|
| Шансовете на Доминик-Строс Кан да спаси политическата си кариера са нулеви. Срокът за заявяване на президентската кандидатура наближават, но едва ли съдебната машина ще действа на такива бързи обороти, а и в негова полза. |
Във водовъртежа на коментарите, предизвикани от ареста на Строс-Кан, състоянието на предполагаемата жертва бе забравено.
А не трябваше да се случва това
Става въпрос за справедливост, а не за кариерите на високопоставени фигури от политиката и финансите. Скандалът нанесе тежък удар на МВФ и на френската политика. Строс-Кан, четвъртият французин, застанал начело на МВФ, е смятан за компетентен и напредничав ръководител на институцията, управляващ в решителен период, когато се правят опити да се стабилизира световната икономика. Той се изправи срещу големите защитници на неолиберализма, насочвайки вниманието към заетостта, и дори заяви, че държавите, изправени пред спекулативен натиск, могат да контролират капиталите като средство за защита. Суровите условия, наложени на Гърция и Ирландия, повдигнаха много въпроси до каква степен старото мислене наистина се е променило. Докато лихвите по гръцките облигации продължават да се качват, отстраняването на Строс-Кан не можеше да дойде в по-неподходящ момент за Гърция и за МВФ. Фондът обаче разпространи официално съобщение, в което обяви, че работи на пълни обороти.
Френската политика обаче не
Докато рейтингът на Никола Саркози все повече пада, то ДСК, както шефът на МВФ е известен, изглеждаше (не само от дясното крило на социалистическата партия) като единствения кандидат, който може да седне в стола на френския държавен глава. Той трябваше вече да е издигнал кандидатурата си и ако го беше направил, щеше да бъде смятан за основен кандидат на социалистите. Отиващият си президент бе дискредитиран, в социалистическата партия пък цари безпорядък - не може да се справи с конфронтацията на непримиримите барони. С опита, който има от МВФ зад гърба си, Строс-Кан можеше да бъде идеалният човек, който да преведе Франция през финансовата буря. Той обаче не е човек без история. Има поредица от сексуални провинения, както и документиран вкус към луксозния начин на живот. Снимка, на която той и съпругата му се качват в "Порше" в Париж, бе достатъчна, за да създаде полемика, въпреки че се оказа, че колата не е негова. Това обаче не се оказа достатъчно, за да го спре по пътя му към Елисейския дворец.
Отстраняването на Строс-Кан обаче остави социалистическата партия в шок и това не се случва за първи път в съвременната й история. Човекът, който ще наследи умерения Строс-Кан, е Франсоа Оланд, който предпочита скутерите пред поршетата. Бившата му половинка Сеголен Роял отказва да бъде издигната, поучила се от опита си, когато бе кандидат за президент. Спешните сбирки на социалистическите барони доставят невероятно удоволствие на крайната десница, особено на Марина льо Пен. Няма да й е трудно, като се има предвид, че провалът на Строс-Кан не е само негов личен, но и на един цял елит. Дали е справедливо или не, крайната десница може да обере лаврите.
МВФ трябва да е в крак с икономическите промени
За да бъде сменен Доминик Строс-Кан, финансовата институция трябва да се обърне към Китай и Индия
Обвиненията срещу Доминик Строс-Кан показаха някои от най-лошите страни на британската журналистика. Някои вестници изобщо не се занимаваха със случая, може би защото МВФ е организация, за която знаем малко, а бившите голямоформатни вестници се наслаждаваха на смесицата от много пари и "шумни веселби", въпреки че казусът е свързан със сериозно криминално престъпление. Тв кадри от задържането на шефа на институцията се появиха в контекста на новините за договарянето на нов финансов спасителен пакет за Гърция.
Преди време МВФ реши да удвои капитала си на 756 млрд. долара, а група от държави с бързо развиващи се икономики, водени от Китай и Индия, увеличиха своя дял, което частично се дължи на нарасналото им значение в световната икономика. Това обаче стана за сметка на по-бавно развиващите се икономики от страните от Г-7, сред които са САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада, чието участие и право на глас намаляха. Освен това се наблюдава провал на т. нар. Вашингтонски консенсус, който се ползваше с подкрепата на МВФ, Световната банка и на американското финансово министерство. Това е идеология, която защитава прекратяването на контрола на капиталите и е в полза на по-ниските държави разходи, приватизацията и намаляването на плащанията, за да се стимулира конкурентоспособността.
Повтарящите се и пагубни провали на тези политики в Африка, Азия и Латинска Америка не бяха достатъчни, за да се покаже, че тази идеология не работи, и се стигна до скъпия фалит, обявен от Аржентина през 2002 г. Тъй като целият предходен период бе опит за въвеждането на икономиката от Вашингтонския консенсус, нямаше кой да бъде обвиняван, когато той се провали така грандиозно и доведе Аржентина до фалит. Това се повтори и при последната криза, в която изпаднаха всички западни икономики. МВФ се провали и не успя да предвиди най-големите икономически кризи след Голямата депресия през 30-те години на ХХ век насам.
Макар и временно повечето западни правителства отхвърлиха неуспялата идеология, за да избегнат икономическа катастрофа. МВФ обаче се приспособи към новата ситуация, като дори се похвали наскоро в една статия, че "ние работим съвместно с правителствата, за да защитим и дори да увеличим социалните разходи".
Влиятелните проучвания на МВФ показват колко контрапродуктивно ще бъде намаляването на правителствените разходи и как нарасналите държавни инвестиции са отговор на икономическата криза. Сега, когато позицията на Г-7 се промени в полза на по-ниските държавни разходи, приватизацията и намаляването на плащанията, този нов начин на мислене може и да продължи. Във всеки случай обаче хитрините на МВФ идват в Западна Европа (като фондът е малкият партньор на ЕС) с предсказуеми резултати. Прогнозите за растеж бяха намалени за Португалия, Гърция и Ирландия, както и за Великобритания - не ни е необходим МВФ, когато ви управлява правителство на торите.
Живеем в изключително време. В историята, поне до края на ХIХ век, Китай и Индия бяха далеч от големите икономики за разлика от някои от икономиките в Западна Европа и тази на САЩ. Този бърз растеж в последните десетилетия означава, че световната икономика се връща към традиционното си състояние. Това трябва да бъде отразено при състава, правото на глас и ръководството на МВФ. Като се вземе под внимание бързият растеж на икономиките на Китай и Индия, ще трябва всички да се настроим за един нов ръководител на МВФ от Индия или от Китай.
Преди време МВФ реши да удвои капитала си на 756 млрд. долара, а група от държави с бързо развиващи се икономики, водени от Китай и Индия, увеличиха своя дял, което частично се дължи на нарасналото им значение в световната икономика. Това обаче стана за сметка на по-бавно развиващите се икономики от страните от Г-7, сред които са САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада, чието участие и право на глас намаляха. Освен това се наблюдава провал на т. нар. Вашингтонски консенсус, който се ползваше с подкрепата на МВФ, Световната банка и на американското финансово министерство. Това е идеология, която защитава прекратяването на контрола на капиталите и е в полза на по-ниските държави разходи, приватизацията и намаляването на плащанията, за да се стимулира конкурентоспособността.
Повтарящите се и пагубни провали на тези политики в Африка, Азия и Латинска Америка не бяха достатъчни, за да се покаже, че тази идеология не работи, и се стигна до скъпия фалит, обявен от Аржентина през 2002 г. Тъй като целият предходен период бе опит за въвеждането на икономиката от Вашингтонския консенсус, нямаше кой да бъде обвиняван, когато той се провали така грандиозно и доведе Аржентина до фалит. Това се повтори и при последната криза, в която изпаднаха всички западни икономики. МВФ се провали и не успя да предвиди най-големите икономически кризи след Голямата депресия през 30-те години на ХХ век насам.
Макар и временно повечето западни правителства отхвърлиха неуспялата идеология, за да избегнат икономическа катастрофа. МВФ обаче се приспособи към новата ситуация, като дори се похвали наскоро в една статия, че "ние работим съвместно с правителствата, за да защитим и дори да увеличим социалните разходи".
Влиятелните проучвания на МВФ показват колко контрапродуктивно ще бъде намаляването на правителствените разходи и как нарасналите държавни инвестиции са отговор на икономическата криза. Сега, когато позицията на Г-7 се промени в полза на по-ниските държавни разходи, приватизацията и намаляването на плащанията, този нов начин на мислене може и да продължи. Във всеки случай обаче хитрините на МВФ идват в Западна Европа (като фондът е малкият партньор на ЕС) с предсказуеми резултати. Прогнозите за растеж бяха намалени за Португалия, Гърция и Ирландия, както и за Великобритания - не ни е необходим МВФ, когато ви управлява правителство на торите.
Живеем в изключително време. В историята, поне до края на ХIХ век, Китай и Индия бяха далеч от големите икономики за разлика от някои от икономиките в Западна Европа и тази на САЩ. Този бърз растеж в последните десетилетия означава, че световната икономика се връща към традиционното си състояние. Това трябва да бъде отразено при състава, правото на глас и ръководството на МВФ. Като се вземе под внимание бързият растеж на икономиките на Китай и Индия, ще трябва всички да се настроим за един нов ръководител на МВФ от Индия или от Китай.
|
| Ръководството на социалистическата партия заседава вчера извънредно по казуса "ДСК". На снимката - бившата соцкандидатка за президент Сеголен Роял, която отказва да участва пак на изборите. Този път най-вероятно ще се пробва бившият й съпруг Франсоа Оланд. |
