Не са малко обаче и хората, които, дори и след като валутният борд у нас навърши пет години, продължават да залагат на спестявания във валута. Немалко сделки, особено за наеми и недвижими имоти, упорито се обявяват в долари. Затова понякога големите промени в курсовете могат да се окажат болезнени.
От началото на годината досега щатската валута неизменно поевтиняваше спрямо еврото. Пробита беше и смятаната за психологическа граница от 1 евро за един долар, след което еврото продължи да поскъпва. Заедно с него повиши стойността си и вързаният за общата европейска валута български лев. Обменният курс на БНБ за лева спрямо долара преди десетина дни почти достигна 1,93 лева за долар. След това спадът спря и щатската валута започна да се съвзема и дори се върна над паритета с еврото. И все пак през тази година доларът вече загуби малко над 10% от стойността си.
Първоначално експертите предвиждаха еврото да продължи да поскъпва леко в следващите месец-два, след което постепенно отново да се върне към паритета. Пазарът обаче изненада наблюдателите и сега
никой не се наема да прави конкретни прогнози
Мненията на дилърите варират от продължаващо поевтиняване на долара и временно стабилизиране на ниво 1,03-1,05 евро за долар (в зоната около 1,80 лева за долар) до сериозно поскъпване на щатските пари в средносрочен план.
Точно затова и никой от експертите не се наема да препоръчва в каква чужда валута е най-изгодно да се заделят пари.
Проучване по банките показа, че няма промени в броя на доларовите депозити. Това означава, че българинът не се е притеснил особено и не е хукнал да обръща сметките си от долари в друга валута, както се е случвало в предишни години. Очевидно е надделял здравият разум на нашенеца. По принцип при рязък спад в курса не бива да се продава или да се преструктурират спестяванията.
Експертите в банките са на мнение, че за големи суми за застраховка срещу рисковете най-добре е да се разделят авоарите - една част в долари, една част в евро, ценни книжа и т. н. Такава е и световната практика. Масовият българин обаче няма особени "проблеми" с големи суми и затова съветът на специалистите е да се доверяваме на личните си предпочитания. А и да не забравяме, че живеем в собствената си страна със собствената си валута.
Във време на колебания на курсовете има и още едно основно правило -
малкият играч по правило губи,
най-вече заради непознаването на тенденциите и склонността да се поддава на масова психоза. Такива случаи имаше не един и два у нас преди години. В момента обаче подобни опасения няма, малко вероятно е и да бъдат позволени кой знае какви сериозни отклонения от нивата около паритета на долара и еврото. Така че спестителите във валута след разделянето на портфейла си е най-добре да се ориентират по лихвите за банкови депозити (виж таблицата).
Статистиката показва, че от депозитите на граждани в България - 88% от левовите и 44% от валутните влогове, са до 10 000 лв. При депозит за тази сума спад на долара с 5 ст. би намалил покупателните ви възможности с 50 лева, ако се наложи да купувате в български левове. Банкерите обаче препоръчват да не се правят опити за превалутиране, освен ако не е належащо, защото ще последват загуби и при евентуално обратно движение на курса нагоре.
За разлика от предишни случаи на сериозни промени в курсовете у нас нямаше на практика никакво отражение и върху цените. Единствено сарафите получиха възможност за доста свободни интерпретации на курсовете. И за доста измами.
Цените на горивата останаха стабилни. Обикновено при поскъпване на щатската валута (курсът на долара е част от методиката за определяне на цените на течните горива, а и на тока и на парното) бензинът не закъснява да поскъпне. Когато доларът прехвърли 2.30 лв., цената на литър А-91 по бензиностанциите достигна 1.43 лв. за литър, а цената на А-95Н - над 1.45 лв. за литър. При курс на долара под 2 лева аналогът на вече спрения от производство А-91, безоловният А-92Н, се продава за 1,32-1,37 лева от различните дистрибутори. А-95Н на практика не е променил цената си. Оправданието на производителите и дистрибуторите е, че цените са смятани при по-ниски цени на суровия петрол от нивата в момента.
За тока и парното тенденцията у нас отдавна е ясна - те ще продължат да растат независимо от ситуацията на валутните пазари.
Абсолютно никакви корекции не претърпяха и цените на потребителските стоки. Обяснението на дистрибуторите е, че търговията ни е основно със страни от еврозоната и стоките се купуват в евро, към което е фиксиран левът.
В крайна сметка за обикновените хора в България сътресенията на валутните пазари се оказват по-скоро буря в чаша с вода.
ТАБЛИЦА ЛИХВИ ПО ВАЛУТНИ ДЕПОЗИТИ
Банка | Валута | Минимална вноска | Годишна лихва за период от |
БУЛБАНК | USD | 1 000 | 0.7000 | 0.7625 | 0.8750 | 1.3000 |
БИОХИМ* | USD | 150 | 1.1000-1.3000 | 1.2000-1.4000 | 1.3000-1.5000 | 1.4000-1.6000 |
РАЙФАЙЗЕНБАНК** | USD | 250 | 1.18-1.20 | 1.30-1.35 | 1.50-1.55 | 1.60-1.65 |
БАНКА ХЕБРОС | BGN | - | 2.75 | 3.50 | 4.00 | 5.00 |
СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА | BGN | 150 | 2.75 | 4.00 | 4.75 | 5.50 |
ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА*** | USD | 500 | 1.350-1.400 | 1.400-1.450 | 1.500-1.550 | 1.650-1.700 |
БАНКА ДСК**** | BGN | 50 | 3.56 | 4.06 | 4.40 | 5.25 |
РОСЕКСИМБАНК | BGN | - | 3.25 | 4.50 | 5.25 | 5.50 |
ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА | BGL | - | 3.000 | 3.250 | 5.500 | 7.500 |
ЕВРОБАНК | BGN | - | 3.00 | 4.00 | 5.00 | 6.50 |
* При банка "Биохим" лихвените проценти за USD и EUR варират в зависимост от депозираната сума - от 150 до 2000, от 2000 до 30 000 и от 30 000 до 100 000. Над 100 000 лихвените проценти се определят по договаряне.
** При "Райфайзенбанк" годишният лихвен процент е различен в зависимост от размера на депозита. За USD и EUR лихвата е различна за суми между 250 и 50 000 и 50 000-250 000. За суми над 250 000 размерът на лихвения процент е предмет на договаряне от страна на банката и клиента. За депозит в BGN от значение е дали сумата е от 500 до 10 000, от 10 000 до 50 000 или от 50 000 до 100 000.
*** В ОББ за срочен депозит в USD или EUR лихвата се определя от размера на сумата. При USD тя е или между 500 и 50 000, или от 50 000 до 100 000. За суми над 100 000 лихвеният процент се определя по договаряне. За депозит в EUR, ако сумата е от 500 до 25 000, лихвата е по-ниска, а ако размерът на депозита е между 25 000 и 50 000 - по-висока. За суми над 50 000 лихвеният процент е по споразумение.