визитка

Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в Софийския университет, където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Директор е по изследванията в ББСС "Галъп". Женен, с две деца.

--------------------------

- Г-н Георгиев, Бойко Борисов се опитва да диктува интригата за изборите, но истина ли е, че всички ги е страх от него и треперят?

- Може би той самият така преживява своята роля в сегашния предизборен цикъл. Ако е толкова страшен, би могъл да ги уплаши и като обяви тутакси своята кандидатура. Не е проблемът в това кой кого плаши. Никой не се плаши чак толкова от Бойко Борисов. Безспорно, той е един от възможните и сериозни кандидати на управляващите, ако не и най-сериозният. Истината е, че няма вопиюща необходимост към този времеви период да са ясни всички кандидати. Но ако до края на юни няма по-голямо прояснение от това, което имаме в момента, вече бихме могли да се притесняваме, че нещо става с подготовката на следващите избори. Макар да съм убеден, че до края на юни, началото на юли ще има достатъчна яснота, за да не бъдат нашите коментари спекулативни. Друг е въпросът, че залогът е достатъчно голям за всички основни политически сили. Той не е особено голям за "Атака", която си излъчи кандидата, не е особено решаващ от национална гледна точка и за "Синята коалиция". Но трите основни играча на следващите избори - ГЕРБ, БСП и ДПС, могат да си позволят още месец-два умуване. Безспорно, всяка една от тези страни можеше по-рано да определи своята позиция, ако някой го беше вече сторил.

- Според вас каква точно е дилемата пред Борисов и знае ли името на кандидата на ГЕРБ за президент, или още претегля на кантара по-малката злина?

- Трудно ми е да вляза в неговия субективен свят и неговите дилеми. Но дилема очевидно има и индикатор за това е, че евентуалното му собствено кандидатиране е реална алтернатива, върху която мисли и претегля дали е по-добра линия на поведение, отколкото оставането му като премиер. Виждам няколко такива индикатори. Първо, той очевидно донякъде смени стила на публичното си поведение. Все по-често си позволява да заиграва в един ролеви репертоар, който да го прави по-умерен, по-национално отговорен, по-департизиран. Това, което е типично амплоа за един президент - достатъчно равноотдалечен от политически партии. И второ - очевидно той или хората край него му подсказват някои достатъчно силни аргументи защо евентуално кандидатиране не би било абдикация от отговорностите на премиер. Защото съществува рискът да попадне в такова тълкувание. И засега намира аргументи, че трябва да бъде завършена реформата в съдебната власт, а там президентът безспорно има определен тип възможности поне частично да влияе върху кадровата политика на определени звена на съдебната система. На трето място, забелязваме известно протягане на ръка с частична взаимност към ДПС. Една евентуална подкрепа от ДПС би го опазила от кошмара на балотаж, а ако стигне до втори тур - повишава шансовете за победа.

- Ако обаче Борисов се кандидатира, той няма резервен премиер. Смятате ли, че един Симеон Дянков би могъл да овладее партията и да ръководи правителството?

- Защо да няма? Ще намери някой резервен премиер. Управленски капацитет от Борисов може и да има по-голям, но овладяването на партията е по-друга линия. Бойко Борисов е човек, който е свикнал да владее партията и в статуса си на неформален лидер.

- ГЕРБ претендира за всички основни постове - президент, премиер, кмет на София и шеф на Народното събрание. Това съсредоточаване на власт не е ли опасно за една демокрация?

- По-принцип за демокрацията няма по-голяма опасност от свръхконцентрация на власт в прекалено малко ръце. Това е амбициозна цел за една партия, която иска да оцелее в политическото пространство, а не да й се случи това, което се случи на някога силните сини или на някога силното НДСВ. Затова е политически рационално да се мисли в такива термини. Няма партия, която при възможност би се отказала да се стреми към такава цел. Друг е въпросът дали гражданското общество ще го приеме за добър изход.

- Румен Петков предупреди, че ако няма балотаж за президент, това ще е катастрофално за кметския вот за БСП. Но същото важи и за ГЕРБ, ако президентът не е техният човек. Тогава?

- Затова е голям залогът, затова не се бърза. Кандидатурата на Бойко Борисов от една страна безспорно е най-силната в мажоритарния смисъл измежду кандидатурите на ГЕРБ, но Бойко Борисов има потенциала в по-голяма степен от който и да било друг от ГЕРБ да мобилизира протестен вот срещу себе си. Така че ако той е кандидат, това навярно би мобилизирало в по-голяма степен симпатизантите на ГЕРБ, но и противниците на ГЕРБ. Това го прави рисковано. И затова му е нужна по-голяма гаранция - примерно подкрепа от ДПС.

- Какво сочат вашите проучвания, защото се оказа, че досега Бойко Борисов е единствената фигура, която може да спечели вота от първия път, без да иде на балотаж. Има ли друга такава фигура?

- Засега не сме засекли друга такава фигура. В интерес на истината, всички, които в момента тестваме от другите възможни кандидатури, ги тестваме в чисто мажоритарно качество. Докато Борисов се явява и в качеството си на премиер, и на политическа фигура, и на имащ достатъчно симпатизанти като мажоритарна фигура. Така че това донякъде го привилегирова.

- Добра стратегия ли е това президентският вот да тегли местния и затова да са на една и съща дата?

- Честно казано достатъчно различни са. Не знам до каква степен реално ще наблюдаваме такова теглене. Бих казал така - неудачни кандидати в президентския вот могат да мобилизират определени сегменти от електоралния корпус. Но свръхудачни едва ли ще доведат по-голяма мобилизация на местно равнище от това, което би го имало и ако беше независим местният вот.

- Има ли според вас нова коалиция в парламента ГЕРБ, "Атака", ДПС, или както иронично я наричат - ГАД? И защо Борисов се срамува да си признае коалиция с ДПС?

- Да, последната седмица имаше няколко знакови гласувания, в които като че ли има такава коалиция. До каква степен те ще се доразвият в нещо реално, не мога да кажа. Съмнявам се да се случи това, защото полза от нея в някакъв смисъл, и то много условна, би имал ГЕРБ и може би ДПС в определени казуси. Безспорно стабилна коалиция не може да има около тази тройка. Предпочитам тук още малко да понаблюдавам.

- Иван Иванов от "Синята коалиция" каза, че те не изключват подкрепата на ДПС да е скрепена с договорка за продажбата на апетитни предприятия като "Булгартабак"?

- Около някакви ситуативни бизнес възможности е възможно да има такова ситуативно коалиране, но дали ще прерасне в политическа коалиция, би било странно и честно казано, съмнявам се и ГЕРБ да спечелят, ако са го заложили като стратегия.

- Не се ли мисли и за след изборите. С една подкрепа на ДПС може да се състави второ правителство на ГЕРБ, ако Борисов заеме президентския пост?

- Второ правителство в рамките на този управленски мандат между ГЕРБ и ДПС? Това означава да е последно за ГЕРБ. Все пак наближават и парламентарни избори.

- Защо ГЕРБ толкова много държат на поне шест месеца уседналост. Дали защото се страхуват от това, че вотът може да бъде купен, или защото искат да прикрият преместване на избиратели, което самите те са направили по-рано, като обявят, че се борят срещу това явление?

- Може би по-скоро второто. Ако някой има потенциал и ресурс да купува на тези избори, това преди всичко са ГЕРБ. Кризата оказва влияние върху всички потенциални купувачи на гласове.