Когато човек остане без работа, бързо открива, че държавата няма никакво намерение от мащеха да се превърне в негова майка. Поне за времето, когато по закон тя трябва да му изплаща обезщетение според чинно внасяните години наред данъци и осигуровки. За да се добере до парите, които по закон му се полагат при подобна ситуация, той трябва да се пребори с чиновници, които компенсират своята некомпетентност с арогантност. Да им докаже, че интернет е отдавна изобретен, че дори и в България вече се използва електронен подпис, и че не всяка фирма се закрива след поредния уволнен свой служител. Звучи абсурдно? Точно затова случаят не е екзотика, а масова практика в България. И заслужава да бъде разказан.

-----------------------------

На 22 февруари се оказах един от онези българи, които правителството и особено социалното министерство редовно обгрижват по медиите - безработните. С може едно малко изключение - доста добре познавам законите и не смятах, че ще имам проблем със справянето с администрацията, чийто номера по силата на обстоятелствата изучавам от години. Но се оказа, че съм се надценил - бюрократичната машина работи отлично, когато трябва да ти вземе полагащото си, и не помръдва, когато трябва да върне поне част от парите, които си внасял там за черни дни.

Всичко започна сравнително гладко - още същия ден се регистрирах в бюрото по труда. Подадох и заявление в НОИ за изплащане на обезщетение. Получих доста сложно писмо за това колко месеца по колко лева ми се полагат, което с помощта на няколко приятели и дузина телефонни разговори успях даже да разгадая. Разбрах, че обезщетенията се изплащат от 15-о до 20-о число. В средата на март получих полагаемата ми се сума за февруари. Всичко изглеждаше окей. Но не би.

На 15 април не получих нищо. На 16 април - също. На 20 - пак. Реших, че е време да проуча какъв е проблемът. Като всеки грамотен човек, отворих сайта на НОИ и намерих телефон за услуги. 12 минути чакам някой да вдигне телефона. Накрая се добирам до оператор, който след още 12 минути справки (които се таксуват, да не мислите, че са безплатни!) ми съобщава тържествено, че при тях се водя самоосигуряващ се и трябва да отида в Столичното управление "Социално осигуряване" -"Люлин" (СУСО) за повече информация. Там трябва и да ми отговорят на въпроса защо не са открили това още преди да ми изплатят първата сума. За всеки случай звъня в счетоводната къща, която преди години ме обслужваше, защото участвах в няколко фирми. Оттам ме уверяват, че не би трябвало да има такъв проблем, защото още преди две години са подали декларация, че вече не съм самоосигуряващ се. За всеки случай се снабдявам с копие от документа като доказателство и на 21 април кацам в СУСО - "Люлин".

Естествено там има гигантски опашки от мургави мои събратя, които шумно, но доста търпеливо обсъждат съдбата си помежду си. От разговорите разбирам, че външният вид лъже - те вече са много по-навътре от мен в тънкостите на материята. И почти всеки излиза щастлив от стаята, към която всички се стремим. Най-после идва и моят ред. От пръв поглед личи, че служителката изобщо не е щастлива да ме види.

- Вие защо чак сега идвате? Ние сме ви спрели обезщетението още от 1 март, подозрително пита тя.

- Защото на 15 март си получих парите и не знаех, че има проблем. Вчера разбрах и се обадих в НОИ. Днес идвам тук.

- А защо в НОИ се обаждате?

- Защото не знаех къде трябва да отида и попитах на телефона за справки.

- Всички знаят, че трябва да дойдат тука. Само вие не знаете?!

Разговорът очевидно не тръгна добре, затова решавам да съкратя размяната на "любезности" и да мина директно към същината.

- Оттам ми обясниха проблемът и затова още сега ви нося документ, от който е видно, че не съм самоосигуряващ се.

- Този документ не е верен, отсича обаче служителката и ми размахва хвърчащ лист, на който успявам да разчета моето име, няколко фирми, в които съм работил, със статус "неактивен", и една със статус "активен". Точно последната се оказва проблемът.

Спокойно обяснявам, че фирмата може да е активна, но аз нямам никакво отношение към нея от две години, нито някога съм се осигурявал от нея, за да не ми изплащат обезщетението. По закон имам право да избера от коя фирма да се осигурявам и съм го правил от друга.

- Това нас въобще не ни интересува. НАП ни е дал документ, че фирмата е активна. Докато тя е активна, вие не можете да получавате обезщетение, отсича социалният "Господ" срещу мене.

- Госпожо, това, че фирмата е активна, няма никакво значение - тя си работи, просто аз не работя в нея, опитвам се отново да внеса малко логика.

- Ама Вие чувате ли какво ви говоря? Тука има разпоредби. Докато е активна, няма обезщетение.

Разбирам, че спорът е кауза пердута, щото разпоредбите, дето са неписани, очевидно имат по-голяма тежест от тия, дето са писани и публикувани. Затова сменям тактиката и питам какъв документ трябва да донеса, за да се поместя и в неписаните разпоредби.

- Трябва ви документ, от който да е видно, че фирмата не е активна.

- Такъв документ не мога да ви донеса, защото фирмата е активна. Мога да ви донеса документ, от който да е видно, че аз нямам отношения с тази фирма. Но няма смисъл да ви го нося, защото вие можете да влезете в регистъра на Агенцията по вписванията и да проверите статусът ми какъв е.

- Бе, какъв е този регистър, каква е тази агенция? Ние изобщо не се занимаваме с тях. Ние работим с документ. Няма да се обиждаме на компетентност. Плюс това ние тук нямаме интернет.

Тук успявам да я изненадам и предлагам да влезем от моя лаптоп в интернет, в регистъра на Агенцията по вписванията и да видим, че нямам никакво отношение към фирмата. Обяснявам: "Регистърът е публичен и вие сте задължени да го ползвате."

Тук вече служителката съвсем кипва: "Вие няма да ми обяснявате какво сме задължени! Освен това ние изплащаме на 5000 души обезщетения и не можем да се занимаваме с индивидуалните проблеми на всеки един. Ние искаме документ. Без документ няма да видите никакви пари. Голям всезнайко!"

Аз вече съвсем съм омаломощен от този едночасов спор на фалцет, но не и служителката, която сякаш черпи сили от нашия сблъсък. Затова предвидливо вдигам бяло знаме: "Напишете ми на един лист, ама официално, какъв точно документ трябва да ви донеса." В отговор тя ми принтва лист, в който пише, че трябва да предам актуално състояние на фирмата. Това вече ми дойде в повече: "Нямате никакво право да ми изисквате този документ, защото и в закона за търговския регистър, и в закона за електронното управление изрично е записано, че при публичните регистри държавните органи нямат право да изискват първични документи от гражданите, а трябва собственоръчно да се обърнат към този, който ги събира. Така, че влезте в сайта на Агенцията по вписванията, вземете си този документ и ми оправете нещата."

- Тези закони нас не ни интересуват. Ние искаме документ с подпис и печат какъв е статусът на фирмата - повтаря служителката.

- Давате ли си сметка, че в актуалното състояние пак ще си пише статус "активен", но просто там ще пише нов управител, собственик и т.н.

Служителката е непреклонна: "Вие ни донесете този документ, който сме ви казали."

Обаждам се в счетоводната къща, която ми принтва такъв документ - срещу 5.50 лв., но с електронен подпис. И в момента, в който го получавам, шестото ми чувство ми подсказва, че таз технология ще й дойде твърде много на мойта "приятелка". И се оказвам безпощадно прав.

- Това май не е документът, който се разбрахме да донесете. Къде е подписът и печатът? - почти победоносно пита тя.

- Точно този е документът - няма подпис и мокър печат, защото той е с електронен подпис. На първа страничка горе вдясно ето това ромбче е електронният подпис. На него пише кой го е издал, индивидуален номер и пр.

Служителката дълго и подозрително го разглежда и сумтейки го приема.

-Между другото съм принтнал и закона за търговския регистър, и закона за електронното управление. В единия е чл. 2, в другия - чл. 23. Подчертал съм ви ги, за да видите, че нямате право това, което искате от мен, да ми го искате въобще, подавам и друга разпечатка аз.

Но тя по гръб не пада. "Само документ така не става, трябва да попълните и декларация," отсича тя и ми подава да попълня декларация, че съм предал документа на "компетентните" органи. Чинно попълвам. И питам кога ще си получа парите. Чиновничката ме успокоява, че да не се притеснявам, ще ми ги изплатят накуп за два месеца. На въпрос с какво ще живея през това време и не трябва ли да се позабързат, защото вината не е в мен и те би трябвало да се уведомили навреме, че има проблем, какъвто всъщност няма, защото ми искат документ, дето си го имат.

- Да сте дошъл навреме. Вие няма да ни учите какво да правим тук. Вие не стига, че ще си получите парите, ами като искате толкова много да се жалвате, отивайте в централата - почти ме изхвърля от стаята тя.

Сега чакам 20 май, за да разбера дали случайно не е възникнал друг проблем в дебрите на чиновнически глави. И докато чакам, ме озари прозрение - не е възможно чиновническата некомпетентност да е толкова голяма, това вероятно е някакъв таен план за борба с безработицата. Та колко безработни успяват да преодолеят всички препятствия и официално да попаднат в статистиката?!



----------------------------------------------

* Името е променено по тактически съображения. Както всички знаем, сблъсъкът на гражданина с администрацията продължава цял живот. И той може да спечели някоя битка, но не и войната.