|
| Христина Дейкова |
- Г-жо Дейкова, вие сте един от авторите на поредния VII том на "Български етимологичен речник". Коя беше голямата изненада за вас като специалист при подготовката на речника?
- Откриването на произхода на всяка дума е изненада. Да вземем за пример първата дума, с която започва речникът - слово. Слово е дума от домашен, славянски произход. За неспециалистите ще стане ясно, че тя е сродна със слава, а славата е резултат от славенето, прославата, което на свой ред се осъществява със словото.
- Казахте първата дума, дайте пример и с други, които вече не се използват.
- Бих могла да ви посоча някои редки диалектни думи, като: слондерка - "ледена висулка на стряха" (от Добралък, Асеновградско), смъранда - "развратна жена" (от Мерданя, Великотърновско) - и двете с не съвсем ясна етимология, смърдосвам - "заблуждавам, лъжа" (от Разградско, употребявана например и от Чудомир), софпар - "който много яде" (от Банско), тамбис - "пропаст, голяма дълбочина" (от Трънско), талямбек - "хлопатар, звънец" (от Равногор, Пещерско), такавраци - "непотребни, дребни неща" (от Дебърско) и много други.
- Как намирате произхода на дадена дума?
- Най-напред събираме материал от всички лексикални картотеки на Института за български език и систематизираме тази информация. След това търсим съответствия в славянските езици или първоизточника на думата в балканските езици. Понякога е необходимо да търсим първоизточника на думата и в други европейски или източни езици. Установяването на произхода на думата е доста интересно занимание, някои казват, че е почти детективска работа. Понякога думите са толкова променени и откъм значение, и откъм форма, че много трудно може да се стигне до техния първоначален облик и значение. Случва се търсенето да продължи с дни, седмици, дори месеци и за съжаление то не винаги се увенчава с успех. Принудени сме да напишем просто "неясно", а зад това "неясно" се крие продължителен упорит труд.
- Намирате ли това богатство на езика в българските сериали, които сега толкова занимават общественото внимание?
- Трябва да направя уговорката, че не следя чак толкова сериалите, но най-общо бих казала, че езикът е такъв, каквито са сериалите. Мисля, че има стремеж езикът да е адекватен на съвременния живот. В този смисъл бих казала, че е добър, защото езикът, с който си служим, е отражение на нас самите, на обществените ни отношения. В момента животът на обикновения българин е такъв, че не предполага използването на богат език. Популярните български сериали отразяват живота на съвременния българин, който е увлечен да оцелява физически и като че ли в по-малка степен се интересува от духовните неща. Това намира отражение в елементарните диалози, които се водят на битово ниво - какво езиково богатство и какви естетически ценности можете да търсите в тях. С рекламите ситуацията е сходна. Има и доста добри реклами, направени професионално, в които умело се борави с българския език, с всички езикови средства, със словесни игри, с езикови каламбури и това е похвално.
- За много български политици обаче е трудно да се каже, че боравят умело с езика.
- Да говориш политически не означава просто да владееш съвременната политическа фразеология. Искат се и други умения - да се изразяваш правилно, да говориш интересно, да увличаш аудиторията, а при някои точно такива умения липсват. Това, че са овладели някакви общоприети фрази, някаква политическа фразеология, не означава, че умеят да говорят добре. Наблюдавам много често клишета, а те са толкова горди, когато успеят да използват всички политически клишета, които са научили. Това обаче не прави речта им интересна и богата, а доста отегчителна. Понякога изпразнената от съдържание политическа реторика надделява, надделяват "актуалните" за деня политически клишета. Едно такова клише е "имаме воля". Всички "имат воля" да правят какво ли не. Това днес е много модерно. Трябва да отчитаме, разбира се, и това, че политиците са публични личности, които са под непрестанно наблюдение. Ние преценяваме техния език по устната им реч, а те са поставени в различни ситуации и невинаги успяват да реагират адекватно. Публичното говорене не е лесно и не всеки понася натиска да бъде подложен на това непрестанно наблюдение под лупа. Но като цяло прави впечатление, че политиците не са достатъчно прецизни в изказа си и не владеят добре както цялото богатство на своя роден език, така и книжовните му норми. А това е въпрос на образование, на ерудиция, на езикова култура и на много други неща. Да говориш разбираемо, да демонстрираш близост до народа не означава да говориш диалектно и семпло.
- Днес и в театъра може да се чуе неправилна реч. Какви са вашите впечатления?
- Езикът на театъра трябва да е образцов, актьорите би трябвало да владеят правоговорните норми на книжовния език безупречно. Ако това, за което ме питате, е съзнателно търсен ефект. За да се характеризира герой или да се типизира ситуация, е едно, но ако то е по-скоро резултат от недобро владеене на книжовния език или от непрецизна устна реч - това вече е друг проблем. Езикът на театъра трябва да е богат, той трябва да е носител на естетически ценности. Бих могла да дам пример с моноспектакъла "Сътресение" на Мариус Куркински, който е изграден върху разкази от творчеството на Николай Хайтов. Езикът на Хайтов е толкова богат, толкова пъстър, но аз останах с впечатлението, че една голяма част от младите хора, с които залата беше пълна и които иначе се забавляваха, не разбираха всички народни и диалектни думи, които, както е известно, изграждат специфичната атмосфера и колорит на Хайтовата проза.
- Нямате ли чувството, че езикът на улицата, който е опростен или дори опростачен, е наложил диктат?
- Не, нямам такова впечатление. Разбира се, човек все по-често се сблъсква с едно, както казвате, опростачване, но не смятам, че трябва да се търси вина в езика. Смятам, че това са нормални процеси, които вървят ръка за ръка с прехода. Ние живеем в динамично и бурно време и то се отразява на езика ни, на липсата на достатъчно висока езикова култура в обществото като цяло, на ширещата се неграмотност сред младите. Ако искаме да направим нашите деца по-културни, трябва да направим всичко възможно те да говорят по-добре, да се изразяват по-добре, да пишат по-добре, речта им да е по-изразителна. Това ще стане с усилията на всички ни, но не можем да виним конкретно някого за това какво се случва в обществото, какво се случва с езика ни. Нашата задача като езиковеди е да описваме езика, а не да налагаме строги закони за това как той да се използва, как точно да се говори. Можем да описваме какво се случва, можем да препоръчваме, но езикът се подчинява на свои собствени закони. Така както на улицата някой говори просташки, така можем да срещнем и някого с много изискан изказ. Е, разбира се, че последното се случва по-рядко, но това всичко е българският език. Езикът е отражение на всичко онова, което се случва около нас. Трябва да се замислим какво се случва около нас и с нас, а не да обвиняваме езика сам по себе си. Обществените отношения се отразяват в езика, всички тези промени, които се извършиха в обществото през последните двайсетина години, оставиха своя отпечатък и върху него.
