Вай, вай! Кешким да бях отишъл пред софийската джамия да видя кютека. Разказаха ми го неколцина и не знам кому да вярвам. И видеозаписи гледах, но аз нещичко назнайвам за видео- и фономонтажите от времето, когато "Станко да дойде" стана "Танковете да дойдат". Не си ли бил там, не знаеш. Не знам дали атакаджиите са нападнали турските провокатори или обратното. Лесно им е на хората, знаещи неща, които не са видели. Затова само се тюхкам и се вайкам:

"Вай, вай! Каква магария направили атакаджиите! Запалили молитвен килим пред джамията в София. Те и чергата на България ще подпалят."

Мърморя си наум за "правата" и за "етническия мир". Ала толкова глупости съм чувал за правата и етническия мир, че сам на себе си ставам смешен. Че то и аз съм правил магарии, макар и не точно такива. В една мюсюлманска страна, ще премълча коя, в хотел, построен от "Техноекспортстрой" и с щепсели и контакти на "Елпром", не "шуко", а обикновени, от репродукторите пред прозореца се разнасяше викът на мюезина и така ме стряскаше, че аз, сънен, скачах от кревата като ужилен. Добре, че им знаех цаката на първите български радиоточки, които нямаха копче за по-силно и по-слабо, нито се изключваха. Пъхваш щепсела в елконтакта на мрежата с напрежение - чуваш "пук!" и... тишина. После си рахат. Едно време, когато в Пампорово нямаше лифтове, нито хотели освен хотела на Чичовски, така си заглуших радиоточката и на сутринта вземах ските, щеките и кандахарите. Това са едни пружинени обтегачи, а защо им викахме кандахари не зная. Не бяхме и чували за афганистанския град Кандахар, където един ден щях да видя макове за опиум, натовци за интервениране и ислямисти за самовзривяване.

Пък пред софийската джамия само едно малко меле и после много приказки на религиозните и политическите праведници. Как да не се вайкам, че това е несериозно. Мисля си така:

"Софийската джамия е малка, но я е строил Синан. Може би Синан направил и Черната джамия, която сега е черквата "Свети Седмочисленици". Тя имала минаре от черен камък; затова черна джамия. Синан бил килимар, пък построил Синята джамия в Одрин. Шедьовър! Куполът, апсидните арки са истински заради гравитацията; нямало тогава железобетон. А сегашните архитекти - подражатели на форми, които някога имали разум и смисъл. Ама чакай, бе, Синан пък подражавал на строителите на Хагия София. Катедралният храм в Контантинопол, дето турците го направили на джамия. Сега е музей. Че и софийската джамия да стане музей. Ама ха! Не да опява на главите на хората през репродуктори.

Ататюрк бил сериозен мъж. 48 часа преди градинско увеселение, за което бил докарал оркестър от Виена, чул да му опяват на главата. Бум! И готово. Няма я джамията.

В Турция камбанен звън не чух. Забравих защо. А, сетих се. Камбаните не били свалени, ами откачени, щото гърчулята да не дразнят турците. Ама така ли беше? Ще проверя в Google. То пък в Google всичко ще намериш без онова, което те интересува. Тия от Хелзинкския комитет ли да ги питам? Те пък какво ли знаят. Пък и да ми кажат, на тях вяра нямам.

Правичката да ви кажа хич не ми се занимава с глупаци. Хемингуей ги делеше на летни и зимни глупаци. Сега има и форумни глупаци. Наричат ги хейтъри. Те избълваха глупости за софийската кметица Фандъкова. Тя била виновна за кютека пред джамията. Как да им набия малко акъл в главите на хейтърите? Да е нещо друго, да им го набия, ама акъл набива ли се? А, сетих се как. Чуйте, хейтъри. Злобата е простотия, простотията е злоба. Ленин е партията, партията е Ленин. Така ви го обяснявам, щото такова ви е мисленето.

Ако една дама я подхлъзнат и тя падне, не се нахвърляйте да я ритате. Глупава и грозна ви е агресията, хейтъри.

За агресията пред джамията търсете първопричинителите:

- Сегашният премиер Бойко Борисов. ББ взе Волен Сидеров за "де факто" съуправляващ.

Неотдавна, разминавайки се на улица "Граф Игнатиев" с моя приятел Иван Бакалов (който в "e-vestnik.bg" пише против "Атака"), Вол. Сид. забил един юмрук в рамото на Иван.

ББ също е агресивен. Със своето агресивно позьорство ББ подлъга немалко наивници, че той не е онова, което е: милиционер, силовак, телохранител.

- Сегашният Цветан Цветанов. Цв. Цв. устройва полицейски агресии като зрелищни арести, уж борба с престъпността. Цв. Цв. толерира полицейската агресия. Цв. Цв. е дясната ръка на ББ.

- Сегашният Симеон Дянков, другата дясна ръка на ББ (ББ има две десни ръце и "два члена, всеки по-голям от другия", както е вицът). Сим. Дян. върши бюджетна агресия против българската наука, образование и култура. А невежеството е хранителна среда за агресията, все едно дали ще я проявиш пред джамията или на стадиона, където също има Дуче (фюрер) и простаци.

- Магистрати, вършещи агресия против законността, за да се обогатят и придобият имоти, докато главният прокурор Борис Велчев ги толерира, правейки се на ни лук ял, ни лук мирисал.

- Парламентаристи, вършещи агресия против законотворчеството и наричащи своята продажност лобизъм.

- Бившият премиер Андрей Луканов. А. Лук. създаде червените капиталисти (което бе икономическа агресия против България) чрез професионални ликвидатори на държави (има такава професия).

- Бившият президент Желю Желев. Ж. Ж., подобно на А. Лук., не се впусна в лично облагодетелстване. Но Ж. Ж., макар и селянин (нищо лошо не влагам в думата селянин), се подлъга по "връщането на земята в реални граници". Ж. Ж. извърши агресия против българското земеделие. От износител на земеделска продукция България стана вносител.

В сравнение с тези агресори фюрерчето на "Атака" Вол. Сид. бледнее. Безсмислено е да споменавам още агресори и губители на българското национално достойнство и на българското офицерско достойнство. След 1944 г. нарекоха офицерите царски офицери, а те бяха български офицери, възпитани да умрат за България, а не за някой друг някъде на майната си. Те нямаха автомобили, возеха се в трамвая, но никога не сядаха, ако ще петнайсет празни седалки да има. С бели памучни ръкавици лете, с кафяви кожени зиме. И нищо в ръцете, никаква чанта, нито куфарче за документи. Знаеше се, че един го разжалвали, понеже носел пазарска мрежа. Забранено им беше да четат вестник в трамвая, понеже вестниците могат да клонят към идеи и партии, а офицерът не може, когато е в униформа. Моят кръстник Списаревски, като му арестували момчетата в казиното в Карлово и той довтасал да си ги прибере, а полицаите му отказали, отишъл първо до закачалката, закачил си фуражката и куртката, защото българският офицер не може да се бие в заведение - само на български фронт или в българското небе. Чак тогава се върнал, обърнал масата на полицаите, развъртял един стол, помлял полицаите и си освободил момчетата. България беше съюзник на Германия; Спайч бе учил за летец изтребител в Германия, но в бара на "Раковски", там, където е сега армейският театър, той и на едни немски офицери им обърнал масата, щото станал прав като свирили немския химн, а те не станали при българския химн, и ми донесе чирози с копър, щото в бара мезето било чирози с копър, но той бе увил чирозите в пергамент и ги бе сложил в чантата на майка ми, щото, обясни баща ми, не можело български офицер да мине по "Раковски", носейки пакет чирози с копър.

Ех, разказвал съм ги тези работи. Що да повтарям, че сегашните български военни са натовски блюдолизци.

Фроса Каблешкова, годеницата на Спайч, все го питаше: Спайч, ще те разжалват ли? Имало си е тогава досие за всеки офицер. Но Спайч не го разжалваха, само го мъмреха. И командирите му са били достойни мъже.

Сега с досиетата стана гнусно. Опоскват досиета, преправят ги. Не бих се унижил да ходя да си гледам досието, но от печата научих за поне една фалшивка в него - "донос" за мен от Кеворкян. Дали фалшивката е ръкописна или на пишеща машина и на Кеворк са му имитирали почерка или само подписа, не знам, но породата на лустраторите я знам. Викаха им кадровици. Отдел "Кадри". "А как си ти, другарю кадровик?" - беше лафът на Сашо Сладура, който свиреше на цигулка в оркестъра на летния плаж, преди да го убият в лагера. После махленските ОФ-та лустрираха и решаваха кой може да следва в университета и кой не. На мен отказаха бележка да следвам, понеже преди това, когато бях ученик, едни други лустратори позвъниха на вратата, влязоха и ми връчиха да подпиша заповед за изселване на моето семейство от София. Аз още я пазя.

Докато си стягахме багажа за село Орешака, позвъниха едни с каскети и един хлапак, малко по-голям от мен, не с каскет, нито със синя фуражка като моята ученическата, а с черна фуражка като железничарска, която му беше голяма и все му падаше на очите. Те реквизираха за клуба на Ремса столове и в един чувал напъхаха порцелановите сервизи и върху тях понечиха да пуснат сребърните прибори. Баба ми Венета им каза: първо среброто, а не върху тънкия майсенски порцелан. Те казаха да не им се бърка, но я послушаха. На излизане един каскетлия тупна по задника нашето момиче. На нашата домашна прислужница ние й казвахме нашето момиче, никога слугинята или фараша, както в някои други къщи. Нашето момиче беше едра, яка вакарелка и когато и хлапакът с черната фуражка също я тупна по задника, тя му отвъртя такъв шамар, че фуражката отхвърча някъде и той тръгна да я търси. Години по-късно, когато Стефан Продев и аз станахме приятели - аз бях на "Паралели", той на всички седмични издания на БТА, - Стефан още помнеше получения шамар и двамата се скъсвахме от смях.

Но аз нямах доблестта на нашето момиче и на Спайч, който се вряза в US бомбардировач над Панчарево. Уж за да крепя чувалите с порцелана, качих се на камионетката и когато тя спря в двора на клуба на ремсистите на улица "Иван Асен Втори", поръсих кабърчета пред нейните гуми. Бил съм един малък мръсник. А сега съм стар вайкащ се мръсник. Туй то.