|
| Иван Кулеков |
- Не се ли борят у вас химикът, философът и филологът? Имам предвид, че сте учили в техникум по химия, а в университета - другите две специалности.
- Хората обикновено се борят да притежават нещо чуждо, но тъй като химикът, философът и филологът много добре знаят, че аз нямам нищо, което да ми вземат, отдавна са ме оставили на мира. Освен това има с какво да се занимават. Това, с което се занимават въпросните лица, е въпросът "защо".
- Още в "Еклесиаста" пише, че "който трупа знания, трупа печал" - това ли е причината да се определяте като песимист?
- Не мисля, че "който трупа знания, трупа печал", защото "знам, че нищо не знам". В този смисъл Сократ изпива чашата с отрова напълно щастлив. Аз не съм песимист, другите ме определят като такъв. Първо, защото очакват от мен някакви смешки, а не ги получават, и второ, защото очакват да се смея, когато ми показват пръст, а аз не се смея на пръст. Извинявайте, че отговорих на въпроса ви - не смятам, че трябва да занимавам другите със себе си.
- "Когато тия, които правят шоу, се забавляват, то на публиката й е скучно" е ваша мисъл. Не ни ли стана много шоуто в политиката?
- Поради преобладаващата простащина в повечето от шоу програмите, думата "шоу" придоби негативен смисъл. Истинско шоу се прави с талант и обич към публиката. В българската политика царят бездарие и омраза, така че определянето й като шоу не е адекватно. Тези, които правят политика, не се забавляват, публиката се забавлява с тях. Единственото, което свързва двете страни, е взаимното презрение.
- Дали пък политиката не заприлича на чалга, а не на хубав виц?
- Не е ли време да престанем да се учудваме защо всички сме толкова готини, пък политиците ни не са това, което искаме? Напротив, България в момента е точно това, което иска българският народ. От всички видове политика народът ни избра мутро-полицейщината, както от всички видове изкуства народът ни избра чалгата. Ние, а не марсианците, приехме за свои псевдополитиката и псевдоизкуството. Ние, а не марсианците, изхвърляме на боклука всеки, който се опитва да прокарва идеи и дух в българската политиката и изкуство.
- Увеличиха ли се илюзиите на българското общество след 1989 г.?
- Социализмът беше общество на илюзиите. Илюзията ни беше, че социализмът ни пречи да проявим своята творческа същност и величие, но ако падне социализмът, то тогава, ах!, "до всяко добро същество (ще) застане поне още едно..." (Извинявай, Миряна!) Нищо такова не се случи. До едно алчно, озверено същество застанаха милиони алчни, озверени същества, които крещяха "Дано, дано, дано!".
- Могат ли интелектуалците да влияят на обезвереното общество?
- Мястото на интелектуалеца е там, където е и мястото на вестник "Сега" - на сергията сред смрадта на силиконовите вестници. И той е там не защото очаква нещо да спечели, не защото си въобразява, че обществото не може без него, а само защото вярва, че все пак някой трябва да казва: "Ти можеш".
- Вие твърдите, че "няма да излезем от кочината". Това не обезсмисля ли всичките ви усилия да промените човека към по-добро, ако приемем, че това е целта на творчеството?
- От клетката, където бяхме държани насила, ние съвсем доброволно влязохме в кочината и това беше същността на цялата "промяна". И това, което искаме сега, не е да излезем, а да живеем по-богато и по-дълго в нея. Някои ще кажат "България се напълни с луксозни коли и плазми, има хора, които живеят в къщи за милиони, за каква кочина говори този?" Говоря за храната. Ако духовната ти храна е помия, ти живееш в кочина.
- Като "ветеран" в президентските избори какво очаквате от тези?
- Не съм социолог, за да давам прогнози, но виждам тенденцията през годините, а тя е все по-отчаяни реакции на все по-отчаяни хора. Реакции, а не смислени действия. Вегетативната нервна система отдавна контролира мозъка на обществото.
- Защо започна още отсега борбата в тези избори да се води като пред футболно дерби - за заблуда на противника във футбола тоя е контузен, оня не е във форма, ще им играем с нова тактика, а при изборите - няма да се кандидатира, ще се кандидатира, а най-накрая се оказва, че играчите и обещанията са си ясни отдавна?
- Не съм и не искам да съм част от политиката, за да знам истинските мотиви на играещите, залагащите и печелещите от този хазарт. Но ако съдя по изявленията на министър-председателя ни, който обяснява всичко на този свят или чрез автомобила, или чрез футбола, водещите ни политици от други, извън футболни тактики, не разбират. Накрая ще купят мача и всичко ще си дойде на мястото. "Охраната" е тяхна, "съдиите" са техни, пък който иска, да играе.
- Вие преди 15 години обещахте "Шъ съ оправим", ама не стана. Може ли президентът, който и да е той, да ни оправи, като по конституция малко неща зависят от него?
- Президентът не може да ни "оправи" и това не е смисълът на тази институция. Президентът е като герба, като знамето, като химна - той е преди всичко символ на нацията и от него не бива да изискваме нещо друго. Народът пряко не си е избирал герба, знамето или химна, но си избира президента. И дали един от символите на България ще бъде мутра, фашист, безличен бизнесмен или някой морален човек, това зависи само от нас.
- Оптимист или песимист сте по отношение на развитието на България?
- Аз под "развитие" не разбирам "американска мечта", а "самоусъвършенстване" и по отношение "развитието" на България съм убеден песимист. Както съм и убеден оптимист по отношение на развитието на отделни личности. И днес в страната ни живеят изключителни творци и те нямат нищо общо с общата деградация.
- Коя е най-голямата лъжа на демокрацията?
- Че ще направи хората щастливи.
- Има ли у нас кауза, която може да обедини хората?
- Кауза "против" може и да се намери, но кауза "за" няма. И тъй като нямам друг отговор на този въпрос, ще повторя това, което вече съм казвал. Преди две седмици се проведоха протести срещу цената на горивата, в резултат на което те скочиха с около 10 стотинки, т.е. ние, като една от най-нещастните нации на света, станахме по-нещастни с още 10 ст./л. Знам това, защото в България индексът на щастието се изписва на огромни табла пред всяка бензиностанция. Ако на таблата пише: бензин, дизел - 2.50, ние като народ се чувстваме ограбени и нещастни и дори сме навити да протестираме, но ако на таблата пише 2 лева - ние сме щастливи и благодарим на партията, вожда и учителя Винету. Ние не се чувстваме ограбени и изобщо не ни минава и през ум да протестираме срещу това, че така наречената ни демокрация беше изградена изцяло върху ограбването на народа, че недоимъкът ни се дължи не толкова на икономическата криза, колкото на некадърността на това управление. На нас не ни пука, че стотици хиляди сънародници - български турци - живеят под робството на ДПС; че единствената перспектива пред стотици хиляди цигани е да станат крадци; че България се топи и бавно изчезва от картата на земята; че възрастните хора в селата умират, защото нямат пари да стигнат до болница. Никой не протестира срещу гаврата с декларациите на безработните, срещу тоталната деградация в културата, образованието и възпитанието, срещу алкохолизирането, което всяка седмица отнема човешки животи и срещу тоталното мутризиране на полицията. Пошлостта и омразата, които носят жълтите вестници, се поглъщат с кеф, никой не приема като лично и национално оскърбление наглото, просташко, байганьовско поведение на българския министър-председател. Ако ние имахме непоносимост към всичко, което не засяга собствения ни джоб, тогава и джобът ни щеше да бъде по-пълен.
- Обичате да пътувате по света, с какво ви зарежда това и не ви ли е идвало на ум да останете в някоя държава - независимо дали САЩ, дали Италия, дали Германия, или други, в които сте били?
- Едва ли ще кажа нещо различно от това, което са изпитали милиони българи, които са минали през света и са останали в България. И аз като тях се чувствам зареден с енергия в онези енергични общества и се чувствам препикан в България. Но тъй като се водя само от чувствата си и макар да не го изразявам, съм влюбен в народа, създал "Руфинка болна легнала", а ми е безразличен народът, създал друга моя любима песен, Motherless Child, живея и искам да живея в България.
- А как се чувства човек на края на света, както определихте трагедията в Япония?
- Човек, изправен пред Апокалипсиса, просто не се чувства. Опитах се да изразя това във филма, който направих, и нямам други думи, с които да говоря на тази тема. Ако Бог за пореден път е решил да сложи началото на края, е сбъркал мястото. Забравил е, че хората в Япония образуват единен човешки организъм, който може да бъде ранен, но не и унищожен.
Аз се успокоявам (донякъде), че сред нас има и хора като Иван Кулеков и Христо Бойчев. И пак бих гласувала за тях! А ония, които са навикнали на помия, за съжаление, с лекота и тях оплюват... 
