:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,938,227
Активни 161
Страници 9,078
За един ден 1,302,066
Седмицата

Книга за болните - лек против идиотизъм

Снимка: ББИА
Номинираните в категория "Библиотекар на годината" - Рени Велкова, Ирина Петрова, Веселина Спасова, Славка Шопова, настина заслужават поклон за своите усилия.
Ако не можете да си представите и разберете една библиотекарка, която работи 43 години в селско читалище, в читалището "Съзнание 1912 г." на село Михайлово, Врачанско; която винаги е получавала заплата далеч под средната, но пък още от дете участва като доброволец в строежа и ремонтите на същото читалище; която се хваща за платен преброител в съответните кампании, та с парите от тая плата да абонира читалището за "Държавен вестник"; която събира с характерна краеведческа наивност и тиха налудност приказки, поговорки и истории за селото си и помага в съставянето и издаването на книги за него; която учи малкото останали деца, като преди това е научила родителите им на песни и обичаи, и им помага да си пишат домашните; която май пописва стихове, организира и участва с такива като нея в самодейни прегледи и рецитали, посветени на Ботев и възрожденската поезия; която тътри до Михайлово по автобуси и влакове дарени книги от Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"за библиотеката в читалище "Съзнание 1912 г.", тежащи повече от самата нея; която едва вдигнала се от легло и прескочила трапа, обикаля с колелото си болните баби и дядовци из селото и околните селца, за да им носи книги и да ги записва поредно за най-търсените, четени многократно и следователно хубави, а не само защото рядко някой купува или дарява "бестселъри"... Та ако не можете да си представите и да разберете всичко това, което съставлява живота на Ирина Петрова, болната, носеща книги на болните, съжалявам за откровеността, но сте идиоти. Или по-правилно - сме идиоти в първичното значение на думата, в значението на странящи от човешката общност люде, за които хора като Ирина изглеждат несвоевременни, някак смешно-героично в наивните им усилия да подобряват общите дела. Разбира се, ако изобщо се виждат - и хората като нея, и общите дела.

До тая седмица не знаех за съществуването й, макар да зная, че трябва да ги има, макар да познавам подобни на нея "общественици" в най-хубавия смисъл на думата за граждани, в точната й противоположност спрямо идиота като човек извън обществото - необходими за съвместния ни живот хора, работещи мравешки на поприще - незабележимо, неважно откъм личните ни проблеми и откъм истерията на все актуалното. Идиоти сме! Тия хора все по-рядко влизат и във вниманието ни, и в новините, претендиращи да представят българското общество, което трябвало да бъде, дърдорят, гражданско. Едно, защото са от село и вниманието се разсейва от безинтересно естествени неща към пряко интересуващите ни. Друго, защото самите новини са истерични точно с известяване на най-новото, предимно от центъра на София, при което, за да станат още по-идиотски нещата, то се оказва и най-познатото. Извън това, че е някак неприлично Ирина да се мотае със старото си колело в общество, постоянно присъстващо в тия познати новини и по улиците с тежките си джипове, естествено с охрана.

Такива бяха и новините тая седмица: дърдорещ каквото му хрумне премиер, зализан и в приказките си президент, уволнявани и назначавани министри, старонови партии и новостари коалиции, патриоти-пиромани и душмани на исляма, политически търговци и купувачки на банки, еврокомисарки и комисионери, леки жени и тежки мъже с още по-тежки присъди в мечтите на читателите и зрителите, деца-убийци и убийци на деца и пр. В това неявявяне на Ирина и хора като нея, разбира се, има известна справедливост: не за обществото, за тях ще е неприлично - ще изглеждат нелепо и смутено, както нелепо и смутено изглежда читалището "Съзнание 1912 г." в край, където хората са изпаднали от каруцата на Бога, както казваше Радичков. Или което е почти същото, живеят в най-изпадналия край на Европа, както пък сочат статистиките на Европейския съюз.

Та както заради идиотията, така и заради приличието Ирина не се появи в новините. Освен това тя беше само номинирана при годишните награди на Българската библиотечно-информационна асоциация за званието "Библиотекар на годината", както бяха номинирани и нейните посестрими Веселина Спасова от първото българско читалище "Еленка и Кирил Д. Аврамови - 1856", Свищов, и Рени Велкова, библиотекарка в Националната професионална гимназия по прецизна техника и оптика "М. В. Ломоносов", София. Но в тия новини не влезе, щеше да е неприлично да влезе, и Биляна Юрукова, заместник-директорката на Университетската библиотека "Св. Климент Охридски", нищо, че тя спечели наградата за "Млад библиотекар". Не влезе дори и носителката на наградата Славка Шопова, главен библиотекар на Народната библиотека "Иван Вазов", Пловдив. Даже и Цецка Цачева не бе спомената, макар и тя да присъстваше сред рехавата публика на връчването на тия награди в понеделник.

И не защото идната седмица е 24 май, когато някой би се сетил за тия труженици на книгата, а защото наистина идиотията ни е потиснала, един лесно изпълним съвет - вземете идния вторник книга, каквато и да е, преди да я прочетете, се опитайте да се вживеете за миг в живота на Ирина, спомнете си за работещите в библиотеките на местата, където все някога сте били - училището, читалището, казармата, затвора, института или университета. Никак не е актуално, не е и нещо особено, ала поне за няколко мига лекува от болестта на идиотията със спомена за хора, без които сигурно може, както може и без книгите. Но без които, както и без книгите, без читалището и без четенето всички ще пропаднем от каруцата на историята още по-дълбоко в дупките на идиотизма, дори и ако на магистралите случайно няма дупки.
54
12355
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
54
 Видими 
20 Май 2011 20:03
За библиотекарите - оцелелите -
За автора -
------------------------------
Блогът на Генек


20 Май 2011 20:22
20 Май 2011 20:35
Ами като видим кой е капелмайсторът, какво се чудим, че като се заговори за култура, оня се хваща за маркуча и става опасен?
20 Май 2011 20:37
Свестните у нас - считаме за луди! Доказано с писмени паметници от Ботева насам! Промяна - ни на йота! За автора - , а за г-жа Ирина Петрова и другите светли лъчи в ада наш -

20 Май 2011 20:47
Жестока статия с жестоко първо изречение.
Живот на един дъх, на една глътка.

20 Май 2011 21:18
Автора
А за читалищата и читалищните дейци грижа не берете. Жилави са те. Със здрави корени. Вижте само годините на учредяване, които са в названията на тези стари огнища на духа.
Тези дни често се чуват думи като патриот, патриоти, патриотизъм, Отечество. Добре, че са хората като тези от българското народно читалище в села и градове, че да не забравяме истинския смисъл. Ако пък към патриотизма добавим и култура, наука и просвета, в навечерието на 24 май, то пак там - в българското народно читалище ще ги намерите най-здраво и естествено съчетани. Докато в нашия народ има този порив и влечение за общност, обединена около разумното, красивото и прогресивното - във всяко село и всеки квартал на градовете ни, аз съм спокоен. Докато в читалищата активно членуват по три, а някъде и четири поколения от една фамилия, аз съм спокоен. Ще ни бъде.
20 Май 2011 21:30
Предполагам, идиотията повелява също да се сещаме за читалища, библиотеки и отдадени на книгите хора само около 24-ти май? Нищо против автора, де. Добре се е сетил и четивото е добро.
20 Май 2011 22:22
Не е важно "четивото", важното е, че тези, за които става дума в него, са Хора! А такива има все по-рядко. Аз не съм оптимист като Фирмина.
20 Май 2011 22:35
Великолепно! Уважаеми г-н Денков, ще помогнете ли на обикновен златотърсач като мен... нали знаете, че разговарям под "nom de guerre", а истинското ми име е Елам Харниш... Съвременник съм на един велик руснак - бях, съм и зная, че ще бъда винаги, но това е друг въпрос - който казва "всю жизнь по капле выдавливал из себя раба". Питам се какво значи това
20 Май 2011 23:13
За Димитър Денков и Ирина Петрова
20 Май 2011 23:14
и за всички библиотекари с душа , както и за всички четящи.
20 Май 2011 23:44
Михайлово (бивше Долна Гнойница) е село в Северозападна България. То се намира в община Хайредин, Област Враца. По данни от ЕСГРАОН на община Хайредин към 2 май 2005 г. в с. Михайлово живеят 1153 човека. До 1950 година името на селото е Долна Гнойница, така както е записвано в старите турски документи и в документите след Освобождението. С указ №191 на Президиума на Народното събрание (ДВ 95/22 април 1950 год.), населеното място се преименува в Михайлово на името на Михаил Кънчев - активен функционер на комунистическата партия и регионален ръководител на Септемврийското въстание 1923 година.
20 Май 2011 23:45
Разположено е на левия бряг на река Огоста и от двете страни на устието на Горногнойнишка бара при вливането ѝ в Огоста. То е равноотдалечено по на 40 километра от големите населени места Оряхово, Козлодуй (районен център), Лом и Монтана, а по шосе отстои на 60 километра от областния център Враца. Релефът е равнинен, силно повлиян от това, че е пресечен от две реки и се явява тяхна водосборна зона. Селото е разположено във валог със разлика във височините около 30 метра. На църквата е поставен нивелачен репер с надпис „Височина на надморско равнище 71.548 м.“. Водното ниво на река Огоста в района на землището на селото е над 56 m. Разположението на селото в поречието на двете реки - Огоста и Барата, го прави естествен пътен възел. През него преминават шосето от Оряхово за Монтана и София и това от Видин и Лом за Бяла Слатина, Плевен и Източна България.
20 Май 2011 23:46
В региона почвата е чернозем, а по поречието на Огоста има наноси с песъклива структура. Землището на селото граничи със землищата на селата Хайредин, Манастирище, Бели брод, Лехчево, Септемврийци (Област Монтана) (Горна Гнойница) и Бъзовец (Област Монтана). Земята е плодородна и благоприятства развитието на земеделие и скотовъдство. На север в землището на Михайлово е включена земя от местността Златия — една изключително продуктивна по отношение зърнопроизводството земеделска земя, а поречието на Огоста доскоро успешно се използваше за производсто на плодове и зеленчуци.
20 Май 2011 23:48
Климатът е умереноконтинентален. Зимите са студени, снеговити, с температури в средата на м. януари достигащи минус 20 градуса. Летата са горещи и летните температури достигат до 35-38 градуса. Характерни са за есента мъглите, обхващащи Дунавската равнина и с това понижаващи температурите от 5 до 8 градуса. В миналото е имало по-големи горски масиви с по-голямо разнообразие от дървесни видове. По време на създаването на ТКЗС са изсечени и изкоренени акациеви, брястови и дъбови насаждения. Сега преобладават дървета от видовете топола и върба около поречието на двете реки.Околностите на селото се обитават от дребен дивеч - зайци и лисици и птици - пъдпъдъци, гургулици и яребици. Освен този дивеч обект на ловната страст през зимата са и дивите патици по поречието на река Огоста. Разпространени са водната змия, смокът и няколко вида гущери.
20 Май 2011 23:49
В домакинствата се отглежда дребен -(овци и кози) и едър рогат добитък - крави. В малките семейни стопанства се отглеждат магарета и коне, свине и птици - предимно кокошки и гъски. Отглеждането на биволи е прекратено по време на масовизацията при създаването на ТКЗС.
Двете реки Огоста и Горногнойнишка бара, плодородната земя и тучните пасища са привличали хората още от древността към това място. Не са правени системни разкопки, но от проучванията на случайно намерени находки, може да се каже, че селището е обитавано още в шестото хилядолетие пр. н. е. Изследването е документирано и регистрирано от Богдан Николов.
20 Май 2011 23:50
Намерени са останки от погребения с трупоизгаряне - глинени погребални урни и златни накити от бронзовата епоха (края на четвъртото хилядолетие пр. н. е.). Изровени са останки от глинени съдове характерни за ранно-желязната епоха - около първото хилядолетие пр. н. е. Намерени са отделни монети и колективни монетни находки от времето на Римската република и Римска империя. Двете най-големи находки са от 1800 и 1098 броя монети (денари и антониниани) са открити случайно в м. "Крушите", край старото ТКЗС. Последните монети в тях са отсечени при император Галиен (253-268), което доказва, че тази земя е била провинция на Римската империя. Нашествията на варварите - готи носели смърт и разрушения и вероятно по това време селото е разрушено. От населението тук са оставени много тракийски могили, което определя народността на хората обитаващи тези земи. Открити са керамични съдове от Първото Българско царство и некрополи от времето на Второто Българско царство. Материалните свидетелства доказват, че мястото, където се намира село Михайлово е заселвано могократно, но не са намерени документи за името на селището.
о борба
20 Май 2011 23:51
След падането на България под турско владичество, от турски данъчни описвачи около 1483 година е описан Никополския санджак. Доцент Румен Ковачев дава точни данни за населените места тук:
* село Койдозлу (Козлодуй) има 8 домакинства.
* село Бутанофче (Бутан) има 6 домакинства.
* село Хайрреддин (Хайредин) има 4 домакинства.
Село Долна Гнойница не се споменава, което значи че то отново е било празно място - селяните или са изселени в Анадола, както тези от с. Цибър, или селището е разграбено и опожарено. Турски данъчни документи споменават за селище с име подобно на Гнойница в каза Джибре (Цибър), Никополски санджак, както следва:
* в 1617 год. село Гунанидже или Гнояница;
* в 1620 год. село Гонайниче с 35 домакинства;
* в 1632 год. село Гнояниче с 30 домакинства;
* в 1639 год. село Гуяниче или Гояница.
20 Май 2011 23:52
След кърджалийските безчинства във Врачанско в края на XVIII век, селото около Барата е опустошено, опожарено и се създава едно временно селище, на около километър от старото, но скрито и далеч от пътища в местността „Влашко селище“. В това селище се заселват българи, връщащи се от Румъния, както и такива, бягащи от родните си места на път за Влашко. Обитавано е около 15 години, и след 1800 година семействата от това ново селище се преместват отново около Барата, където и сега е село Михайлово. Според възрастни хора при едно изследване през 1904 година (отразено в издадения тогава „Пътеводител на Оряховска околия“)[3], селото носи името на близкия соват (голямо пасище, мера) „Гоеница“. В това пасище всяко домакинство от селото е отглеждало и угоявало до 150 овце, телета и работен добитък - волове, биволи и коне. В турска редакция най-близък до името Гоеница е записа от 1639 година.
20 Май 2011 23:55
След 1800 година селото е записано като Гунуйниче-и зир (Гунуйница-и зир), което означава Долна Гнойница. Това е било необходимо, според турските власти, тъй като създаденото селище е ново на това празно място, а в горното течение на Барата съществува вписаното от 1631 година в турските данъчни „дефтери“ село Гунуйница-и баля. По-рано такъв запис на името не е бил необходим, защото Гоеница е по-старото от двете села и за да се отличават към името на второто е прибавено „и баля“, т.е. „Горна“

За първи път на български селото е записано като Долна Гноеница в календарче „Летоструй“, издадено във Виена-Австрия през 1873 година. Там в списъка на селищата от Оряховска околия се споменава, че това село е заселено с българи.
В селището на новото място през 1848 година се открива килийно училище с първи учител Глигор Маринов от Ново село (Благово), обл. Монтана. Двадесет години по-късно се построява сграда, наричана „Хамбаря“, защото имала помещение за събраното зърно от данъци, помещение за религиозни ритуали и стая за нуждите на училището. През 1873 година се освещава новопостроената черква „Св. Параскева“ от свещеника останал да служи в нея — Атанас Попниколов. Тя е построена в дарените дворни места от фамилиите Ценьовци и Младенчовци. Свещеници служили в църквата са още Филип Трифонов, Кирил Манчев (от 1926 до 1932 година), Георги Макариев (от април 1932 до 1936 год.), Иван Александров (от 1936 до 1948 год.) и Ангел Филипов Попов. През 1889 година се построява училищна сграда, която да позволи провеждането на четирикласно обучение на децата. Училището е построено на дареното от Найден Илчев дворно място в центъра на селото. През 1931 година е завършена и осветена нова голяма училищна сграда, която да отговори на нарастналите нужди от учебни помещения за провеждане на седем годишен курс на обучение. Учители оставили трайна следа, не само с обучението на децата, но и с широката си обществена дейност и работа за културното обогатяване на селяните и съхранение на българските народностни традиции са: Петко Цалков Барзов (1838-1914), Илчо Горанов, Въло Ценов Калчев, Георги Атанасов Попов (1873-1959), Куно Симеонов Йончев, Иван Найденов Илчев (1877-1933)- станал по-късно Околийски училищен инспектор, Михаил Георгиев Попов (1892-1984), Петко Тударов Илчев (1902-1985)- като главен учител организирал стоежа на новата училишна сграда през 1930–1931 год., Цветан Петров Константинов (Цинцарски) (1909-1989), Цонка Георгиева Барашка, Любен Стоев Спасов (1915-1988), Гена Иванова Попова. Инициативен комитет от учители са организирали през 1939 г. с доброволен труд и дарения построяването на паметник на загиналите за Отечеството 53 войници от селото във войните от началото на XX век. Директори на училището през годините са: Иванка Димитрова Лилова, Алексей М. Крачков, Петко Тудоров Илчев, Михаил Г. Попов, Цветан Димитров Маринов, Любен Стоев Спасов, Димитър Найденов Евтимов, Димитър Георгиев Димитров, Косто Ганов Костов и Цветана Георгиева Студенобушка.
20 Май 2011 23:56
При избухването на Балканската война един човек от Долна Гнойница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Нуждата от общинска административна сграда се чувствала осезаемо. Населението на селото в края на тридесетте години на XX век е над 2 700 човека, и през 1938 година се построява Общински дом. В него се настанява кметската администрация, пощата и здравната служба. Телеграфопощенската станция е открита на 13.11.1923 г. През 1952 г. е поставен номератор с телефонистка, а през 1981 г. е монтирана и работи автоматична телефонна централа.
20 Май 2011 23:57
Читалище „Съзнание“ е създадено през 1912 година по инициатива на учителите баща и син - Георги Атанасов Попов и Михаил Г. Попов. То се помещава на различни места, докато през 1978 година е направена пристройка към училищния салон и в нея са настанени библиотеката, читалнята и детската сбирка. През 1957 г. е построена сграда за детски ясли. Те функционират до 1960 г., когато се закриват. Сградата се преустройва и предоставя за нуждите на целодневна детска градина.
Природни забележителности в селото е преминаването на р. Огоста през селото, а пясъкът около коритото на реката може да се конкурира с пясъка по нашето Черноморие. Между селата Михайлово и Септемврийци има язовир, на който всеки любител на риболова може да отдъхне. Черквата в селото е една от най красивите в Б-я, но е разграбена.
Традиционият събор на селото се провежда на 2 август.
ушия) и др. Традиционият събор на селото се провежда на 2 август.
20 Май 2011 23:58
Личности:
* Пенчо Рачков — български хайдутин
* Найден Илчев (1854-1902) — български политик
* Михаил Кънчев (1863-1923) — български политик
* Камен Петров (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, ранен[5]
* Константин Петров Константинов (1900-1995) — инженер, стопански ръководител
* Атанас Георгиев Попов (1904-1991) — български политик
* Христо Шейнов (1915-2003) — партиен функционер и стопански ръководител
* Цветан Петров (1940) — инженер, стопански ръководител и краевед
* Любомир Калчев (1942) — български спортист лекоатлет
* Маргарита Цонзарова — лекар-кардиолог
* Нено Цонзаров (1942-1984) — режисьор
* Атанас Александров (1952-2004) — футболист от ФК „Славия“ и Националния отбор на България
* Стоян Върбанов — републикански шампион
21 Май 2011 05:37
Вижте и за читалище "Саморазвитие" от Завет, Разградско - читалищен протокол от 1915-а година...

Редактирано от - Правописец Храбър на 21/5/2011 г/ 05:39:41

21 Май 2011 09:07
пред тази жена ще се поклоня до земи, преед бат бойко ще се***

Редактирано от - sybil на 21/5/2011 г/ 11:45:16

21 Май 2011 09:47
вече има интернет и читалищата стават излишни. освен това са скъпи.
21 Май 2011 11:45
Имало още ИСТИНСКИ ХОРА в България!

Да е жива и здрава още дълги години и дано делото на тези хора намери признание и подобаваща Дянкова подкрепа (надеждата умирала последна).
21 Май 2011 12:43
Благодаря за тази статия, г-н Денков!
21 Май 2011 12:54
..освен това са скъпи.

Точен както винаги!
Именно и поради което, читалищата са правени с доброволен труд и дарения..
Их на Дядо умничкото ми американче бе - ял' да та благословя с гьостерицата по "трибуквието"!
21 Май 2011 13:33
То бърка Читалище с читалня
21 Май 2011 13:36
Господ здраве и сили да им дава!
21 Май 2011 14:21
тези, които са строени с дарения са от турското робство и са съборени. а сега дарения за читалище никой не прави. интернет върши техните функции. затова повече компютри и търговски центрове вместо никому ненужни и скъпи читалища.
21 Май 2011 15:27
Ти изобщо знаеш ли какви дейности развива едно читалище, умнико?
21 Май 2011 15:52
Основната дейност на читалищата напоследък е точенето на субсидии и осигуряване на заплатите на няколко тариката.
21 Май 2011 15:55
америка, това вече и бабите го знаят.читалищата са светилища.минахме на изкуствени домати, закриваме кинотетрите, помпами силиконови цици, ще измислим заместител и на оргазмите, и така до пълна стерилизация на човека.читалището сближаваше хората, има общуване, чувства.хората дишаха.
21 Май 2011 17:18
драмсъстави, народни песни и танци на народите вече са отживелица. остатъци от минали векове.
а за общуване има толкова много други места, например клуб на пенсионера.
21 Май 2011 18:18
Ъхъм, като речете да учите пиано сигурно на комповете си го правите, нали?
Ето какво предлага едно софийско читалище Натиснете тук
21 Май 2011 18:35
като искаш да учиш пиано ще се запишеш в средното музикално училище и ще се научиш.
21 Май 2011 18:45
Преди години едни американци казаха - "Ами вие имате Читалища във всяко село!"
И USAID даде доста пари на читалищата.
--
Сега фондацията на Мелинда и Бил Гейтс дава 15 милиона на библиотеките
http://www.glbulgaria.bg/
---
По-големият проблем са българските политически началници - от тях главно алчност и цинизъм струи
21 Май 2011 22:01
america1332002 – “вече има интернет и читалищата стават излишни. освен това са скъпи.” Ами не може да не са скъпи, като всичко, което е ценно. Евтиното скъпо излиза, а безплатното пък - съвсем.
22 Май 2011 08:17
Думите нямат смисъл
22 Май 2011 09:35
Монтен, видял си, че Гейтс дава пари за читалищата (всъщност са за читалищните библиотеки), погледни и за какво ги дава. В духа на автора, ще използвам думата "Идиотизъм" за тези колеги, които смятат, че читалищата точат пари от държавата. Коментирах в статията от първа страница и тук ще кажа, че ПОЛОЖЕНИЕТО Е ТРАГИЧНО в библиотеките, регионални, градски, читалищни. Нямам думи да опиша разрухата, която цари в тях, колко незаинтересувано е обществото и само кратки изблици на родолюбие припламват подир добре написани думи по поводи почти забравени. Влезте и ще видите (ако искате да погледнете, естествено), обърнете внимание, на стената във фоайето стои забит Етичен кодекс на библиотекаря, там в сумрака, като огледало с кърпа върху него. Къща на мъртвец. Не, нямам думи и душата ми потънала е в скръб. Да са живи и здрави колегите от библиотеките и читалищата, дано Господ се смили над тях, защото няма кой друг да го направи в тази държава.
22 Май 2011 09:37
Монтен, прощавай, правилно си писал за библиотеките.
22 Май 2011 11:02
в този германски град, в който живея, ще строят супермодерен дом на културата(с защеметяваща с дизайна си библиотека):явно, полуидиотизмът ни е в червата(идиотите не могат да са вредни, обяснимо е защо)ума търман каза, че са я учили в къщи (не вкъщи) да мисли.това важи и за всяко германче.всеки ден в netto пръква някакъв нов предмет:ако щете за клечки за зъби.плашат ме полуидиотите, кото могат да тропат по клавиатури(преди, когато имаше ерики, оливети и марица, ги нямаше никакви, бяха се изпокрили)
22 Май 2011 21:20
Brent,
аз съм израсъл в библиотека и живея в библиотека.
.
Тъжното е, че аналфабетите с титли и без титли здраво държат властта и арогантно лустрят пърформанса.
-
Да ти кажа какви шикозни познати имам:
1. Член-кореспондент от БАН с лична библиотека от 75 книги. Само на руски. Много прашни.
2. Професор от университет в София - със 110 книги. Половината от служебен ксерокс.
-
Но само да посмее някоя класическа читанка да ги подразни - ще му скъсат нашивките за радост на зомбирания пролетариат
22 Май 2011 22:51
Да си жив и здрав Монтен, повече като теб да има. Стопли ми сърцето, човече.
22 Май 2011 22:56
Моята скромна библиотечка от около 1000 тома и я разподарявам. Работих около 500 000 екземпляра и знам какво е усещане. обичам книгите и хората свързани с тях
22 Май 2011 23:52
Brent,
дано да "разподаряваш" на подходящи хора, да не стават книгите зян.
-
А какви библиотеки имат някои люде
Умберто Еко - 55 000 тома
Орхан Памук - 16 000 тома
23 Май 2011 00:14
Заявки приемаш ли?
23 Май 2011 15:25
Браво на автора за статията!
И дано все пак има такива хора като библиотекарката на село, въпреки идиотията, ширеща се повсеместно у нас...
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД