Освен със съдбовния въпрос "Ще стане ли Бойко Борисов и президент?" скуката на политическата сцена се разсейва с познат от тъпите фарсове номер. През нея претърчават лица на мизансценни политически формации с по някой изтъркан лаф, оригинален сред обичайното каканижене за инфраструктурни проекти, диверсификация на енергоносителите и борба срещу корупцията в съдебната и всички останали системи и власти. Откакто "Атака" се вписа в статуквото, Жорж Ганчев мина в пенсия, а Яне Янев се стяга за сватба, кризата в жанра, не броим ли стенограмите от заседанията на Министерския съвет, често се запълва с изяви на ВМРО трупите. Дали ще се организира подписка срещу приемането на Турция в ЕС, дали ще се протестира срещу секти с някой въргал, или от Цветанов и МВР ще се искат акции "Поругателите" срещу "гнусната песенчица Паисий кючек", славната с миналото си абревиатура допринася за преминаването на политическия фарс в буфонада, сякаш да опровергае класиците за връзката му най-вече с трагедията. Естествено, това спомага нещата да стават все по-трагични покрай всички смешки и сериозни физиономии на сцената.

От тоя вид е предложението, с което кичещи се със символа ВМРО заявиха участието си на сцена тая седмица; ако се вярва на заканите им, ще го направят още по-гласовито на 15 май с протестно шествие в София пред Вечния огън. То е диалектическо: веднъж е за задължително участие в изборите; втори път е за лишаването на граждани без начално образование и основна грамотност от право за участие в избори. Че идва от пловдивската ВМРО-НИЕ, "възстановители на свещената организация с посланието Вяра, Морал, Родолюбие, Отговорност", допълнено с "Национален идеал за единство", е без особено значение. Подобно искане бе издигнато и в 2007 г. от "войводите" на Каракачанов, наричащи се за по-голяма отлика от филибелийските на П. Атанасов "ВМРО-БНД", т.е. "Българско национално движение"; пуска се и почти винаги около изборни кампании през целия демократичен преход.

Възобновяването на това искане е достатъчно симптоматично, за да му се обърне по-голямо внимание. Опитите да се въвеждат цензови условия за политически права никога не са липсвали; със сигурност има мнозина, които ще приемат подобно предложение за разумно, та чак демократично. Най-малкото защото ласкае суетата на т. нар. образован гражданин да се мисли за политически по-ценен в сравнение с неукия селяндур и някой си Манго, трудно правещ разлика между "ляво" и "дясно" дори в извънполитически смисъл; в политически е още по-трудно не само за Манго. Хубав пример за тая суета е знаменитият репортаж във в. "Демокрация", май в първия брой. Той описваше участниците в митинг на СДС като възпитани хора, говорещи чужди езици, обръщащи се един към друг с "госпожо/господине", докато тоя на БКП бил пълен с каскети и грубияни, дето си викали "другарю". Далечни отгласи от нея са убедителните социологически срезове, в които се отчита цензът на гласоподавателите. По-големият брой висшисти и състоятелни граждани, гласували за някоя формация, нерядко е утеха за лошите й резултати, един вид морална победа. Затова също толкова разумни биха изглеждали и предложенията задължителното право на глас да се отнася само за граждани - изрядни данъкоплатци, с постоянно местожителство, говорещите български, женените с едно до три деца и т.н.

Проблемите с грамотността обаче не изглеждат тъй лесни тъкмо от гледище на здравия разум. Дори и затова, че ако правото на глас се удостоверява с диплома, ще е разумно да се отбележи, че значителна част от всякакви нашенски дипломи рядко покриват стандартите за образованост. Който не вярва, нека види произволно избрани стотина свитъка от матурата по български език, на която идната седмица ще се явят нашите зрелостници. В 1/3 от тях грамотността ще е на такова равнище, че убедено може да се иска преди гласуването избирателните комисии да правят с гласоподавателите диктовки и преразкази с елементи на разсъждение върху моменти от партийни програми. Разбира се, право на глас ще имат само получилите от три нагоре. Абсурдно, ала съвсем на място, особено ако пасажите за диктовка и преразказ са от раздел "Образование".

То обикновено се явява "приоритет" според политическия новоговор в почти всички програми от двадесетина години насам. Образование до 16-годишна възраст е и конституционно изискване, освен че е право на всеки гражданин. Щом е така, защо неграмотността е политически проблем, който се поставя като бариера пред правото за участие в избори? Кой е виновен за нарастването на броя необразовани дори в начална степен при иначе тъй големите успехи на досегашните правителства по пътя към демокрация, пазарна икономика, НАТО и ЕС? "Самите неграмотни, семействата им, племето и пр." е отговор, даван от политически неграмотни хора по същия начин, по който недоволстват, че примерно циганите били подкупни на избори или безработни между тях. Неграмотните, подкупните, безработните нарастват именно заради характерната политическа неграмотност, според която човек е виновен едва ли не по рождение за неспособността си да покрие минимални изисквания за участие в обществения живот с образование, работа, морал. В това отношение няма никакви политически грамотни партии и коалиции, след като са допуснали в началото на ХХI в. България да поддържа устойчива неграмотност по семейни, съсловни, регионални и етнически признаци.

Ето защо преди да се отнемат права на необразованите за участие в политическия живот, ще е разумно да нямат ако не право, поне очи, в него да участват партии и коалиции, дърдорещи за образование, безработица и подкупност, когато са в опозиция и увеличаващи броя неграмотни, безработни, подкупни, когато са на власт. Чудесно, но то би означавало никоя политическа формация у нас да няма такива очи, да не стигаме до права. Още по-чудесно обаче е, че тия формации имат правото да се преименуват, сякаш едни и същи съставящи ги нямат нищо общо със случилото се досега. Поради което политически грамотните отдавна рядко си правят труда да гласуват за когото и да било.