Въпроси и мнения изпращайте на адрес: iosarian@yahoo.com



Едва ли са много хората, които с леко сърце биха приели в дома си диво животно, особено ако става дума за най-страшния хищник по нашите географски ширини. Има обаче нещо много романтично в идеята да се върнеш назад към епохата, когато древните вълци са се присъединили към хората, за да ловуват заедно с тях. И днес се носят най-различни слухове за успешни кръстоски на овчарски кучета с вълци и за удивителните качества, които придобиват полудивите кучета, родени след този странен природен експеримент.



Чехословашкият вълчак е единствената



кучешка порода, в чиито вени тече над 25% вълча кръв. Вълчаците са рожби на природата - естествени, силни, бързи и много умни. Трудно е да ги различиш от вълци, но те лесно ни преценяват с жълтеникавите си очи. Те не гледат към стопанина си, защото го чувстват и знаят добре какво прави той във всеки един момент. Не ги интересуват подробностите - ден или нощ, мраз или жега, нищо не може да ги откаже от това, което са си намислили. Ако трябва да се изминат 100 км, ще бъдат изминати, ако трябва да се намери изгубена следа, ще бъде намерена - вълчаците имат изключително чувство за ориентация и мълниеносна реакция. Без съмнение, чехословашкият вълчак е едно от най-интересните съвременни кучета.

Той е много игрив и темпераментен, обучава се сравнително лесно. Има много и разнообразни качества - не може да бъде наречен "тесен специалист". Обучението на тези кучета-вълци трябва да има ясна цел, умното животно трябва да се мотивира, иначе няма да има послушание. Вълчакът не понася безсмислените повторения на едно и също упражнение, лесно се отегчава и демонстрира безкрайно силния си характер. Той има изключително силни възприятия и е



незаменим при проследяването



Най-често се използва в армията, но дресировката му отнема много повече време, отколкото при другите породи. Вълчаците никога не лаят, те вършат работата си тихо и незабележимо. Те са истински независими кучета и могат да бъдат пускани на групи, без човешка помощ, да изпълнят определена задача. Най-голямото качество на вълчака - неговата независимост и сила - е и негов най-голям порок. Човек не става автоматично господар на това животно, той трябва да си извоюва позицията на главатар в глутницата.

Кръстосването на куче с вълк не само е подсилило издръжливостта и възприятията на породата, но и е възвърнало на вълчака древните природни инстинкти на кучето. Изключително впечатление правят бързото приспособяване на кутретата и всеотдайността на майките. От създаването на породата не е имало нито един случай майка да изостави или нарани своите бебета. Както и при вълците, женските на вълчака



се разгонват само веднъж годишно,



а при отглеждането на малките важи едно-единствено правило - "не се бъркай в работата на майката".

Хората, които се интересуват от породата чехословашки вълчак, трябва да имат предвид няколко много важни момента. Това са безкрайно умни животни и имат нужда от дълго и последователно обучение от най-ранна възраст. Поколения наред вълчаците са били използвани от хора, чиито представи за кучета са много неконвенционални. Това куче не може да бъде вързано или затворено - вълчакът е готов на самоубийство, ако бъде лишен от контакт с хората си. Тази порода не става за охранител, тъй като се отнася към хората като към "същества от своя вид". Породата е изключително неподходяща за неопитни кучкари. Социализирането и дресировката отнемат много време, търпение и усилия, при това вълчакът има нужда да изразходва повече енергия, отколкото всяко друго куче.

Кутре на чехословашки вълчак може да се купи на цена между 300 и 800 долара. В Чехия, Словакия, Австрия и Унгария има достатъчно развъдници, но никой от тях не "праща" кучетата до новия дом. Човек трябва сам да отиде и да избере домашния си вълк. Инструкции за отглеждането на кутре от породата могат да бъдат получени от добър развъдчик - някой, който е гледал такива кучета в продължение на години и има отношение към тях. За отглеждането са необходими много компромиси и нерви, но казват, че си струва.