Не е нужно да си Вонегът, за да правиш реформи. Достатъчни са е малко вятърничавост и много амбиция. |
В началото Желев се опита да наложи фалшификата "разграждане" (в песенния шедьовър на либерализма "Разграждал Желю система"). По-късно Луджев нанесе необходимата корекция и поради въпросната заслуга завоюва почетната титла "Митьо Риформата". Срещу дългогодишните оплаквания под мотото "Реформи срещу пари!" фискалният опълченец Дянков ревна гороломно: "Пари срещу реформи!" Така нещата се върнаха по местата им.
А да правиш реформа в края на краищата се оказа фасулска работа. Номерът е да й хванеш номера. Тоест да й хванеш терка. Сиреч да й хванеш чалъма. И, разбира се, според дейностната класификация на Вонегът, не беше необходимо да си малко чалнат, но определено помагаше.
Та всички се юрнаха да правят реформи. Що реформа бе изпедепцана през тези две десетилетия по земите български, що чудо, един Господ знае, ма и за него не съм сигурен. Пари, естествено, така и не дойдоха отникъде.
Властта даде пример за ефективни и съдържателни административни реформи. От 14 министерства и 58 държавни агенции създаде 17 министерства и 63 държавни агенции, после съкрати 4 министерства и ги направи на 6. Агенциите намаляха с 15, за да се увеличат с 32. Туризмът бе министерство, после държавна агенция, пак министерство, май ще бъде и офшорна фондация или най-малкото корпоративна дирекция към директорската корпорация.
Просветното министерство в началото беше две министерства (едното на средното образование, другото на науката и висшето образование), после събра двете в едно, после глътна и културата, после я изплю, сега е лапнало младежта (която първо бе в спортното министерство, което пък от своя страна ту бе министерство, ту не бе министерство), очаква се да бъде интегрирано с Министерството на вътрешните работи (както впрочем е било някога здравното министерство) и Хигиенно-епидемологичният институт (както впрочем не е било никога нито едно министерство).
Българската академия на науките не остана назад. Пенливият талвег на реформите отнесе наличните 69 института (доколкото си спомням) и ги донесе като 41 института (доколкото хептен не си спомням). Институтът за хората, примерно, се сля с Института за обществото и бе трансформиран в Институт за хората и обществото. Очаква се от него догодина да възникнат три нови института - Институт за останалите в България хора, Институт за емигриралите от България хора, Институт за археологическите останки от обществото.
Изпълнителната власт отговори достойно на предизвикателството. Мести столичното кметство в сградата на Министерството на земеделието, а Министерството на земеделието - в сградата на столичното кметство. Министерският съвет ще заеме сградата на Сатиричния театър, парламентът ще мине на палатки в Южния парк, летище "Божурище" ще бъде вкарано под земята, метрото ще го превозваме с дирижабли.
Реформа до реформата, прочее, мила моя майно, льо! И пак льо!
P. S.
Наскоро се оказа, че реформа в театъра изобщо не е необходима. Там проблемът с художествената ценностна йерархия бил вече решен. "Мишел Бонев има страхотни качества. А това, че нея я оплюват... то и Чехов са го оплювали и не са го признавали" - каза Татяна Лолова пред сайта "всекиден".
Е, в душите ни остава известна горчивина - как си е позволила тази велика българка да сравнява гигантката Бонев с пигмейчето Чехов!
Но да простим на Лолова. Те и на Шекспир понякога са прощавали.