си за имигрантите. "За чия американска мечта говорим? Имиграционната политика е дар за чужденците, които идват тук. Но какво става с американската мечта за самите американци?", казва Крикорян. Той негодува, че нискоквалифицираните чужденци са наводнили американския пазар, конкурирайки се с местната работна сила. "Всички, които искат да работят - млади хора без специално образование, хора с увреждания, лекуващи се наркомани, смятат, че перспективите им се саботират от нелегалните работници", твърди Марк Крикорян. Освен това готовността на нелегалните имигранти да работят за пари и в условия, които мнозина американци отхвърлят, оказва неблагоприятно въздействие върху най-нископлатената работна сила. Когато работодателите нямат достъп до евтина работна сила, те ще бъдат принудени да плащат по-високо и да осигуряват по-добри условия на труд, за да привличат законни работници, смята още Крикорян. Той обаче вижда и по-дългосрочна вреда от имигрантите - тези евтини работници



връщат назад икономиката на САЩ,



при която се намалява мотивацията за инвестиране в технологии. Налице са малко стимули за развитие на напредничави технологии в аграрния сектор, след като има работна сила, готова да работи без капиталови инвестиции. "По-високите заплати трябва да дойдат от увеличаващата се производителност. Ние спъваме този процес, ограничавайки стимула на работодателя да инвестира. В дългосрочен план нискоквалифицираната имиграция не е добра за конкурентната способност на Америка", обобщава Крикорян. Изборът в крайна сметка се свежда до това коя американска мечта трябва да се подкрепи - на американците или на родените в чужбина имигранти? "Аз предпочитам на американците", казва той.