|
Още докато се уговаряхме за среща с Юлиян Генов, той поднесе първата изненада. Помоли да я отложим, защото се готвел за изпит. Едва след като покри кандидатския минимум по мениджмънт, бизнесменът ни прие в офиса си. Още от вратата минахме към главното: откъде у един успешен, 51-годишен български бизнесмен, интерес към науката?
Юлиян Генов изучава холандския изследовател Хеерт Хофстеде,
световнопризнат капацитет в междукултурната психология. Често задълбава и в съчиненията на други известни антрополози, психолози и философи. В опита си да си отговори на въпроса "Защо българинът толкова трудно успява в създаването на благосъстояние?" заедно с водещи български учени през последните три години прави фундаментални изследвания на българската култура на работното място. Съпругата му Жени не само подкрепя интересите му, но сама активно инвестира в образованието си. Последователно е придобила бакалавърска степен и професионален сертификат по мениджмънт в НБУ. Двамата заедно посещават магистърска програма по мениджмънт в Сити Юнивърсити.
Генов току-що се връща от конференция в Малайзия, където изнесъл доклад за връзката между културните ценности и мотивите за предприемачество на базата на изследвани над 400 предприемачи от България. Готви дисертация по корпоративна трансформация и същевременно чете лекции в НБУ и СУ. С това поведение той, дума да няма,
рязко изпада от общоприетата представа за български бизнесмен.
Впрочем, той самият не обича да го наричат така.
В офиса си прие с учудване въпроса откъде произлиза страстта му към науката. Далеч по-логичен би бил въпросът откъде се е взела страстта му към бизнеса, заяви той. Изградилият успешна фирма още през 1990 г. предприемач винаги се е смятал за човек на ума. Признава, че е обладан от огромно честолюбие. Той и досега не може да си прости, че е давал ухо на съвети, внушаващи плахост и смирение. Когато тръгнал от провинцията към столицата да кандидатства в езикова гимназия, баща му го посъветвал да избегне английската, защото там били децата на хора от лъв нагоре, а произходът на Генов бил "непрогресивен"...После се оказало, че щял да успее.
Четиринадесет години работил в държавни предприятия. Работил там добре - с ум и амбиция, но нито за момент не повярвал в икономическата състоятелност на социализма.
Оприличава този период с песента на Висоцки "Бег на месте"
Именно честолюбието го тласка към бизнеса и на 3 април 1990 г, използвайки първата възможност, създава ПроСофт. За да се отприщи една тъй дълго стаявана ярост.
Твърди, че открай време фирмата му е лаборатория за експерименти в областта на човешките ресурси. Започнал да прави инвестиции в хора с ясното съзнание, че в България това е изпреварващ времето си ход. В момента има двама щатни психолози във фирмата, което си е лукс за нашите компании. Желанието му да чете лекции, научният му интерес според него са съвсем логични неща. Още като студент-второкурсник жадният за истинска наука Юлиян чете американски монографии по компютърни науки, които не са били достъпни за другите.
Сигурен е, че би изкарал доста повече пари, ако се беше посветил изцяло на бизнеса, вместо да отделя толкова време за четене. Но за него бизнесът няма смисъл сам по себе си. Фразата, че парите са само средство, а не цел, Генов възприема много сериозно и буквално. Бизнесът му помага да спонсорира няколко уникални изследвания върху манталитета на българина - по-специално как той се представя в работната среда. Открай време се е интересувал откъде е това неизкоренимо нашенско:
"Я не сакам я да съм добре, а Вуте да е зле."
И желае да убеди обществото, че ако не се поеме курс на съзнателно усилие към промяна на ценностите в точно определен аспект, то ще останем извън борда на процеса на глобализация с всичките произтичащи от това последствия...
На Юлиян Генов му се ще с все сила да извика, че българските деца са един прекрасен хардуер. Че самите ние им пълним главите с погрешен софтуер. Това започва в семейството с изисквания за послушание и безусловно уважение на възрастните, и "мъдрости" от рода на "Налягай си парцалите", "Всяка жаба да си знае гьола", "Tи ли ще оправиш света?" и "Преклонена главица сабя не я сече". Работата довършва училището, където се изисква послушание, конформизъм, а понякога и откровено доносничество. Процесът на обучение е центриран около учителя, вместо около ученика. Вместо изразяването на собствено мнение в открита дискусия се насърчава зубренето, по възможност от учебника, написан от самия преподавател...
Подобна среда е разрушителна
според бизнесмена-социален психолог. Докато се занимава с мениджмънт в Сити Юнивърсити, той се убедил в предимствата на американската система на обучение. Харесва образованието, което развива критичния дух и свободомислието и поощрява състезателността. Японската система на послушание и чинна йерархия според Генов не е продуктивна. Японците успяват не заради системата си, а въпреки нея. Те, както и повечето други далекоизточни народи, са дългосрочнo ориентирани вследствие на своите религии. При тях минава това, че едно поколение ще бачка по 16 часа, но следващото вече ще живее добре. Българинът не би се навил на такова нещо, убеден е той. Българинът би искал 8 часа труд и заплащане като в Европейския съюз. Или, както в един виц навремето: "Да работим като поляци, да живеем като шведи." Само че днес и поляците започнаха да работят като шведи...
На работното си място нашенецът предпочита стриктните правила и ясно изразените йерархии. Не обича риска и промените, предпочита да се крие в колектива. Ориентиран е по-скоро към взаимоотношенията, като поставя резултатите на по-заден план. Всичко това ни изпраща на противоположния полюс по основните културни измерения спрямо англосаксонските, немскоговорящите и скандинавските народи - практически спрямо всички, които са доказали през последните векове, че успешно създават благосъстояние!
Според резултатите от изследванията на Генов почти всеки млад човек под 30 години с висше образование, живеещ в София, вече е готов европеец. Въпросът е обаче всички да разберем,
че робуването на традициите е вредно
и ни държи като котва към нашето минало.
В своите изследвания Генов установява тревожния факт,че близо 80% от българите са с външна локализация на контрола, т.е. те са индивиди, които вярват, че големците решават всичко, чe животът им е предначертан от съдбата и от тях нищо не зависи, че късметът е в основата на техните успехи и неуспехи и т.н...Тази външна локализация на контрола се формира до 14-годишна възраст и е резултат от прекаления натиск на обществото върху индивида към послушание и конформизъм и от безпринципното упражняване на властта от родители и учители. Случвало ли ви се е за едно и също нещо понякога да наказвате, а друг път да хвалите? Бинго! - възкликва Генов. Точно така култивирате пагубната външна локализация у своите деца. Докато във всички напреднали страни съотношението е обратно - над 80% от хората са с вътрешна локализация - те са склонни да поемат своята съдба в собствените си ръце и да носят отговорността за своя избор.
Генов абсолютно не приема факта,
че в едно изказване министърът на културата се похвалил,
как по култура отдавна сме били в Европа. Културата не е само артефакти и гробници. Най-важната култура е културата, която обуславя поведението в обществото, културата на работното място. Именно тази ни култура ни дърпа назад. И дава пример със Северна и Южна Италия. Културата на Южна Италия е колективистична, кланова. Затова там има мафия. Културата на Северна Италия се доближава до немската и швейцарската. И къде е богатството, а къде е беднотията? пита той риторично. При нас културата е такава, че едва ли не, е въпрос на чест да не работиш. "Учи, мама, за да не работиш."
Според Генов голяма част от населението ни е тотално неподготвено за това, което ни чака в Европа. Ако онези, които като правило не гласуват или пък чакат поредния политически лидер да ги "оправи", си представят само за миг каква конкуренция и какви високи изисквания ги очакват, те тутакси биха се отказали от членството. Защото ще трябва да се изправят пред огледалото, в което ще видят мързел и дървена философия в огромни количества. Такава е истината.
"Аз не съм политик, затова не ме е страх да я назовавам", казва на изпроводяк Юлиян Генов." Все някой трябва да сложи пръст в раната."
|